Евгений Михайлов

Има ли нещо, което да ни отличава от нормалните страни? Или поне от тези, които са от "нашата черга” на бившите социалистически страни?

Да! И за съжаление отличава ни това, че единствено в България след промените от 1989 г. не бе извършена декомунизация.

"Ако потърсите понятието "денацификация" на български в световната интернет енциклопедия "Уикипедия" ще прочетете следното:

Денацификация (на немски: Entnazifizierung) — лустрация, комплекс от мероприятия, извършени за изчистване на следвоенното немско и австрийски общества, култура, преса, икономика, образование, юриспруденция и политика от влиянието на нацистката идеология. Денацификацията се провежда по инициатива на съюзниците от антихитлеристка коалиция след победата над нацистка Германия и се основава на решенията, взети на Потсдамската конференция. Денацификация (определение от учебник по история) -комплекс от мерки за разтурване на нацистките организации и

отстраняване на нацистите от държавните и обществени постове

Ако потърсите обаче понятието "декомунизация" също на български, свободната енциклопедия ще ви отговори, че няма статия за подобно нещо. Уверете се сами: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%...

Ако говорите чужди езици все пак ще можете да разберете що е това и дали има почва у нас.

Декомунизацията е процес на разграждането на комунистическите институции и наследство, на комунистическата култура и психология в посткомунистическите държави. Терминът най-често се прилага по отношение страните от бившия Източен блок и на постсъветските държави и обхваща редица правни и обществени промени в посткомунистическия период.

Според "Уикипедия" в някои държави декомунизацията включва забрана на комунистическите символи.

Друго, което може да се научи, е че Комунистическите партии извън балтийските държави не бяха обявени извън закона. Само в няколко страни беше направен опит да бъдат отстранени членовете на комунистическите тайни служби от вземането на държавни решения. Но в много страни комунистическите партии просто промениха името си и продължиха да функционират.

Потърсете в "Уикипедия" на български статии на тема 

"забрана на комунистическите символи"

и отново ще получите отговор, че няма подобна тема. На други езици обаче ще прочетете, че в Унгария, Латвия, Грузия, Полша, Украйна, Естония, Молдова и Литва, комунистическите символи са забранени със закон и ако бъдат използвани на обществени места, това се смята за престъпление.

Ако например ви интересува юридическото понятие "комунистически престъпления" в Полша, отново няма да намерите нищо в "Уикипедия" на български език. На други езици обаче ще прочетете, че комунистически престъпления ( полски : zbrodnie komunistyczne), е правна дефиниция, използвана в полското наказателно право.

В правната терминология - както е определено от член 2.1 Държавния вестник (Dziennik Ustaw, ) на Република Полша , издаден на 18 декември 1998 г., "комунистическите престъпления" съставляват престъпления, извършени от функционерите на комунистическия апарат между септември 17, 1939 (съветската инвазия в Полша) и 31 декември 1989 г. (падането на комунизма) .

Престъпленията, определени в тях се преследват при доказване на политическа репресия или пряко нарушаване на човешките права на отделно лице или група от хора.

Концепцията за комунистическите престъпления е залегнала в закон от 1998 година. В Полша се слага знак за равенство между нацистките и комунистическите престъпления.

Такъв знак за равенство между комунизма и нацизма е положен и в Пражката декларация от 2008 г.1, която е ратифицирана и от нашето Народно събрание.

Но...

В нашата слънчева България всичко е наобратно.

Дори в мониторинговите доклади на ЕК не ни напомнят, че потъпкваме собственото си законодателство, въпреки, че през 2000 година със закон Народното събрание на България обяви

комунистическия режим в България за престъпен

Преди 71 години само за една нощ, нощта на 1 срещу 2 февруари 1945г. е избит елитът на българското общество – 67 народни представители, 22 министри, 40 генерали и висши офицери, тримата регенти, лекари, интелектуалци. Застреляни са като кучета и са хвърлени в яма в Орландовци.

За около 4 месеца са издадени 9 550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души 1305 души получават доживотен затвор, а хиляди други различни срокове затвор.

Така един от спасителите на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“.

За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12. В Румъния, където са избити стотици  хиляди евреи, където има фашистко правителство на Антонеску и са изпратени войски на Източния фронт са екзекутирани само 4 души. https://en.wikipedia.org/wiki/Romanian_People%27s...

В България без съд и присъда комунистите ликвидират десетки хиляди "врагове на народа". Стотици хиляди са изселени, преследвани и вкарани в "трудово възпитателни лагери".

Отговорничката в ЦК на БКП за изпълнение на присъдите на "народния съд" Цола Драгойчева с гордост завява пред немски журналист: "Никога през живота си не съм спала така блажено както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел...

Преди по малко от месец на името на "другарката" Цола Драгойчева с пълно мнозинство на общинския съвет бе кръстен площад в гр. Бяла Слатина.

Ето това е "декомунизация" с “неокомунизация” по нашенски!

Ще завърша с думите на преподавателя професор Андрей Пантев:

" Дни наред из медиите се вихри пак пещерен антикомунизъм на тема "жертвите на Народния съд". Постоянното възвръщане на интереса избирателно към някои теми и насаждането на респект към "жертвите на комунизма" е пропагандна акция с цел да се внушава колко жесток е бил животът "при комунизма" и колко мракобесен е бил онзи режим. Но ако направим интелектуално сравнение кои са жертвите на капитализма, хайде да не казваме на фашизма, и кои са жертвите на комунизма, първите са много по-стойностни. Не можеш да сравниш Райко Алексиев с Гео Милев, да оставим Вапцаров и Йосиф Хербст. Наблюдаваме изкуствено надуване на мрачната картина. Всички жертви трябва да бъдат почитани, а жертвите на капитализма - поне като стойностна, личностна изява и постижения, са много по за изтъкване, отколкото тези, които понякога справедливо, понякога не, са били репресирани като слуги на нацизма. Същото раздухване са списъците, дори с подписа на президента, в учебниците да бъде включена "истината за комунизма".

Ако можете, прочете отново казаното от професора! Ама внимателно! По голям цинизъм съм срещал единствено при Гьобелс и Лаврентий Берия.

Когато професори като Андрей Пантев и Искра Баева преподават на нашите деца и внуци, и то по учебниците написани от тях и техните съидейници, моля, не се учудвайте за носталгията по мрежите от бодлива тел, евтините паница супа и карти за почивка в социалистическия лагер!