Крум Благов, специално за Faktor.bg

България отдавна не е с площ 111 000 кв. км, както ни учеха в часовете по география. В нея се появяват все повече анклави, където законите не важат за местното население и които, подобно на посолствата, се ползват със статут на екстериториалност. Това е огромният айсберг, чиято видима част е проблемът с линейките на „Бърза помощ“.

Лекарите искат да бъдат придружавани от полиция в ромските квартали, а МВР им отказва.

Това не е ли дискриминация?

Защото министерството осигурява полицейска охрана на електротехниците и инкасаторите на енергоразпределителните дружества, когато откачат незаконните кабели и отчитат електромерите, качени на върха на стълбовете. Не е ли несправедливо за ЧЕЗ или ЕВН да може, а за „Бърза помощ“ не?

Ще разширя въпроса – има ли постоянни полицейски патрули в квартали като столичния Факултета, пловдивския Столипиново, старозагорския Лозенец, сливенския Речица и др. подобни? Не. МВР извършва там „акции“, осигурява „засилено полицейско присъствие“, и то само по сигнал, когато стане нещо суперскандално като проповядване на идеологията на „Ислямска държава“ и носенето на нейни шапки и тениски.

Депутатите се задоволяват от време на време да приемат по някое допълнение към Наказателния кодекс, като знаят много добре, че то изобщо няма да се приложи. Били доктора? Веднага ще приравним медиците към полицаите и само някой да посмее да ги пипне! Пращат децата си да просят? Една година затвор! Продават невръстните си дъщери за булки? Две години! Живеят с малолетна? Пет години!

Нека ви обърна внимание, че увеличаването на наказанието за посегателство върху лекарите беше гласувано неотдавна, обаче пращането на деца на просия е криминализирано още от 1993 г., съпружеският живот с малолетни – през 1986 г., а продажбата на булки – през 1982-а! Че това е практика, е всеизвестно – медиите правят колоритни репортажи от пазарите за булки. Но осъдени няма. Наказанията нямат възпираща сила, защото не се прилагат. Повече от 30 години имаме действащ закон, а родилните домове са пълни с 12-13 годишни майки. Веществените доказателства, т. е. бебетата са налице – защо бащите не са в затвора?

Къде е прокуратурата? Ами Агенцията за закрила на детето? Те не смеят да влязат тъкмо там, където децата са в най-голям риск – в гетата.

Бях съвсем млад репортер, когато ме изпратиха на национално съвещание в Стара Загора, посветено на интеграцията на циганите (тогава ги наричаха така). Там се докладва, че те живеят в компактни малцинства, децата им не ходят на училище, после, останали без образование, не могат да си намерят работа и за да се прехранват, се отдават на криминални дейности (по онова време просията и проституцията бяха престъпления и за разлика от сега се преследваха строго).

Искам да кажа, че тези проблеми са от десетилетия, всъщност още от края на 50-те години, когато в името на политическия контрол МВР принуждава скитащите етнически групи като ромите и каракачаните да си изберат постоянно местожителство и въвежда адресната регистрация. Именно тогава възникват гетата. Само че „народната власт“ имаше много повече механизми на принуда. Малки групи цигани бяха разселвани сред българи, държавните предприятия назначаваха някои от тях на работа. Правозащитници нямаше, а отделните опити за такава дейност бързо приключваха с въдворяване на принудително местожителство в някое градче.

Сега повечето от тези мерки са невъзможни. Вижте борбата с незаконното строителство. През последните години стана ясно, че е по-лесно да сринеш някой хотел, вдигнат без разрешение, отколкото гето. За хотела не дължиш обезщетение, даже ще те похвалят – хак им е на богатите! А за гетото трябва да осигуриш жилища на обитателите му. През последните десет години столичната община два пъти се опита да разруши постройките в Баталова воденица, но беше осъдена в Страсбург. Изобщо всеки конфликт в тези зони се интернационализира – спомнете си безредиците в Катуница заради „цар“ Киро. Самото му прозвище подсказва, че

в републиката има паралелна власт

Какво друго е например мешерето?

Но да не обвиняваме правозащитниците – видяхме, че и принудителните мерки по живково време не дадоха резултат. Десетилетието на ромското включване – също. Политиците са вдигнали ръце от тези проблеми. Може и да са доволни ромското малцинство да е такова, та евтино да купуват неговите гласове. Стига да не напада околното население, то е оставено да живее по своите обичаи, дори когато те противоречат на законите в страната. Нали не иска да има собствена държава като албанците в Косово…

Ето тук е противоречието. Ако гетата са със статут на екстериториалност като посолствата, излизащите от тях подлежат на контрол както напускащите свободните митнически зони. Ако не, в тях важат българските закони и всички държавни органи – прокуратура, Агенцията за закрила на детето, строителният надзор – трябва да влязат там и да наложат спазването им. Не може да пращаме само линейки и пожарникари, а полицейски и други служебни автомобили – не. Или всички – или никой. Това е големият проблем, който трябва да се реши. Въпросът с „Бърза помощ“ е само частен случай.