Светослав Пинтев

Честито, може да станем първата в света държава, превърнала се във филм на ужасите. Българските социалисти, по-известни като комунисти, вече разпределят постове не само у нас, а и в Европа. Най-изумителната новост, е че Сергей Станишев се гласи за еврокомисар на мястото на Кристалина Георгиева, ама през месец май. Дотогава мястото ще седи празно, че той има друга работа. Направо генерал Решетников да бяха предложили, да не се сърди вече на Корнелия, че тази драма с „корумпирания руснак” направо ми къса сърцето.

Сергей Станишев, разбира се, може да бъде номиниран, ако БСП вземе властта, което е доста съмнително, въпреки че Кремъл ще окаже щедра виртуална и реална помощ. Поне по нормален начин. Затова е много вероятно другарите да планират много по-решителни мерки, в духа на вековните си традиции. Нещо като „Костинброд”, но по-грандиозно и брутално, поне зад кулисите. За това говори и активността на прокуратурата, както и активирането на киборга Бареков. Кукловодите май са готови този път да го изгорят, за да свети. А неизбежните протести срещу номинирането на Станишев ще бъдат потушени с твърда ръка и анти-сорососоидна кампания, която някои медии от сега тренират

На този фон

не е чудно, че си имаме генерал за държавен глава

Вписва се идеално. Спокойно можеше да е и старшина, разбира се. Новоизбраният ни президент се държа като същински фатмак в парламента, който очевидно не различава от казарма. Само дето не нареди в пленарна зала да се правят лицеви опори до откат. Депутатите, които напуснаха при репликата му в стил „старшината на ротата отвръща на удара”, бяха единствените екземпляри, които постъпиха нормално, колкото и да лаят пропагандните питбули. Какво трябва да направи човек при ситуация, в която новият държавен глава обижда него и институцията Народно събрание? С тона на фатмак, строил новобранците.

"Не знам кой точно е предизвикал репликата "Имате още седмица", но тя беше заради непристойно поведение. Така Румен Радев показа характер", заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Чудесен характер, в наистина най-добрите болшевишки традиции. Представите на Корнелия Нинова за непристойно поведение явно са-всяко поведение, което не е успоредно на партийната линия.

Бащите на театъра на абсурда Йонеско и Бекет могат да си изядат дипломите, с горчица, както се казва.

За малко Румен Радев да ми стане симпатичен с чисто човешкото си притеснение в началото на речта си, но той много бързо влезе във военните си инстинкти, за да излезе от ситуацията, а това определено не е нещо, което буди симпатия. Напротив, това е

плашещо начало

А наистина имаше шанс да остави впечатлението, че е човек, който съвсем естествено се притеснява, заставайки в новата си роля на най-високата трибуна в държавата. С един замах той смачка тази възможност, въпреки че чудесно можеше от дефекта да произведе впечатляващ ефект.

Както каза впечатляващият ми състудент и тънък социален антрополог Харалан Александров: „Не мисля, че президентът Радев се опитваше да хване пулса на народа, а да си прочете речта”.

А това будеше съчувствие и съпричастност, преживяваш катарзис с героя от трубуната един вид, ама в Аристотелов смисъл, не в този на Пеевски .

Пак Харалан наскоро се чудеше в една телевизия, че според проучванията му някои от най-богатите и успели българи били маниакални фенове на Путин, че и на социализма. Щял да изследва подробно с екипа си този парадоксален проблем.

Харалане, ще ти спестя някой лев. Тези другари си получиха милионите и милиардите от Партията, те са плът от плътта й, което обичат да припомнят и публично. Паричките сега вече им се виждат малко, та се надяват Путин да ги нареди до своите олигарси, където е голямата лапачка. „Социалистическите ни Крезове, дето реват като видят бедни заедно с пумпали като Бареков, са заченати в най-страшния грях - одирането на нацията си до кожа. Те съвсем естествено търсят онова издигнало ги царство-господарство, където това е практика и където за служенето се плаща още по-щедро. Това беше само лирично отклонение, да си дойдем на темата.

Слави Трифонов обяви в предаването си, че

от пилот Румен Радев се е превърнал в стюардеса

в самолет, който Корнелия Нинова управлява. Шоуменът се разгневи истински от думите на новия президент в „тронното му слово”, че трябва да се въведе смесена избирателна система, след като два милиона и половина гласуваха на референдум за най-чиста мажоритарна система. Доста повече от избралите президента, както уместно забеляза шоуменът. Слави, доколкото го познавам, няма да миряса докато не стане неговото и на двата милиона и половина, гласували на референдума му. Насрочен не без окуражителните дюдюкания на червените вождове. Е, сега ще стане истински весело, ако Трифонов престане да ги щади и ги насмете, защото той ще направи всичко, за да се въведе мажоритарната система.

Социалистите буквално обезумяват преди избори, дори ги избива на агресия, от която точно те би трябвало да бягат като дявол от тамян. Сега са като обхванати от бесове, в смисъла вложен .от Достоевски в тази думичка.

. И друг път съм казвал, че предизборно те поразително започват да приличат на едни Алекови герои - бабаитите които сякаш виждаш да пият кафе в Келеш Хасановото кафене, а след малко ще минат на мастика и ще се накървят, което е част от работата им.

Чакат Бай Ганя да им даде знак, та да запретнат ръкавите и да започнат да „печелят” избори. Онзи герой, който олицетворява не просто буржоазията, както ни учеха в училище, а най-безскрупулната и агресивна част от червената буржоазия.

Бай Ганьо вече не е онзи хитър, но спонтанно патриотичен селянин, който скача трупешката в басейна на виенската баня с гордия вик „Булгар, булгар”. Той сега вижда патриотизма като дълбок поклон пред чужди сили, като култ към агресията срещу своите. Обладан е от „бесовете”, както ги определяше Достоевски. Иска да трепе соросоиди и се кълне в Путин. Той сега е и партиен фунционер, ловък манипулатор и повелител на троловете, оплел в мрежата си цялата структура на държавата в мафиотски зависимости, още от Бай Тошово време. Дърпа конците и се забавлява на овчедушието ни да го търпим, да харчи парите на децата и внуците ни, както също съм отбелязвал. Той за малко не ни направи 16-та република на СССР, не се е отказал.

Както казва големият руски философ Николай Бердяев, анализирайки „Бесове” на Достоевски: „Религията на социализма си поста­вя за цел преди всичко да победи свободата, свободата на чо­вешкия дух”.