Светослав Пинтев

Нямаше да пиша този коментар, ако не бях чул по Нова телевизия следните налудничави думи на един бивш български премиер: "Не мога да кажа на кого съм удобен. Мисля, че имам лично решение на база на мои разсъждения как страната ни да мине през тази геополитическата обстановка. Смятам, че мога да съм светлината в тунела за България". Човекът, който ги произнесе се казва Пламен Орешарски. Що светлина сме видели от него, чак щеше да ни подпали чергата. Защо да не ни освети пак, той очевидно е открилPerpetuum mobile, задвижвано с наглост.

Той е известен основно с две неща

Първото-като премиер задължително се измъкваше от задния вход на сградите, където пребиваваше, защото на официалния винаги имаше тълпи от протестиращи, които го освиркваха, ругаеха, блокираха колата му, хвърляйки се върху нея, тормозеха го по всякакъв начин, а най лошото е, че му крещяха в лицето: КОЙ? Един въпрос, мразен неистово от всичките ни политици. Защото ги кара да посочат Кукловода си. Те не отговарят, разбира се, но отговорът подсъзнателно напира на устните им, колкото и да се съпротивляват, а образът на Големия таен шеф пулсира в главите им. А това е много неприятно.

Второто-той е прочут със забележителния си дори за нашите условия гьонсуратлък, ако трябва да се изразим на езика на политическата сила, която заложи на него. Всички помним как седеше, барикадиран във властта повече от година. Създаваше се впечатление, че го държат с някакъв много тежък компромат, иначе е трудно да се обясни как нормален човек може да изтърпи всичко това, цялата заслужена ненавист на нормалните хора.

Оказва се, че Орешарски е специалист и в друго-

да влиза от задния вход

Не в сградите, а в политическия живот. Иначе никога нямаше да се кандидатира за президент. Това едва ли е негово решение, не е такъв човек, че да решава откъде да влезе, откъде да излезе. В тълковния речник на българския книжовен език пише, че

марионетката е кукла, движена с конци, в театър

Именно за това говорим. Пламен Орешарски, когото самият му някогашен псевдо-кукловод, а сега банкер в изгнание Цветан Василев, нарече в блога си Сламен-Пламен, е кандидат за президент. Тази потресаваща новина сега вече е неоспорим факт, но в първия момент звучеше толкова абсурдно, толкова космически нелепо, че отказах да повярвам в нея… Поне, когато мои сериозни източници ми я казаха, а аз дори не посмях да я пусна в рубриката „новини”, въпреки че я научих поне 24 часа по-рано от останалите медии. Постепенно осъзнах, че е истина, но още ми се виждаше като нелепа шега на пиян комунист-абсурдист от хрушчовата епоха, който е решил да завърши съществуванието си като се взриви в море от водка.

Агенциите гръмнаха почти едновременно:

„Бившият премиер от кабинета БСП-ДПС Пламен Орешарски, който обяви, че се кандидатира за президент, каза, че вече няма да направи грешката да бъде зависим.“ Така той в прав текст си призна, че е бил кукла на конци по време на управлението си. Което не е тайна за никого, между другото. Всички знаят, че по време на неговото премиерство София беше превърната за повече от година във военна зона, големи участъци в центъра бяха заградени незаконно с железни ограждения, не от него, а от лидера на ПЕС Сергей Станишев. Водач на европейските социалисти , които очевидно и до днес не са ie отървали от детската си болест –да приемат Кремъл като място на политическа, а не на мафиотската власт , каквато е.

Както писа Нувел Обсерватьор точно преди три години: „Не само, че българската социалистическа партия (бивша комунистическа), също председателствана от Станишев, никога не е отрекла тоталитаризма и дори се позовава на сталинското наследство, но днес тя се е съюзила, за да запази властта, с фашистката партия Атака, която е открито расистка и антисемитска. Този съюз провокира вълни от протести на възмущение, които разтърсват страната повече от 100 дни“ .

Де да бяха само толкова. София тогава беше превърната във военен лагер от лицето Цветлин Йовчев, голям и почти безкористен фен на АЕЦ „Белене“, който тогава беше реалният премиер. А сега е още по-опасен, защото се е сврял в миша дупка и малцина знаят какво прави.

„Червеите” му така и не бяха извадени на бял свят

Пламен Орешарски беше фон. Фон, който и сега е нужен на някого. И двамата обаче бяха, не, те продължават да са участници в нелепо куклено представление, което може да струва много скъпо на България.

