Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

В различно време различни руски политици са преминавали прага на приличието и доброто възпитание, като откровеността и арогантността им е произвеждала поредния медиен залп по обърканата българска публика. Не се мъчете да разгадавате някакъв особено дълбок стратегически смисъл. Това е политическо хулиганство, реакция без задръжки, което си позволяват, защото разчитат, че няма да има ответна реакция. Малко шум по социалните мрежи, но сериозна реакция от политици, правителство или специални служби. Както се казва, докато ние се възмущаваме, Те вече питат за цената на сделката и за своите комисионни..

Точно както посланик Чижов ни нарече „троянски“ кон след като вече бяхме влезли в Европейския съюз и преминали Рубикона на тоталната зависимост от Русия.

Защо го правят?

Да започнем с общия контекст. В думите на руския депутат няма нищо ново – това е същата имперска политика, още от Освобождението, само по-ярка и по-публична.

Русия никога не е признавала равен статут на България в политическо и дипломатическо отношение. Тъкмо щях да кажа – ние сме си виновни и дръпнат ръчната. Трудно е един народ да е виновен, когато една четвърт от него не е част от него, а се припознава първо с интересите на друга нация.

Източният въпрос може и да намерил някакво свое решение, но националния не. Защото не можеш да градиш нация със сънародници, които не са готови да отидат на барикадите за да защитят Отечеството си срещу такива като депутата Толстой.

Патернализмът в руската политика към България преминава през различни стадии, но „братската“ дружба или имперска надменност само сменят текущата и фасада на неравнопоставеност.

Депутатът Толстой не прави изключение от дългата поредица от подобни откровения, които целят да покажат и внушат, че Русия може да прави каквото си иска в България. С пари, с хора или и с двете.

Това не е фраза изпусната случайно, нито пък репортерът на БНТ е бил там случайно и неподготвен за подобен „демарш“ от улицата. Това е като пушката във второ действие по Станиславски. Вие знаете що за птица е този депутат, познавате неговия профил и задавате сервилен въпрос, който му вдига топката за да нанесе своя словесен удар.

Подобни силови внушения целят не само да демонстрират превъзходство и да внушат, че сме обречени и безсилни, въпреки ЕС и НАТО. Само когато се чувстваме несигурни могат да ни манипулират и да ни внушават всякакви психологически клопки за контрол на съзнанието – като панславянството, дружбата навеки, енергийните шлемове и т.н.

По-важното е, че те са тръбен зов за мобилизация на проруските кръгове у нас, които встъпват в изборна кампания за президент и желаят да парализират волята и решимостта ни да се преборим с насаждания с десетки години комплекс за малоценност, че сме обречени да бъдем „продължение“ на Русия на Балканите.

Както многократно съм имал възможност да потвърдя – управляващият руски политически елит действително придава геостратегическа значимост на придобиванията на недвижима собственост от руски граждани у нас. Не случайно има специални програми за кредитиране на подобни операции от руски банки, които далеч не е отговарят на стандартите за рисково покритие на кредитите с актив в чужда страна. Единственото обяснение е, че политическия риск от тези операции на руските банки е бил покрит от руското правителство.

И без това има достатъчно български политици, които се стремят да намерят златната среда, като балансират между все по-агресивната Москва и ангажиментите ни към ЕС и НАТО. Депутатът Толстой разбира се има избор да извести на българския народ за тази своя позиция и чрез партньора на Единна Русия в България, но той предпочита да говори на „масите“.

Като телевизионен човек, той знае, че у нас има благоприятна почва, която

ще поеме семето на заплахата и ще го превърне в сервилна политика

Ако бяхме сплотени като нация и имахме история на твърди реакции срещу подобни словесни атаки – примерно да бяхме изгонили „нощните вълци“, да бяхме вкарали за неуважение на българския и на европейския флаг хората които го стъпкаха или бяхме изгонили руски граждани, които открито заявяват, че България им принадлежи – бъдете сигурни, че Толстой нямаше да си позволи да бъде толкова арогантен. Той разчита, че ще се снишим и няма да посмеем да реагираме.

Балансирахме срещу НАТО и ЕС с тезите за „платноходките и лодките“, готвим се да плащаме без въпрос за недоставени, а вероятно и непроизведени реактори, които не ни трябват, спестяваме си твърдите варианти за защита, поддържаме с всички сили монопола на Русия при нефт и газа у нас и с то с протекция от най-високо ниво и след това се учудваме, че не ни уважават. Пропускаме възможността за контраискове и дела за злоупотреба са монополно положение на руските компании, защото плащаме много по-скъпи от пазарно справедливите горива и газ. Този списък е доста дълъг, общото е, че „нямаме топки“ за да искаме и получим своето.

Говоря не са някаква първопроходческа линия на поведение, а просто до направим това, което преди нас направи половин Европа – получи си парите от арогантна Русия.

Депутатът Толстой, по замисъл на сценаристите на този репортаж, трябва да мобилизира проруските сили у нас в навечерието на президентските избори. Думите му са знак, че те няма нужда да отстъпват и да се извиняват за Крим или Източна Украйна, за хибридната си война, а да копират поведението му и да стават все по-настъпателни до наглост като атакуват основите на българската държавност. Не си мислете, че Толстой не знае за какво става в България, както си имотите, така и със способите за ускорено получаване на българско гражданство срещу „инвестиция“ в недвижимост. Нужните закони минаха през Парламента, винаги потопени в мотивировки за национални интереси, които се свеждат до желанието на едни олигарси да спечелят едни пари.

