Христо Марков

Вежди Рашидов сбъдна мечтата на Людмила Живкова. Бойко Борисов вика: „Навремето това е било мечтата на Людмила Живкова – в Лувъра да влезе и да направи изложба, онази държава навремето, да влязат в Лувъра. Това сега бе направено за България. Ние на три култури лежим като държава.” А вечният Божидар Димитров бе още по-бравурен: „Французите вече ще знаят, че си имат работа с баш европейците на Европата”. Като прочетох това веднага отворих „Бай Ганьо”, да си го припомня, да не е станала някоя инфекция с паметта ми.

Ама как станала работата. В изискан ресторант Рашидов разпускал с Анри Лоарет/тогавашен директор на Лувъра/ и между второто и третото уиски го зашеметил с разказ за българските ценности, които съвсем не са известни на целокупната Европа и на всяка цена трябвало да се видят от безпросветните граждани на Париж. Прегърнали се, стиснали си ръцете и си казали наздраве над гурме менюто.

До тук – всичко добре. Изнасяме съкровищата на траките, да на траките и ги показваме в най-престижния музей в света. Реклама та дрънка! Но, неизбежното НО. Може ли някой да ми обясни от какъв зор държавата/Рашидов и Министерството на културата/ водят със себе си цял куп журналисти и им плащат командировъчни?! За какво?

Нали медиите в България са частни?

Или нещо греша. Откъде на къде министерството ще храни журналисти с пътувания до Париж, че и командировъчни ще им плаща. Това може да стане само и единствено тук. Никъде другаде в света. Значи партийно-правителствената делегация води на котлова храна в Париж една сюрия журналисти и вечното присъствие има ли ишмедемета като Вечната Амбър на българската култура Антон Дончев – написал една хубава, но поръчкова книга, пълна с фалшификации и неистини, след това е сътворил купища текстове без грам значение, за която и да е култура, плява и скука, но винаги някой някъде го мъкне като куфар. И сега го взели като реплика на тракийската маска. Дончев е представител на издателство „З. Стоянов” на прононсирания доносник на ДС Иван Гранитски, но чинно получава държавните командировъчни да не е съвсем зян. Но истинската перла в короната на издателството е Валерия Велева, по-известна от писмото на бившия и любовник Ахмед Доган като Мадам В. Тя направила премиера на книгата си „Рани от влъст”, а я представил, разбира се, Антон Дончев, който наговорил куп венцехвални неща за авторката, че даже

изместил и Терес от полезрението на парижани

Дребна подробност е, че на премиерата на книгата на Мадам В. не е имало нито един парижанин. Това ми разказа приятелят Тончо Христов, който от години работи в Париж. Думите му буквално бяха: „Пошлотия до шия. Дошли нашите служители от посолството, другите гости на нашата делегация и никой друг. Развалиха хубавото впечатление, което остави изложбата.” Съвсем отделен е въпроса, че книгата на Мадам В. е просто сбор от тривиални интервюта с разни политически мъже и самото книжно тяло няма нищо, ама наистина нищо общо с принос към писателството или журналистиката.

Да не говорим за другата писателка, включена в правителствено-партийната делегация Леа Коен, която покрай булевардните си романи последните години стана известна с хулите, които не се умори да дращи по адрес на България и българите. Стигна до там, че миналата година ни обвини, че носим вина за погубването на беломорските евреи. Текстовете и бяха пълни с откровена омраза и злост към българите, самата тя забравила , че дължи устремната си кариера именно на тези българи. Жалка картинка на духовна пустота!

Та думата ми е, че дори една такава прекрасна инициатива може да се развали като чучнеш две персони като Валерия Велева – Мадам В. и Леа Коен, защото те двете са в състояние

да бастисат впечатлението дори от тракийското богатство и блясък

Както каза Тончо: „Имаш чувството, че изложбата се прави за двете дами…”

И още нещо не бива да забравяме, че не е много коректно да се представяме едва ли не като преки наследници на траките, защото не сме такива. Преливането на тази древна култура и дух са станали по-скоро към ромеите, нежели към предците ни, но това не е болка за умиране при „блясъка”, който предадоха двете фърст дами на родния естаблишмънт, но има стара приказка за лъжицата катран в бъчвата с мед…