Христо Марков

Хотел „Вероника” рухна и погреба 4 души, а 12 деца останаха сираци и след два дни … всичко утихна, вече дори се забрави. Каквото било - било. Медиите дружно мълчат и никой не си прави и труда да поразнищи трагедията, а за държавните органи съм повече от сигурен, че няма да си мръднат пръста. И обяснението е просто като фасул – хотелът е на всесилния червен бос в Пловдивско Георги Гергов, за който държава и власт няма от години, той е напълно имунизиран от всякакви проверки, разследващи органи, облечени във власт мъже и жени, той, бившият свинепас е по-силен от тях и го демонстрира нагло и безкрупулно. В живота и бизнес делата на руския консул в Пловдив всичко е далавера, кражба и мошеничество, но и никой не се интересува от масонския пловдивски шеф. Всичко за него нейде потъва, а той не се уморява да демонстрира всесилност и е неглиже към игрите, в които е изпечен майстор. И срутването на хотел „Вероника” е само дребен щрих от битието на Гочиту Гергов – селяка от село Нивянин, дошъл и превзел Пловдив, а след това разширил империята си с Международния панаир, комплекса „Слънчев ден”, ЦУМ, „Пътно управление”, хотел „Санкт Петербург” и още куп деятелности, изкласил с подкрепата на всички партии до национален олигарх и 

недокоснат от никой, от никоя власт и управление

Трагедията със смъртта на четирима работници в хотел „Вероника” съвсем не е първата трагична случка, свързана с Гергов. Нека се спрем само на последната. Датата е 26 април 2013 г. Гергов е собственик на пловдивския вестник „Новият глас” и изпраща лично журналистката Мария Троева и фотографа Томан Янев да отразяват партийно събрание на БСП в близко село. Към 21 часа, преди моста на река Стряма автомобилът им, управляван от Янев, излиза от платното и се блъска в наноси от чакъл край пътя. Колата се преобръща няколко пъти. Двамата са настанени в болница, където Троева е оперирана, но след няколко дни умира и оставя две невръстни деца сираци. Журналистическата гилдия в Пловдив е настръхнала, защото колегите им са изпратени без командировъчни, в извънработно време, уморени, фотографът няма право да шофира, нямат нито застраховки, нито нищо, но пък имат заповедта на Гергов: „Отивате и отразявате всичко, до последната дума на събранието. Утре искам материал за събитието.” Съпругът на Троева е привикан спешно от олигарха и е предупреден да не рови в историята, да не се оплаква и да си наляга парцалите. За компенсация му са предложени сериозна парична сума и назначение в Пловдивския панаир. И той замлъква, дума не отваря и до днес за търсене на отговорност от виновника. При това всички журналисти, опитали се да разнищят издълбоко трагедията са посетени и предупредени да не се занимават с червения бос, просто станалото е трагедия и толкова. И те замлъкват, разследванията им остават като намерения. Замлъкват и Бюрото по труда, Инспекцията по безопасност на труда, КАТ, полиция, всички органи, които са призвани да вземат отношение към драстичното нарушаване на законодателството. Остават само думите на разследващия полицай пред близките: „Гергов е изпратил и двамата да търсят смъртта на това партийно събрание…”, но и той скоро замлъква, защото скоропостижно е уволнен. 

Олигархът е възцарил „справедливот”

Случаят с хотел „Вероника” е аналогичен като стил на пловдивския червен началник. Разрешение за легално бутане на хотела той не е получил, защото не може да се строи нов хотел по-близо от 100 метра от плажната ивица. Отказът е парафиран от ДНСК Варна през януари тази година. Но Гергов няма да е той, ако се спира пред някакви административни процедури. На 4 март тази година той внася в общината ново искане за ремонт на хотела. Намерението му е прозрачно и често ползвано по морските курорти. По време на „ремонта” хотела „уж случайно” се срива и на негово място се вдига нов, маскиран като реконструкция на стария. Пипалата на олигарха действат безотказно – разрешението е издадено за 24 часа и е подписано от главния архитект на община Варна. Остава пълна мъгла как така Гергов се сдобива с космическа скорост с разрешение за реконструкция на 10 – етажната сграда, чиято документация надхвърля 200 страници, но за него всичко в тая държава е разрешено.

След смъртта на четиримата работници Гергов се прави на ударен: „Сега научавам за инцидента, не знам подробности. Възложил съм обекта на голяма варненска фирма. Тя е наела и подизпълнители. Събаряме високия хотел „Вероника”, който е на 47 години, за да построим нов.” Забравил е удобно, че няма разрешение за събаряне, а за реконструкция, но и това са подробности за олигарха.