Европейска работа е Станишевата и Йовчевата,във връзка с удвояването на пари, но много повече е чисто съветска, ако се замислиш. Всички, които тогава протестирахме с месеци по площадите, като медиите ни обясняваха колко добре сме платени, знаехме, че имаме срещу себе си хора, готови на всичко, за да ни придърпат към путиновата Евразия и да ни откъснат от Европейския съюз. Колкото и пари да смучат от Европа=

Знаехме, че „Костинброд“ епреврат

Направен с точно определени цели, от точно определени офицери и таскоерменковци. Не всички си го признаваха, но всички знаеха.

Нищо, че сега вдъхновителката му Мая Манолова, близък другар, както казват, на лидера на ПЕС, а и на други песове, е народен трибун и борец срещу монополите, частните съдебни изпълнители и не помня срещу кого още. Няма лошо, даже Мая може да ни стане симпатична някой ден, което теоретически е абсурдно, но животът е голям шегаджия. Знаем, че това беше истински комунистическо-олигархичен преврат, колкото и Бойко Борисов и компания да си мълчат..

Чия кукла е Орешарски днес?

Съвсем очевидно е, че той беше не просто зависим, а беше като онези мечки, на които циганите им слагаха халка на носа и ги караха да танцуват. Добре, че ги измъкна Бриджит Бардо. Не се е родила още обаче,

Бриджит Бардо за Орешарски

Какво е направил, че да е като перо на вятъра, той си знае.

Думите му пред Нова телевизия наскоро, показват, че той вече дори и насън се плаши от въпроса „КОЙ”. Обърква го дори, когато става дума за инициативния комитет, който го е издигнал. Ето как отговори на един иначе съвсем невинен въпрос на водещите: „Преди няколко месеца въобще не допусках коментари, а е имало опити да ми предлагат да ме кандидатират. Няма да ви кажа кой, защото това са лични разговори. Аз сам се кандидатирам, оставете инициативния комитет, той е само заради процедурата. Отговарям на очакванията на много български граждани. Ще видите, че на изборите, ще имам много по-голям резултат, отколкото вие сте предполагали", обясни Орешарски. За комитета, който го издигна, се знае единствено, че негов председател е Николай Тошков Енчев, бивш кмет на Карлово, зам.-председател на сдружение с нестопанска цел "Евро Адванс", ако се съди по името, усвоило порядъчно количество евро пари. Негов председател се оказа издателят на списание "Икономика" и сайта Кмета.бг Боян Томов - бивш оперативен директор на в. "Стандарт", както съобщи "Капитал". Ти да видиш . Изданието е известно като издание на КОЙ. Сещам се, че писаха как въпросният бил управител и на няколко консорциума и дружества, включително "Бранд ПР". Чрез едно от тях "Европейско бъдеще", взел, че спечелил отново поръчка за "производство и тиражиране на магнитен носител и разпространение чрез национален всекидневник на филми за ПРСР" за 293 хил. лв. А европейското бъдеще е просто инструмент . Но това са подробности, незначителни неща. Важни са истинските кукловоди, за които един изключително информиран човек ми каза вчера:

„Определено нямат намерение да пуснат кокала“

Орешарски твърди че повечето от тези, които го подкрепят, са млади хора от корпоративния сектор, които имат успешен бизнес на средни и малко над средни позиции. Мога да кажа даже кои са трима от петимата, които вероятно има предвид, но те са на лъвски позиции. И не са толкова млади.

"От три години ми задават въпроса "Кой"? Докато бях премиер, бях зависим от парламентарното мнозинство. Политическите лидери бяха в основата на "Кой" тогава. Точно това е един от мотивите ми сега да се кандидатирам като независим, за да избегна тази грешка. Вече веднъж направих грешка, човек трябва да се учи от грешките", коментира пък пред Би Ти Ви Орешарски с типичното си безочие. Но каза и част от истината, което изобщо не е типично за него. Той беше зависим, изключително силно зависим. Но не е само той. Такива са всички, които изреди. КОЙ не е Пеевски, не е Доган, не е дори Станишев. Те просто са герои в тази кошмарна пиеска, режисирана дистанционно. Наша работа е да я разбутаме, за да избием от ръцете на кукловодите онова нещо, с което управляват човечетата си. А човечета много, Орешарски е само едно от тях, въпреки че точно то си превърна в символ на театъра на зловещите марионетки.