Миков и миковците толкова пъти са ни лъгали, че дори да ги видим бити и озлочестени, дори да ни дадат да бръкнем в раните им, вече ни съчувствие ще получат от нас, ни с вяра ще ги последваме

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Христос воистина воскресе, но веднага след това идва седмицата на неверието, в която се и намираме, наречена Томина неделя.

Названието идва от името на апостол Тома /Близнак/. Той е известен карък, доколкото често му се случва да не присъства на някое важно събитие. След възкресението липсва например от първата поява на Христос пред апостолите. И когато останалите казват на Тома – Видяхме Господа, той, разбираемо, е скептичен - Докато сам не видя раните му и не сложи пръст в тях, няма да повярвам.

Така че в неделята след възкресението Исус им се явява пак и кара неверния Тома да пипне още живите му рани, след което произнася и знаменитите си думи: „Томо, ти видя и повярва. Блажени ония, които повярват, без да видят”.

Ако мерим с днешните мерки, апостол Тома подхожда към проблема чисто научно, залага, дето се вика, на емпиричния изследователски метод. Хитрото в цялата работа идва оттам, че в религиозен план неговото свидетелство на скептик е призвано да подпомогне 

нашата вяра на слепци

Някои възприемат това като не особено добро доказателство. Но нищо не казват по въпроса, че точно по същия начин стоят нещата и с цялата модерна наука – ние вярваме на думата и свидетелствата на учените, без да имаме възможност да сложим лично пръст в раните.

Кой идиот от самосебе си ще си представи например, че една елементарна частица е способна да се намира на две места едновременно, освен ако не е твърде зависим от някакви вещества или от прекалено развинтеното си въображение, което води и до лесна вяра в призраци?

Извън шегата обаче, хората могат да се сдобият с убеждение за съществуването на такава частица по четири начина. Първо, ако напълно са превъртели, това е естествено. Второ, ако сами правят експериментите и стигнат до доказателството, което е твърде рядка възможност. Трето, ако изучат физиката и математиката дотам, че, щом учените представят доказателствата си, да са способни да ги проверят лично и задълбочено, което е все едно да чакаш от умрял - писмо. И четвъртата опция е просто да повярваме на учените, което и правим в най-масовия случай.
Същото се отнася за генетиката, за космологията, за какво ли не.

Но не и за политиката

В политиката например аз изобщо не съм скептик, а напълно искрено, изначално и от самосебе си вярвам, че сега, на Томина неделя, по време на поредния си конгрес, БСП ще продължи да говори глупости за това как точно те са най-великата, човеколюбива, социално ангажирана и национално отговорна партия, само дето малцина ги разбират. А напоследък, кой знае защо, и още по-малцина ги подкрепят. Един вид, ще се правят нашите комунисти на учени от висока класа. Или на религиозна институция.

А може и на самия апостол Тома да се правят, кой знае. Има в живота му един епизод, който доста напомня характерната комбинация от комунистическо безхаберие към дадената дума, комунистически мерак да се разпределят правилно парите на другите и комунистически талант след това да се измъкваш сух от водата, като дори по неведоми пътища привлечеш засегнатите от теб към…..твоята кауза.

След като апостолите си поделят света, за да мисионерстват, на Тома се падат Партия, Мидия и Индия, днешни земи от Иран, Афганистан, Пакистан и Индия. Отива той в Индия, представя се за специалист-строител и сключва договор да вдигне дворец на някакъв владетел. Онзи плаща предварително по-голямата част от сумата, а нашият човек хваща парите и ги раздава до стотинка на бедните. След което няма дворец, няма и пари. Но въпреки това Тома с думи сладки успява да обърне въпросния владетел в християнската вяра и да го покръсти, барабар със семейството му.
Добре, де, и аз виждам съществената разлика – той наистина раздава на бедните парите, които нашите комунисти биха раздали на себе си. Но разказвам това не за да се правя на скептик спрямо скептика, а за да подчертая за пореден път как комунистът няма срам ни от бога, ни от хората.

„Поздравявам Ви за Деня на труда. Първи май е един велик за човечеството ден, който тази година съвпада с православния Великден. Поздравявам Ви и за двата празника. Лявата идея и християнството споделят грижата за слабия и онеправдания. А силата на слабите винаги е била в единството и вярата в идеите” – това са думи от поздрава на председателя на БСП Михаил Миков към онези нещастници, които на 1 май излязоха да веят червени знамена по софийските улици.

