Христо Марков

Трябваше да мине известно време, за да осъзная реално какво се случи на президентските избори. В тях се натрупаха грешки, непремислени жестове, обещания за „мъжествена” оставка, груби предателства, отмъстителност и много опортюнизъм, който в нашите условия е пагубен. И зад цялата галимация надничаше през цялото време зловещият руски амбициозен проект за влияние върху проливите и бившите сателити на СССР. Те заложиха всичко в България, защото ние останахме единствени и неповторими адепти на съветското влияние. И успяха, не може да им се отрече. Съвсем не съм убеден, че е вярна тезата за протестния вот, за неподходящата кандидатура, за „личностната” победа на ген. Радев и т.н. Това си е победа на БСП, няма какво да се заблуждаваме и самоуспокояваме. Иска ли ни се или не, но този път БСП си изигра картите, хвана ситуацията и възползвайки се от коалиционната слабост на Герб, реформаторите и патриотите, постигна победа, с която се реанимира. Това ще се опитаме да анализираме, пък дано някой прочете и другата гледна точка на общия хор от хвалители.

Ще започна с една история. Никола Гешев – великият полицай. През 1942 год. използва предателството от бащата на Недялко Йорданов и от Бургас тръгва разбиването на цялото ръководство на забранената по това време комунистическа партия. Арестувани са Трайчо Костов и Никола Вапцаров и още 26 партийни функционери. Гешев иска разрешение от шефа си Праматаров още два месеца, за да приключи окончателно с партията на тесните социалисти. Праматаров му казва: „Спри, достатъчно хора арестувахме. Те са разбити, няма да се съживят.”, а Гешев му отговаря: „Грешиш шефе, тези хора са особена природа, фанатици. Трябва да ги унищожиш до крак, защото са като гущерите – и сакати да са се размножават.” Е, знаете какво става само след две години. Трайчо Костов отървава смъртната присъда и диктува колко убийства да постанови Народния съд. Същият Гешев е обичал да води дълги разговори с арестуваните комунисти, а когато се е налагало е викал големият борец Ферещанов да си „поговори” с тях. Един ден Ферещанов го пита: „Шефе, как имаш нерви да се занимаваш с тези хора?”, а Гешев му отговаря: „Все търся причината у тях да станат такива и не я намирам. Май те са като туберкулозата, неспасяеми.”

Хубаво бе някой да припомни тези случки на Бойко Борисов и правителството му в началото на мандата, защото ако имаше голяма, огромна грешка бе, че те от

флиртове с лявото,

разбирай БСП, загубиха десните избиратели. Изведнъж се оказа, че е доста добре да си социалист по времето на Герб и партньорите му – Р. Овчаров и Петър Димитров ръководеха енергетиката, Мая Манолова стана омбудсман, забравиха се подвизите на Корнелия Нинова в скандала с „Р. Овч.”, Булгартабак, Шарланджиева и Гергов. Момичето от с. Крушовица дори стана социалист №1 и си взе за дясна ръка същия Гергов, който по времето на първото правителство на Борисов се уплаши и стана руски гражданин с надеждата, че няма да го пипат за кражбата на Пловдивския панаир. Не само, че никой не го закачи за нищо, ами дори Борисов и Лукарски му предложиха да му подарят и останалите акции от панаира като ги прехвърлят на Варна и Пловдив. Разбирай – да му ги подарят. И така бавно и полека бившите комунисти, въпреки 10-те си поредни загуби се укрепваха във властта, цъфтяха олигархичните им кръгове, разрастваха се проруските им кръгове, докато удариха – 60 на 40! Това е рекапитулацията, както и да трансформираме резултата от отминалите избори. Сега ще се направят отново на умряла лисица, ще го играят още малко опозиция, има техни партньори, които ще им свършат мръсната работа(патриоти, десебари и разни други баберки) и ще ударят отново, защото Герб при две правителства така и не разбраха, че с комунисти няма място за сантименти – с тях можеш да излезеш на глава само,

ако ги стъпчеш,

ако ги пратиш в миманса и окончателно приключиш всякакви общения с тях. Не направиха ли така и в Полша, и в Унгария, и в Чехия, да не говорим за Естония, Литва и Латвия!? Вярно е, че нашите комунисти са по-бамбашка, но Герб повториха историческите ни грешки от времето на Великото народно събрание, после на Филип Димитров, на Иван Костов и винаги идваха после комунистите, за да разсипят страната, но да излязат по-богати от поредния си провал: Луканов, Виденов, Тройната коалиция. Ще стане така и сега – можете ли да си представите какво ще последва като вземат властта Корнелия, Гергов и компания?! Що е време напред е, но за пореден път този народ трябва да пие от горчивата чаша, която сам си е налял. Май наистина така ни се пада... А аз все си припомням завета на Стефан Савов:

„Никога ортаклък с комунистите!”,

ама кой да се сети за такива неща...