Каква трябва да ни бъде реакцията?

Всяко зло за добро. Подобни откровения отрезвяват в много по-голяма степен от хиляди анализи в които се аргументира необходимостта от еманципирана, независима и когато е необходимо „твърда“ политика.

Реакцията ни трябва да бъде европейска, от типа „айкидо“ политика, при която използваме енергията на противника за своята защита и контраигра.

Първо – тези думи на Толстой трябва още веднъж да ни убедят, че темата е централна за президентските избори и отношението към тях да бъде критерий за оценка на позициите на различните кандидати. Не трябва да се задоволяваме с бланкетни разграничения, които съм сигурен, че почти всички ще направят, а с дълбочинен разрез на позициите на отделните кандидати по ключовите въпроси, които дефинират базираната на евроатлантизма независимост и национална идентичност на България.

Трябва да „сканираме“ всички кандидати за свързаност с външни интереси, съпричастност към реализацията на чужди проекти – включително енергийните на Русия, или специфични за прокарване на интересите на руската диаспора в нарушение на българските закони, особено по Черноморието.

С бежанците със сигурност ще се справим, още повече с помощта на ЕС и НАТО, но с вътрешния симпатизант на Толстой, с комплекса за малоценността и с липсата на воля да отвърнем твърдо и без уговорки, едва ли.

Българският президент играе важна роля в системата за национална сигурност, не само като главнокомандващ, но и като насочващ работата на българските специални служби. Техният капацитет за работа по ранна диагностика и терапия на вируса Толстой е изключително нисък, особено в икономическата област. Никой или почти никой не работи за оценка на риска от засилващата миграция на руски граждани у нас, извън тези които бягат от режима на Путин. Превърнахме бежанците в център на вътрешната политика, а тотално пренебрегваме проблемите свързани с много по-многобройната и динамично растяща руска диаспора, която на много места формира етнически острови, което отказват да се интегрират в българското общество.

Никой не работи срещу засилващата се роля на руски и платени от руски структури военни инструктори на паравоенни формирования, които са прообраз на хибридните войници, чрез които Путин завладя Крим.

При все това не трябва да допускаме и да подвеждаме всички руски граждани под знаменателя „пета колона“ на Путин. Това е част от целта на „посланието“ на Толстой – да провокира възмущение, което да ни настрои враждебно към всеки руснак, който пребивава у нас като ги сплоти допълнително.

Толстой говори агресивно със съзнанието, че Русия няма ресурс да материализира тази своя „заплаха“. Не случайно попитах дали е казало „цена“, защото съм сигурен, че парите на Русия се свършиха и вместо да купува чужди страни, ще трябва спешно да финансира своята държава и да купува своето население за да не се бунтува.

Въпреки увеличеният им брой, тази година руските туристи разполагат с все по-малък ресурс, който могат да оставят у нас, камо ли да ни купят.

Този път трябва да има задължително твърда част на реакцията – независимо от съображенията „за балансиране“.

Въпреки, че самият съм под забрана да влизам в Русия, приемам това като оценка на руските власти за моята работа и по никакъв начин не възразявам. Нито пък имам намерение да спирам тази дейност.

По същата логика трябва 

да обявим Толстой за персона нон грата

и да предложим на ЕК да го включи в санкционния списък на Евросъюза със забрана да влиза в ЕС. Това автоматично ще блокира достъпа му до България от друга страна на ЕС – там където граничния контрол е разглабен.

Специалните ни служби трябва да разследват връзките му с български политици и български компании, историята на неговото пребиваване у нас, за да разкрият контакти и дейност, които може да съответстват на направеното от него заявление, че „са купили България“.

По-важно е да си вършим системната работа по усилване на капацитета на държавата и на гражданите да се справят със заплахите от новата имперска агресивност на Русия. На времето правителството на СДС изгони трима руски дипломати за дейност несъвместима с техния дипломатически статут. Подобна стъпка никога не трябва да се изключва от арсенала на реакцията на българските власти. Може да не е първата или предпочитаната, но руските официални власти разбират само езика на твърдостта. Тя може да бъде комуникирана или публично или много често за предпочитане делово и по-дискретен начин.

Важно е да маркираме червените линии, които не трябва да се преминават

Още по-наложително е да фокусираме дебата в предстоящата кампания върху тези теми. Няма как да мине само с остра декларация на Министерството на външните работи или на депутати, която е почти аксиоматична. Трябва да използваме негативната енергия на това послание за да си изчистим къщичката от съветници, които ни внушават, че трябва да бъдем меки и вежливи дори с грубияните, че трябва да бъдем меки и да бъдем мост на Русия към Европейския съюз, като си отваряме пространства за нови енергийни шлемове с нея.

Срочно и спешно трябва да коригираме политика на развитие на българското Черноморие като форсирано „европеизираме“ туристическите потоци. Една от причините за масовата миграция на български туристи към Гърция е тържеството на постсъветския модел за развитие на туризма – пари от сенчестата икономика, голяма част свързани с Русия, които ориентират стандартите на обслужване по предпочитанията на тези туристи…

Нито имаме ресурс, нито има смисъл да са опитваме да променим политици като Толстой. Това му е работата – да бъде арогантен и да се харесва на руските националисти. Наша работа е да използваме неговите откровения да променим собствената си политика и себе си, като оставим господин Толстой там където се намира – в неговия евразийски свят – далеч и в изолация.