Абе, г-н Миков, всички знаем, че световната победа на комунизма е вашата истинска религия и за целта нямате нищо против на моменти да ставате ортак дори с дявола под формата на продажни ченгета и малоумници от върхушката на сегашната БПЦ. А имате и светъл пример, защото дори комунистически фундаменталист като другарят Сталин стори това далеч преди вас, щом видя голям зор заради вероломството на приятеля си Хитлер. Всички знаем също, че сенчестата кръчма е вашата истинска лична църква. Не е тайна за никого освен това, че силата на слабите вашата партия вижда в единството им точно зад вас и твърдата им вяра във вашите идеи за това как по-добре за себе си да похарчите парите на горкия владетел – данъкоплатеца.

Това вече сме го живели, бе, началник, смени малко червената плоча, че скрибуца.

Кажи нещо за Европа

и какви усилия българинът трябва да положи, за да се измъкне от лапите на простотията, предразсъдъците, мизерното битие и още по-мизерната психика, в която управлението на вашата партия го вкара през последните над 70 години. Бъди така добър да ни осведомиш и за истинската цел на предконгресното си посещение в Москва, кому ръка целуна там, какви инструкции получи, такива неща.

Или обясни разумно как по Първи май европейското ви социалдемократическо лице се съчета толкова лесно с лозунга на тъй нареченото Движение 23 септември, който гласи: „Да живее революционният марксизъм”. Или с лика на масовия убиец Че Гевара, развят в първомайската колона. Не се грижи пак за бедните и онеправданите, бе, Миков, защото на тях вече им омръзна след всяка ваша партийна грижа те да стават още по-бедни и онеправдани. Но не, все пак не пропусна другарят лидер на връх Великден да занимава въпросните бедни, дето още са склонни да му слушат глупостите, с тъй нареченото ТПТИ, Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, между САЩ и ЕС.

Интересното тук е следното. Първо, хората, пред които Миков напоследък често говори за ТПТИ, не знаят нищо за този договор и той не ги интересува. Да не говорим, че в по-голямата си част те вероятно изобщо не разбират за какво става дума. Второ, самият Миков също не знае нищо конкретно за този договор, доколкото той още не е сключен и преговорите не са публични. До другаря председател най-много да стигат слухове за съдържанието му или някаква частична информация, колкото имам и аз. Но въпреки това талантливият политик Миков смело и /без/отговорно, съвсем по комунистически, вече яростно се бори против него и размахва женствено юмруче, свикнало да държи чаша, нежели оръжие.

Хайде сега да помислим защо го прави. Европа, която е на път да подпише ТПТИ, не е нито толкова глупава, нито толкова зависима от САЩ, че да подписва нещо, от което няма полза. Освен решаването на редица икономически въпроси, голямата политическа и структурна полза за Европа е задълбочаването на евро-атлантическото единство. Точно това единство победи нацизма. То спаси света от ядрен катаклизъм по време на Студената война. То доведе и до рухването на комунизма. Точно това единство е трън, не, а

направо кол, в очите на руските другари

От гледна точка на Москва здравото евро-атлантическо партньорство е най-голямата пречка за реализацията на агресивните руски външно-политически визии. Затова то трябва да бъде максимално подкопано, а ако е възможно – и напълно разрушено. В тази посока работи не от вчера руската политика, напоследък внушението за лошите САЩ, които командват както си искат добрата Европа в нейна вреда, е една от главните опорни точки на руската хибридна война. Макар кретенско по смисъл и съдържание, това твърдение все пак работи в средите, които предпочитат да вярват на фантастични внушения пред това да погледнат в очите светата истина.

И ето, че вече и другарят Миков се включва пряко в тази руска хибридна война. Предконгресно. Упорито. С целия си комунистически плам. Зер, нали втори път партиен началник ще става. Готов е пак да ни убеди, че не трябва да вярваме на очите си, а само на неговата честна дума.

Ние обаче живеем в Томина неделя, в седмицата на неверието. А специално Миков и миковците толкова пъти са ни лъгали, че дори да ги видим бити и озлочестени, дори да ни дадат да бръкнем в раните им, вече ни съчувствие ще получат от нас, ни с вяра ще ги последваме.