Строителят е „Планекс” ООД, а тя от своя страна е наела „Бултранс груп” ЕООД, те пък са наели трети, който засега е неизвестен. И се започва една въртележка с изпълнителите… Фантомът е набирал работници без трудови договори, за да се спестят допълнителни плащания от всесилния олигарх.

Фирмата „Бултранс груп” ЕООД е на строителката от с. Аксаково Янка Митева/52/, която се оказва печално известна в региона. Тя живее в с. Припек, а кметицата на селото Иванка Стоянова е недвусмислена: „Видяла съм се в чудо с тази жена. От много места я търсят и все за пари. От Районен съд-Варна последно ми пратиха призовка да и я връча, но нея я няма и я залепих на автобусната спирка. Тук има малка къщичка, нищо особено. Тук се опита да пристроява някакво барбекю. Нямам представа с какво се занимава. Какви багери, какви машини – тя нищо няма.” Това е „съдружничката” на олигарха Георги Гергов, наета да „реконструира”, т.е. да разруши хотела му! Тя като управител на „Бултранс груп” ЕООД е оставила адрес за кореспонденция в НАП – ул. „Чинар”, р-н Одесос, Варна, а в последните дни се е регистрирала в район Младост, но не е посочила нито улица, нито номер. Нито данъчни, нито съд имат представа къде да търсят строителката.

В същото време под вещото наблюдение на Гергов започва и „реконструкцията”. За да се ускори работата са привикани цигани и без инструктаж са пратени да събарят носещите колони. Пълен потрес е защо събарянето на хотела започва от средните етажи?! От там тръгва и срутването на цялата сграда, въпреки че изрично е упоменато в разрешението, че това може да стане само и единствено с машини или взрив, а не с ръчен труд? При тази ситуация цяло чудо е, че строителната акция на олигарха се е разминала само с четири трупа на невинни граждани! Любопитно е да се отбележи, че кредита за срутването на хотела и новото строителство е отпуснат от Левон Хампарцумян, но Георги Гергов никога не е имал проблем с отпускането или намирането на пари за деятелностите си.

В същото време

пловдивските масони бяха събрани от Гергов

в новото им обиталище манастира Свети Кирик край Асеновград щедро отпуснат на братята от близкия им приятел владиката Николай, наричан от други Лудото Коле. Там Гочиту обявил, че новото седалище на ложата „Слънце-Ориент” ще е вече в митрополитския комплекс Свети Кирик и Юлита. Може би и това е била причината за първи път в Християнската история на Пловдив Пасхалната служба на Великден да бъде там, а не в катедралния храм Света Богородица или митрополитския дом Света Марина, но за владиката масонската дума е закон. Именно там, в дните на Страстната седмица владетелят на Пловдив Гочиту Гергов обявил пред братята си: „Властта е благосклонна към нас и ние трябва да работим за укрепване на отношенията ни, без разлика от партийни пристрастия.” Какво тук значи някакъв си хотел „Вероника”, какво тук значи смъртта на четирима невинни хора?

Стряскащо е мълчанието на всички медии за трагедията и нямам никакво обяснение за 

изкривеното благородство на журналистите

към своеволията на персона като Георги Гергов. От години той си прави в държавата буквално каквото иска и никой, никъде, по никакъв начин не желае да се позарови в делата му. Един уж син кмет /Иван Чомаков/ му подари без 1 лев общинския дял в Пловдивския панаир, премиерът Станишев пък му хариза държавната част, преди това Иван Костов му продаде за символична сума „Санкт Петербург” и ЦУМ и последва пълно мълчание. Ако се разровим в делата на руския консул в Пловдив от началото на 90-те години ще ти настръхнат косите, но никой не желае и няма да се занимава с тях. Просто за всеки простосмъртен в България може и да има държава, но за Георги Гергов такава няма и няма да има. И затова самодоволството на такива като него ще прелива при всички управници. Само преди няколко седмици националното съвещание на ДСБ во главе с Радан Кънев и Петър Москов бе в хотела на червения председател в Пловдив „Санкт Петербург”. И тогава си спомних ония пророчески думи на Асен Мичковски през 1992 год. по адрес на Героги Гергов: „Завършен простак, но има гениалния усет на кой, кога и къде да даде пари. Такива като него ще са добре с всяка власт!” Колко прав бе, наистина, трагично прав след повече от 20 години! 

Жалка България…