Крум Благов, специално за Faktor.bg

По времето, когато полицаите бяха още милиционери и за тях се разказваха вицовете, които сега се приписват на борците, един милицай казал на колегата си:

- Знаеш ли, че и у нас вече имало СПИН?

- А бе пак само началниците ще се уредят и за нас няма да остане – отговорил му другият.

Сетих се за този стар виц, като слушах новините за българина със съмнения за ебола. Човекът имал температура и болки в гърлото. Така започват грипът и още много болести, но единствената, чрез която можеш да попаднеш в новините в момента, е еболата. СПИН-ът вече отдавна не е чумата на века, с

птичи грип, луда крава или син език

вече никого не можеш да уплашиш, така че имаме нужда от нови емоции, а новите емоции идват с новите болести. Телефонните измамници го откриха преди месеци и вече ужилиха една старица с номера „дъщеря ви е болна от ебола, трябват пари за лекарства”.

Та един човек, който имал симптоми на грип, но бил преди време в Африка, попаднал близо до една жена, която разказала на сина си, който… и т. н., и т. н., и ето, че имаме новина! Разбира се, не ни го съобщиха, за да ни плашат, а само за да бъдем малко по-бдителни. Внимавайте, граждани, и у нас вече има ебола, май. Без излишна паника – консумирайте я само в необходимата доза, с удоволствие и мярка, така да се каже. Дори името на здравното заведение, където отишъл заразеният, не споменаха. Съвсем, ама съвсем случайно репортажът се излъчваше от входа на столичната болница „Токуда”.

Властта обаче пипа здраво. Веднага беше формиран кризисен щаб в министерството, близките на болния бяха изолирани и скоро взетите мерки дадоха резултат. Човекът се оказа с малария, а не с ебола! Малко разочароващо наистина, не трябваше да ни го казват така изведнъж. Можеха да изпратят кръвни проби в Пастьоровия институт в Париж или някъде зад океана, защото в добрата драма развръзката е след кулминацията, а тя можеше да се отсрочи. Нищо не пречеше да въвлечем международната общественост в нея и така да влезем в емисиите на световните медии. Да не сме по-лоши от германците, които се прославиха с първите случаи на ебола в Европа.

Е, вярно, че през нас не минава транзитен поток от опасните райони, защото няма директни полети. За да стигнеш от Либерия или Нигерия до България, трябва да смениш два-три самолета. По тази причина пътниците от Западна Африка, където върлуваше болестта, ни заобикалят и само германците се уреждат. Все пак няколко дни всички новинарски емисии започваха с опасността от ебола у нас.

Добра новина е лошата новина

Това е азбучна истина в журналистиката. И тъй като вече имаме правителство, не ни заплашват нови избори, наводненията временно спряха и синият език е овладян, трябваше нов сюжет.

Но не обвинявайте журналистите. Здравното министерство веднага можеше да отсече, че не е толкова лесно да се заразиш от ебола, защото тя не се предава по въздуха, от насекоми или от допир с пациента – заразяването става по кръвен път или с телесни течности. Пък и заподозреният е бил в Сиера Леоне преди поне три седмици, а това е краят на инкубационния период.

В официалното съобщение на Министерството на здравеопазването обаче това не беше споменато – защо да развалят добрата новина? Какъв по-хубав пиар от това всички погледи да са насочени с надежда в теб? Не случайно в кризисния щаб влезе съветничката на министъра по медийните въпроси. Хората забравят за липсата на направления, за доплащането в болниците и за куп други проблеми на здравната ни система. За това ли ще мислим, когато зад ъгъла ни дебне еболата?

Забелязали ли сте, че

когато няма истински новини,

почти винаги се появяват измислени? Примерно – на Женския пазар тесла от строеж паднала на главата на жена. Полицията обаче веднага отцепва района, МВР излиза с прессъобщение, а прокуратурата започва разследване. Така три служби застават в центъра на общественото внимание, а какво е станало с жената е подробност, с която изобщо не ни занимават. Какво тук значи някаква си личност, както е казал поетът? Важното е да ни се напомня непрекъснато, че: 1. Ни дебнат милион опасности и 2. Има кой да се погрижи за нас.

Американският писател Майкъл Крайтън има един роман със заглавие „Състояние на страх”. В него той развива теорията, че всички партии са в общ заговор да ни държат в ужас, а медиите охотно дават публичност на апокалиптичните картини, които политиците рисуват. Доста конспиративна теория, но дали пък не е донякъде вярна? Несъмнено и тези пред камерите, и тези зад тях използваха благоприятните обстоятелства и привлякоха максимално широка публика.

Едните създадоха мнима опасност, другите я парираха

Знаете ли каква е разликата между телефонните измамници и телевизионните? Само в мащабите. Първите ужилиха една старица, вторите – целия народ. Взаимно изгодна сделка, от която може да последват и други. Сега сигурно спешно ще се отпуснат пари за защитни облекла и медикаменти. Ще припомня, че именно заради опасността от епидемия – само че от свински грип, бившият здравен министър д-р Божидар Нанев купи препарата „Тамифлу” без търг. За което похарчи 2,4 млн. лв. повече. Накрая и със свинския грип, и с еболата стана като със СПИН-а от вица – за нас не стигна. Пак само началниците се уредиха.

Свършвам дотук, за да си направя чай. Между нас казано, от вчера гърлото нещо ме щипе. Като си помисля, и аз съм от рисковата група. Преди 40 години леля ми беше лекарка в Тунис и когато се прибираше в Шумен, оставаше да преспи у нас. Тунис, също като Либерия, е в Африка. А леля ми преди две години почина, малко преди да навърши 90. Дали пък не е пренесла вируса?

Може би не всичко е загубено! Ще ви държа в течение. Министъра също.