Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Красимир Каракачанов щял да става премиер. Или искал да става премиер. Или трябвало да става премиер.

Не разбрах съвсем точно каква е интифата, но във всички случаи човекът публично изрази готовност за саможертва, като каза – ако се наложи, ще стана министър-председател.
Хайде, холан, то ако много се наложи, и аз ще стана министър-председател, но чак пък в такава спешност да изпадаме – при това по тема, която със сигурност заслужава ако не повече разум, то поне повече размисъл…..

Човекът обаче има условие

Нали сте забелязали, в такива случаи условия винаги има – искам царската дъщеря за жена, нищо, че е грозна като смъртта, нали върви с половината царство; искам при мама, в краен случай – при цицки; искам сини обувки с панделки, такива неща. А сега условието, за да поеме Каракачанов премиерските инсигнии, гласи: „Преди това трябва да започнат преговори с българските партии в парламента за подкрепа на кабинет на патриотите”.

Сега вече наистина я втасахме и то по няколко линии.

Първо, много важно е уточнението на Каракачанов, че преговорите за подобен кабинет трябва да започнат, преди той да се състави. Защото иначе човек рискува да получи обрив или да изпадне в интелектуален, политологически и личностен срив, ако случайно си помисли, че е възможно да стане обратното - да се преговаря за съставяне на кабинет постфактум.

Стига, де, избрахме си президент, който ни беше предварително избран, сега и премиер ли?

С други думи, има опасения, че е възможно да се повтори историята от септември 1944-та, когато българските комунисти първо взеха властта

с помощта на славната Червена армия

/нямам предвид немските терористи от Фракция „Червена армия”, а руските им вдъхновители/, избиха опозицията, макар без пряката помощ, но с преки указания от славната Червена армия, и чак след това започнаха да водят преговари със същата тази опозиция за съставянето на правителство. Пак само с косвено участие на славната Червена армия.

Второ, щом кабинетът ще е на „патриотите”, а те ще се договарят с някакви си други, то значи тези, другите, не са патриоти.

Възниква въпросът дали и доколко е патриотично да преговаряш с непатриоти? Още повече пък – да управляваш после заедно с тях?

От друга страна – но го казвам само в името на анализа, не защото съм обладан от непатриотичен порив - възниква и питането защо, на какво основание, жалките непатриоти биха подкрепили нашите истински „патриоти”. Нали самата им същност на доказани непатриоти противоречи на патриотичната идея и те ще гледат да ѝ подливат вода, а не да я подпомагат…..

Трето, когато Каракачанов заявява, че ще се преговаря само с „българските партии в Парламента”, той фактически изключва ДПС и това на пръв поглед е разбираемо – както въпросните „патриоти” неведнъж са заявявали, ДПС не е българска, а турска партия.

Е, това изобщо не попречи преди две години на баш патриота Волен да туря по едно златно пръстче в полза на кабинета Орешарски, тоест, в полза на ДПС, обаче такива работи бързо се забравят. Защото

това забравяне е патриотичен акт

И защото който не забрави, ще се задави…..

Обаче от гледна точка на простата аритметика, заявката на Каракачанов да състави кабинет в рамките на този Парламент, без подкрепата на ДПС, звучи твърде героично, което ще рече – глупаво. Все едно той, точно той, да настоява, че ще прави кабинета си без подкрепата не само на ДПС, но и на ДС…..

Четвърто, да приемем обаче, че всичко, казано дотук, са пълни глупости и „патриотите” наистина успеят да надиплят някакъв кабинет, начело с Красимир Каракачанов – какво би бил способен той наистина да свърши в полза на хората и на страната.

Нищо!

Помислете, граждани и ще разберете – практически нищо не би могло да направи такова „патриотично” правителство. Нито патриотично може да вдигне минималната заплата на 1000 лева и минималната пенсия на 300, нито още по-патриотично би могло да избие гадните мигранти, турци, цигани и македонци, та да не мътят повече нашата бистра българска водица, нито пък - най-патриотичното от всичко - би могло да извади България от гадното ЕС и отвратителното НАТО.

И все пак, не е без хич, хората няма да останат валат, защото има едно нещо, което такъв кабинет съвсем лесно може да свърши. И това е работата, която руският генерал Леонид Решетников публично, направо по телевизора, поръча - да бъде

прочистена България

от малцината прозападно настроени жалки типове, които мътят бистрата руска водица тук.

Да, има анализатори, които очакват това да стане след извънредните парламентарни избори, когато руската пета колона в България вземе властта изцяло.

Само че тогава ще е доста по-неудобно за открита разправа с онези, които са против управляващата клика в Кремъл и наглия начин, по който тя прокарва своите интереси в България, в Европа и по света.

Много по-подходящо е работата да се свърши преди изборите, в мътната вода на нещо преходно, от някакви типове, за които и без това се знае, че не са съвсем редовни в главата, така че от тях всичко може да се очаква – включително да зачеркват имена по списъците, които вероятно вече са им раздадени.
Едното предимство на подхода да се използва маша за вадене на горещите прозападни кестени от тъканта на българското общество е, че, каквото и да свършат тъй наречените „патриоти”, няма как за него да бъдат обвинени руснаците, доколкото първите не са пряко и открито свързани с интересите на вторите тук. Или поне генерал Решетников досега не ги е посочил като хора, с които руските /политологически/ служби работят в съгласие, както направи това с шефа на БСП Корнелия Нинова.

Да, преди време Волен малко попрекали с проявите на публична любов към Кремъл, но това отдавна е забравено, ушите му бяха леко дръпнати и вече от месеци той се стиска, за да не се изпуска в руска полза всеки път, щом излезе на улицата.
Второто предимство на този подход е, че така БСП, ДПС, АБВ и

другите рубладжии ще останат с чисти ръце

И като дойдат на власт след бурни избори, ще изразят публично искреното си възмущение от лошите момчета, които съвсем недемократично набиха другарчетата си. Може и малко да ги смъмрят и да ги накарат да обещаят, че никога повече няма да правят така. Или дори един-двама от най-големите джелати може да загинат от внезапно порязване по време на бръснене.

Но всички ще са изправени пред свършен факт – и така хем необходимата за Кремъл работа в България ще бъде свършена, хем всички важни играчи ще са доволни.

С изключение на битите и убитите.

Общо взето като в историята с убийството на Стамболов, де. Вие сигурно се сещате, но аз все пак да напомня, че напоследък нещо много взехме да забравяме…..

Както и да я въртиш ръжена обаче, работата не става. А което може да стане – не бива. Като цяло подобни сметки не излизат на добро. Поне не според нормалните хора в тази страна. И затова се питам – защо президентът Плевнелиев, който иначе е нормален човек, от самото начало настоява, че може и трябва да има ново правителство в рамките на този Парламент.

Не може, всички вече са напълно пощурели!

Така че в момента само той, президентът, чрез назначаване на някакво що-годе прилично служебно правителство, би могъл да осигури на България относително спокойствие и безболезнен преход до времето на предсрочните парламентарни избори. И без това ще имаме достатъчно неприятности и тревоги след тях - поне преди това да не вземем да се избиваме в руска полза.