Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Нали ги знаете хлебарките – мернете ли една да мърда мустаци в ъгъла, вече знаете, че до вечерта из къщата ви ще щъкат цели рояци. Е, същото стана с нашите кандидат-президенти през последната седмица. Най-общо казано – защъкаха.

В това няма нищо лошо, напротив, така се прави преди президентски избори. Хората трябва да опознаят кандидатите, да чуят какво мислят и как говорят те по разни теми, да си съставят информирано мнение и после, въоръжени с хладен ум и чисто сърце, да гласуват за онзи, който най-добре отговаря на високите им стандарти.

Така е теоретично, де, реалността винаги е малко изкривена. Но чак пък толкова изкривена, колкото преди сегашните президентски избори, дори българската реалност май никога не е била.

Да оставим настрани разни маловажни въпроси като отдавна пропуснатото нормално време за обявяване на кандидатите и отправяне на техните публични послания, за разгръщане в дълбочина на визиите им – нека се концентрираме само върху достойнствата на вече известните кандидати.

Всичко започна с…..няма да коментирам Слави Трифонов…..няма да коментирам Слави Трифонов…..няма да коментирам Слави Трифонов…..

Всичко започна с обявяване на двойката Красимир Каракачанов от ВМРО /агент Иван от ДС/ – Явор Нотев от „Атака”. С други думи, уж бившата комунистическа 

Държавна сигурност отново иска да си осигури пълен душевен комфорт, 

като чрез агент Иван си върне най-високия пост в държавата, за малко изтърван след агент Гоце.

Не знам какво да кажа за невероятната способност на бившите ченгета да се възраждат и възпроизвеждат, освен, че точно такива са и хлебарките. Те, според науката биология, са оцеляващи същества, издържат нива на радиация, от която нормален човек отдавна би хвърлил петалата. Тоест, те са неизтребими.

Е, не съвсем, де, защото все пак подлежат на изтребване с обикновен домашен чехъл, ако успееш да ги догониш. Само дето в тази наша България нито има толкова бързи бегачи, нито има кой да размаха чехъла.

Не се заблуждавайте обаче, всъщност двойката „агент Иван – Явор Нотев” е плод не от взаимната им лична любов, а от повторно и полутайно скрепения брак между двоицата най-национално-отговорни и патриотични българи - Валери Симеонов и Волен Сидеров.

Как един, както сам твърди, чисто български националист, си ляга спокойно с един, пак както сам твърди, чисто руски, убийте ме, не мога да ви кажа. Освен досега да са им плащали заплатата от едно и също място, за да играят две различни роли, пък сега вече да са започнали да им плащат, за да обединят пак театралните си образи - друго обяснение не ми идва наум.

Блестящо, направо блестящо! И така ще завърши тяхната патриотична президентска кампания – с бляскави фойерверки в небето и лъскаво нищо в ръката.

Разбира се, те не си правят илюзии, че ще спечелят. То и задачата им не е такава. Задачата им е съвсем друга и съвсем ясна – на първи тур да обединят всички руски патриотични сили в България, които по една или друга причина са се разхвърчали извън очакваното обединение в ляво. И вече на втори тур да прибавят тези гласове към основния от руска гледна точка ляв играч.

Дори и този гениален план обаче няма да се реализира, но не само защото е съшит с бели конци. Просто на българските русоляви патриоти, както и да ги комбинираш, им останаха твърде малко процентите, защото много голямо количество кафяво вече им изби по дъното на гащите.

Не знам да плача или да се смея по този повод, но със сигурност още по-жалка ми се стори новината, че великият Реформаторски блок има не една, не две, дори не три, а цели седем номинации за кандидат-президент. Чудя се как не са осем и защо Меглена Кунева така ярко блести с отсъствието си сред тях. За сметка на това пък не са пропуснали да впишат вътре 

одиозната фигура на Огнян Герджиков

Някой да се сеща, че този тип някога беше председател на българския Парламент? Не, пък и с какво ли да го запомните?

Герджиков обаче май е особен екземпляр, който би изпъкнал със способността си да оцелява дори сред стадо най-печени хлебарки. Имам предвид факта, че, освен дето се появи в списъка на десницата, името му кротко си присъства и в списъка с кандидат-президенти на левицата. При това левият списък бе вече известен от доста време, преди „десните” да го номинират също, тоест, не може РБ да влиза в ролята на подведена от неосведомеността си мома.

Обаче да отбележим и феномена. Не мисля, че някой български политик, освен Огнян Герджиков, е завоювал подобна чест досега, поне не и през последните близо 30 години от началото на прехода.

Представяте ли си колко умен, честен, почтен и морален трябва да бъде даден zoon politikon, тоест, дадено политическо животно, за да му се случи подобно нещо, колко собствена мисъл и визия за нещата би трябвало да притежава той, та в България, страната, където совите са си точно това, което са, да се окаже съвсем подходящ президент и за леви, и за десни.

А на всичкото отгоре самият Герджиков, вместо кротко да вземе, каквото му се дава, нахалства, мъчи се да уреди и приятел. За тази цел в интервю той направи уговорката, че – да, би се кандидатирал в предстоящата надпревара, но само за вицепрезидент. И то само ако за президент бъде издигнат не друг, а лично Симеон Сакскобургготски. Или – царят, както въпросният Огнян продължава коленопреклонно да нарича това твърде, твърде бивше величество.

Подобна вярност на клиент към патрон е наистина изумителна, особено 20 века след Рим, в наше време, когато водеща в човешкия живот е свободната човешка воля. Чудя се на какво ли се дължи това – на истински ментален проблем, на обикновена простотия, на някаква дълбока зависимост…..

Какъвто и да е случаят обаче, само по тази заявка на Огнян Герджиков всеки лесно може да познае, че той не става за президент.

Но продължава да си е безсрамно номиниран и от ляво, и от дясно.

Ощипете ме, че да се събудя! Силно!

Честно казано обаче, не знам какво повече от силно ощипване ми трябва, за да видя някаква нормална логика във всичко, което досега се случва около номинацията за президент в левицата. Особено след като и за слепите е ясно, че цялото туткане и протакане, цялото уж водене на преговори, цялата тази хаотична дандания, на която сме свидетели през последните дни, е само димна завеса за прикриване на факта, че

кандидатът на българската левица отново ще бъде посочен от Москва

Какъв точно е механизмът на това посочване, как то технически се реализира, дали и доколко е в полза или вреда на българските национални интереси, на това вероятно трябва да отговори някой по-компетентен от мен – например компетентната прокуратура. Или компетентните специални служби. А може би поетът Франсоа Вийон, най-компетентният човек по въпросите на ланския сняг.

В политически смисъл обаче тук няма празно, така че не се залъгвайте по мюрета като Мая Манолова, Стефан Данаилов, Румен Радев и разни други тути-кванти.

Друг ще е.

Две думи и за бъдещата кандидатура на ГЕРБ.

Мога да ви кажа кой ще е, но няма, за да не ви давам сдъвкана храна.

Обаче две думи към премиера Бойко Борисов. От самия него чух, че напоследък се колебае дали той лично да не се кандидатира. Целта, доколкото схванах, е от висотата на българския президентски пост да налее малко здрав разум в главите на световните политици, които май наистина са полудели.

Съветът ми към Борисов е да не се кандидатира.

И не само защото световните политици наистина са полудели и няма да му чуят разума. Да не се кандидатира заради нещо изключително просто - щом геният на българската политика Николай Бареков така самоотвержено го подтиква да го направи, значи има нещо изключително гнило в идеята.

Някой да е виждал хлебарка да носи гербер?