Доц. Момчил Дойчев

26 години се движим в траекторията на посткомунистическия модел, кръстен сполучливо по време на протестите преди две години като модела „КОЙ?“. „КОЙ?“ функционира скрито отвъд публичната политика и демократичните институции, стои над правилата, нормите и законите на държавата, корумпира, деморализира и плячкосва жизнените сили и ресурси на България.

Нека да разконспирираме този конспиративен антиобществен и антибългарски необолшевишко-олигархичен модел на деструктивно развитие.

КОЙ е „КОЙ?“

1.Моделът на КОЙ? е модел за развитие след икономическия и морален банкрут на комунизма, създаден в движение от представители на най-реакционните сили в тайните служби на комунистическия режим.

В началото на прехода , след очевидния крах на първоначалното намерение на партокрацията да вдигне рухналата социалистическа икономика с лозунга „Ускорение“, в СССР започна „Операция Перестройка“, която целеше неизбежната промяна на рухналата икономически комунистическа система да се осъществи така, че на власт да останат пак представителите на партийната и полицейската олигархия. Зад тази операция на партокрацията се насложи уж организираната от тайните служби на Андропов т.нар. „Операция Голгота“. Според нея властта трябва временно да се делегира на определени специално подбрани от службите хора, които да разпродадат (плячкосат временно) „общонародната“ собственост, да заграбят ресурсите и да предизвикат с това такава омраза, че съветският народ да заобича отново социализма и да върне на власт „здравите сили“, които между другото никога не би трябвало да изпускат юздите на реалната власт в настъпилото уж като „демокрация“ „смутно време“. Конспиративната версия предполага, че даже са подбрани лидерите, които да осъществят „разпада“ на социализма – „отвратителни“ хора като Горбачов, Яковлев, Елцин, които да проведат „демократизация“, запазвайки властта в ръцете на полицейската номенклатура. Процесът на разграбване трябваше да се осъществи от „наши хора“, но предимно с еврейски произход, за да се стимулира „естествения“ антисемитизъм на доведения до оскотяване руски народ. След окончателния крах на т.нар. „демокрация“, народът, омаян от носталгия по „спокойното съветско време“ ще прегърне с ентусиазъм посоченият от КГБ чрез „Операция наследник“ нов президент, който да върне „прекрасното време“ на социализма и СССР.

Отвъд конспиративизма,

на практика в Русия се осъществи такова „самосбъдващо се пророчество“. Но не и в другите страни от социалистическия (конц)лагер.

2. Как този план се осъществи в България от филиала на КГБ?

В България – най-комунизираната, съветизирана и русифицирана страна в Източния блок, Партията трябваше да запази максимално дълго властта от напора на инфилтрираните със съветски и комунистически агенти „демократични сили“. Моделът на промяна, привнесен от СССР от руските агенти на влияние и най-вече А. Луканов се състоеше първоначално в баламосване на населението с лозунга от първите псевдодемократични избори - „Сполука!“ Сполука за партийната номенклатура, която трябваше да извърши трансформация на неограничената си политическа власт в икономическо господство, разбира се докато по сигнал от Москва „здравите сили“ отново не възстановят тоталитарната власт. Това се видя по времето на реакционния комунистическо-кагебесен преврат в Москва през 1991 г., когато „модерната и обновена“ БСП запази гробно мълчание. Възстановяването на тоталитарния режим на „здравите сили“, но вече и по желанието на ограбените от тях 95% от българите никога не е било изпускано от внимание – но само по заповед от Москва!

Планът Луканов и Лилов първоначално предвиждаше, положението да се влоши толкова много след икономическия банкрут на системата, че неграмотните и оскотели българи сами да желаят властта да остане в „защитницата на бедните, ограбените и слабите“, на „модерната лява“ социалистическа партия поне 50-60 години напред.

На такъв цинизъм – да се обявяваш за единствен защитник на ограбените от тебе са способни само комунистическите мракобеси.

Този план на партийните апаратчици в България се провали естествено поради пълната си утопичност и откъснатост от действителността, когато „нежната революция“ и „мирният преход“ , макар и по български, изведе на преден план друг лозунг 

„Никога повече комунизъм!“

3. Както и в СССР след разпада на комунистическата партия, но много по-късно, да върнат „социализъма“ се заеха представителите на полицейската номенклатура, т.нар. силоваци, чийто продукт бе и българският вариант на модела КОЙ?

В същността си "КОЙ" е организирана престъпна група от средите на филиала на КГБ в България, т.е. от бившата Държавна сигурност, тясно свързана със съветските и руските репресивни органи. Тази организирана престъпна група контролира реалната власт в България отвъд официално оторизираните за това институции – парламент, правителство, президент, съдебна власт. Множество факти показват, как те могат да контролират решенията на Народното събрание, на правителството, на главния прокурор, на ВСС, на ВАС, на КС, на ДАНС и МВР и на практика на всички особено важни за функционирането на демокрацията системи. Ще посочим само някои от ключовите операции по компрометирането на демокрацията и нейните институционни носители: 1. Операцията по свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров – осъществена чрез измислената „Операция „Оръжейна афера“, когато успяха да манипулират президента, парламентарното мнозинство и хора от правителството с помощта и на внедрени в СДС агенти на влияние. Желев, Луджев, Симеонов бяха използвани просто като пионки, а зад тях мръсната работа вършеха съветските агенти Бриго Аспарухов, ген. Андреев, г-н Алексиев. Тогава се осъществи и „депесераският шут“ на Доган, който по- късно разбрахме, че си е бил чисто ДеСарски. 2. Операция „Шипка“ – предотвратяване на втори мандат на реформаторското правителство на СДС от 1997-2001 г., което провали плана им в България събитията да се развият по сценария на Беларус, Молдова и Украйна, т.е по чисто постсъвестки сценарий, включително с желанието им да разпалят етническа война с помощта на съветската агентура в ДПС.

4. Операциите по създаване на партии – „демократични ментета“ . Първо такова менте бе създаденото от тях ДПС. Разцепването на СДС още през 1991 г. на множество малки партийки, които не влязоха в парламента бе втори такъв удар по демокрацията. При това те действаха с помощта на т.нар. „демократи“. Създаването на царствено менте с измамата за „възраждане на България“ само за „800 дни“ бе първия голям успех с помощта на лостовете на демаготията и популизма. Отварянето кутията на популистката пандора доведе до поява и на 

псевдодясно неофашистко русофилско менте,

после едно уж консервативно безцензорно менте. Не бива да пропускаме и ролята на други, представящи се за десни партии, които възникнаха на популистка основа – напр. ГЕРБ, или РЗС, които тепърва трябва да се доказват, че са десни. Традиционната десница благодарение на тяхната дейност бе разцепена и унищожена. Впрочем те предотвратиха и възможността за създаване на истинска демократична левица.

4. Бизнес –проектите на посткомунистическата олигархия са впечатляващи. Г-13, Бизнес клуб „Възраждане“, Мултигруп, Първа частна банда, пардон банка, после КТБ, ВИС, СИК, Първа частна милиция, Клуб 777 – олигархичните и мафиотските им проекти нямат край.

(следва)