Втората огромна грешка, която могат да направят Герб сега е да хвърлят цялата вина върху Цецка Цачева и екипа й начело с Цветанов, който движеше кампанията й. Хората направиха всичко, което бе по силите им, но системните грешки вече бяха сторени и нямаше земна сила, която да промени вече устойчивите настроения у избирателите. Вече не си спомням кой след победата на местните избори предупреди Герб, че тази победа е и огромна опасност пред партията, ако се увеличи чувството у хората за несправедливост от властта, която е най-близко до тях. За съжаление на много места местната власт се оказа колос на глинени крака и най-характерния пример е Пловдив. Да, болката ми за Пловдив е огромна, защото през всичките тези почти три десетилетия, дори когато десните сме били най-зле, нашият град бе като

островче на синята надежда

Победихме, още на изборите за Велико народно събрание, победихме, когато Виденов спечели цялата страна, победихме, дори когато на балотажа Първанов очевидно печелеше, а сега, след 30 години падна и Пловдив – тази истинска столица на синята победа. И основната вина е у кмета Иван Тотев, който е и председател на Герб в града, но превърна властта си в трамплин за некадърни хора, поведе истинска война с антикомунистите в града и логичното се случи, но още по-лошото е, че няма и помен за покаяние или носене на отговорност и тепърва ще ни очакват трагични за града резултати. В цял свят загубилата партия търси преди всичко вината в себе си, коригира, променя политиката си, сменя основни фигури, прави нестандартни ходове. В друга статия припомних как преди години Митеран обръща балотажа като между двата тура сменя почти половината от кабинета си и в крайна сметка успява. Герб и Бойко Борисов не направиха нищо такова, просто си вървяха по утъпкания път, но преди това Корнелия и Гергов вече го бяха изминали, това е положението. И още нещо много важно – коалиционните партньори. Две години се търпяха абсолютно ненужните им претенции. В крайна сметка Патриотите разсипаха Избирателния кодекс, преекспонираха проблема с бежанците и го стовариха на управляващите, а за капак се изтъпани и биографичният доносник Каракачанов за кандидат –президент. Резултатът – 63% от гласовете им отидоха на балотажа за Радев. Но дори патриотите бледнеят пред

шизофреничната политика на ДСБ и Радан Кънев

Не знам какво трябва да стане, за да се разбере, че всичко при тях е в полза на БСП!? Ще дам само един пример. Знаете ли къде на балотажа БСП печели най-убедителната си победа? Не е Кърджали, не е Видинско, не е Брезово или Садово, не е дори Пернишко. Най-убедителната им победа е в „синята” община Перущица, където ген. Радев спечели на балотажа с 81%! Тази община е единствената, която се управлява от кмет на ДСБ. Ради Минчев бе обвинен нещо от прокуратурата, адвокат му бе Атанас Атанасов, пуснаха го от ареста и започна кампания, че виновни са „ония” от Герб, въпреки че сигнала срещу него бе пуснат от съветник от БСП, но десебарите обвиниха Герб, че не го спасили от прокуратурата и започна една кампания анти-ГЕРБ от десебарите и лично от техния кмет. И с обединените усилия на ДСБ и БСП резултатът е 81% за Радев и 14% за Цачева. Има секция в Перущица като СИК №6 където резултата е 272 гласа за Радев срещу 65 за Цачева!? Като чуете някой от сектата на Радан Кънев да ви говори за „дясната” им партия му дайте този пример с „тяхната” община Перущица и отминете с пренебрежение. Като добавите и цялата весела компания от Пръмова, Лукарски и Ненчев ще ви излезе сметката защо 36% от гласовете на Реформаторския блок отидоха при БСП. Коалиционни партньори та дрънкат?!

Като добавим статичната, официозна и скучна кампания общо-взето се обясняват резултатите. Лошото е друго, че вече в страната не остана дясна алтернатива – реформаторите са всъщност

десни троцкисти,

новият проект на Радан Кънев ще е поредният ерзац на комплексарщината, патриотите са леви популисти, а Герб остава в плен на клишетата и резките жестове без реален резултат. Страната се нуждае отчаяно от нова, истинска дясна партия, в която антикомунизмът и антисъветизацията са основополагащи репери, а консерватизмът и личният индивидуализъм са програмен темел. В противен случай ще потънем в блатото на социалния нихилизъм и национален популизъм, които ще родят социалистите и патриотите, а това е възможно най-лошата ни перспектива. По естествен път ще дойдат и повиците за антиевропеизма и просъветизацията. Съдбата пак ще си я избираме ние, засега единственото постоянно нещо в политиката ни ще остане Меглена Пръмова-Кунева. Тя ще остане или в Европейската комисия или в Министерски съвет, където е пребивавала последните 30 год. без прекъсване. Бъдете сигурни, че ще е пак така. Тя не може да си се представи извън властта, ако остане извън нея просто ще се самоубие. Това е положението, без извинение...