Крум Благов, специално за faktor.bg

В събота дойде оставката на Станишев на „Позитано“ 20. Ако приемем, че това е същата социалдемократическа партия, създадена на Бузлуджа през 1891 г., той е

най-дългогодишният й лидер след Живков и Благоев

Затова спокойно може да се говори за епохата на Станишев в БСП. Парадоксалното е, че той я пое като опозиционна партия, но във възход след победата на президентските избори през 2001 г., а я оставя управляваща, но в дълбока криза. Евентуален провал на 5 октомври, който изглежда много вероятен, ще се припише на неговия наследник. Това вероятно е и целта на сегашната му оставка и на заминаването му като евродепутат за Брюксел.

Какво беше характерно за епохата Станишев? Упрекват го преди всичко заради съюза с ДПС, който той поддържаше и на власт, и в опозиция, но това наследство той получи от своя някогашен патрон и днешен най-голям опонент Георги Първанов. Именно той, за да стане държавен глава, чрез Ангел Марин изгради моста към Доган. Тази победа обаче струваше скъпо. БСП загуби подкрепата на националистите и на крайно левите, които намериха своите лозунги в програмата на „Атака“. Като продължи този курс на Първанов, Станишев фактически отстъпи избиратели на Волен Сидеров.

Друга голяма промяна през тези 13 години настъпи в отношението на БСП към НАТО. Още през 1995 г. Жан Виденов издигна лозунга „ЕС – да, НАТО – не“, който дълго време следваше и заместилия го на поста председател на партията Първанов. Той даже с отворено писмо поиска референдум за членството ни в Североатлантическия пакт. Когато обаче стана президент, заяви, че за това е късно и ръководството на партията начело със Станишев въпреки настроението на мнозинството от членовете си ги принуди да преглътнат горчивия хап.

В известен смисъл Станишев последва примера на Първанов и в личен план. Заради своята кариера като лидер на ПЕС той пренебрегна желанията на своите избиратели, които по традиция са настроени проруски, и зае проевропейска позиция по конфликта в Украйна. Така отстъпи гласове и на Бареков. Днес БСП е

европейска партия, но в нея няма нищо ляво

Ако приемем дефиницията, че левите политици са за по-голямо участие на държавата в преразпределението на доходите, а десните – за по-малко, Станишев е далеч вдясно от центъра. Докато френският президент социалист Франсоа Оланд въведе драконовски данъци, Станишев като премиер прокара плоския налог върху доходите от 10 %, от който са облагодетелствани богатите и губят бедните.

При Станишев от партия на хората на наемния труд БСП стана политическа база на олигарсите, забогатели изключително от сделки с държавата и с нейна помощ. Някои от тях като Добромир Гущеров и Борислав Гуцанов бяха издигнати за депутати, други като Георги Гергов заемат високи постове в партийната йерархия, трети като Христо Ковачки я подкрепят, без да вдигат шум. Още един характерен за епохата Станишев куриоз – работниците се представят в парламента от своите работодатели.

Докато с Виденов начело БСП спечели абсолютно мнозинство през 1994 г., през този век тя никога не е имала повече от 85 депутати в парламента. Всичко това прави коалициите неизбежни за социалистите, за да управляват, а върхушката й е жадна за власт, която е единственият начин да просперира икономически. БСП се превърна в клиентелистка партия. Затова характерно за Станишев стана безпринципното търсене на съюзници с единствена цел управлението на всяка цена.

Демагогията той превърна в стратегия. През 2005 г. обеща ревизия на царските имоти, но се отказа от нея, за да може да състави Тройната коалиция и да стане премиер. През 2013 г. обещанието беше да се премахне плоският данък. Веднага след като беше избран на поста, Орешарски каза, че това се отлага за неопределено бъдеще.

Специално внимание заслужава кадровата политика на Станишев. Още от времето на Живков досега в компартията и нейната наследница БСП за висше изкуство се смята да умееш да подбереш хората, които ще те избират. Затова всеки ръководител се стреми да се обгради със свои креатури. Като издънка на старата партийна номенклатура Станишев

показа, че владее това изкуство

но част от антуража, който си подбра, силно накърни престижа му.На два пъти той трябваше да претърпи унижения заради Делян Пеевски. По времето на Тройната коалиция го уволни като заместник министър, но беше принуден да го възстанови на поста му, а миналата година подкрепи избирането на тази одиозна личност за шеф на ДАНС. Това доказва, че Станишев няма усет за настроенията сред „масите“, както социалистите по традиция наричат народа.

Заместник министърът на МВР за един ден Иван Иванов се оказа бивш сикаджия, но си остана депутат. В последния парламент Станишев вкара и фалирали политици от виденово време като Поразяващата уста Румен Гечев, някога вицепремиер, а още по-някога сътрудник на Държавна сигурност.

След краха на банките и голямата инфлация през 1997 г. левицата имаше 54 депутати, което беше оценено като провал. През 2009 г. Станишев вкара в парламента само 40 души. Възможно е наесен те да са още по-малко. Още по-опасно за БСП ще бъде освободеното от нея политическо пространство да бъде заето не от старите муцуни около Георги Първанов, а от нова, истински лява партия, подобна на гръцката СИРИЗА, която излъчи българка за член на европейския парламент. (За разлика от соцдепутатите тя е обикновена работничка – чистачка. Такъв кандидат българската левица не е издигала на избираемо място от времето на Живков.) Подобна формация би унищожила БСП като важен политически фактор.