Илиян Василев*

Има смущаващи неща в акцията в Пазарджик и нейния текущ контекст - оттеглянето на подкрепата на ПФ, битката са службите и за постове, изострянето на конфронтацията по взаимноусилващите си линии - междуетническо противопоставяне, КТБ криза и последствия /които едва сега започват да се усещат/ и външните фактори - които заедно раждат усещането на пълзяща дестабилизация на страната. Тук маркирам не само Русия, която мобилизира целия си ресурс за дестабилизация на Централна и Източна Европа, в това число Югоизточна, но и събитията около Ислямска държава и тревожните процеси в съседна Турция.

Силовите акции в Пазарджик, макар и вероятно необходими, без адекватна гъвкава комуникационна стратегия и целева политика за разделяне на екстремистките елементи от традиционната маса от вярващи и етнически групи, може да ни вкара в спирала от събития и кризи - без изход. Битката за сърцата и умовете не се печели от армии, спец служби или МВР, а от ефективна икономическа, регионална и социална политика, Не ни трябват нито бланкетни пропагандни или ПР акции, а приобщаване на различните етноси и религиозни групи в съучастие в запазване на гражданския мир и демократичните темели на държавата. Ако спрем само на силовите акции няма да забележим как ще влезнем в "македонски" или още по-лошо "милошевич" сценарий, с нови разделителни линии и потенциал за дестабилизация на страната за години напред.

Абсурдни са исканията на ПФ

и другите националистически сили, които на практика правят невъзможна интеграцията на другите етнически и религиозни групи. Независимо от благите намерения те на практика играят в полето на "единствената ДПС" - изразител на интересите и защитник на правата на всички български мюсюлмани и защитник на низвергнатите . Така бетонират окончателно "Кой? и сие" във властта иги правят незаобиколим фактор в родната политика. Не случайно по върховете на ДПС не пропускат да се заиграват с етническата карта и да се представят като "добрата" версия на екстремистки вариант, койти винаги е близо, но зад кадър. Не трябва да се заблуждаваме, че "представителната" група от политици в ДПС с български имена имат някакво влияние върху определяне на стратегията и поведението на партията. Тяхната сделка с ДПС е на бизнес равнище - "кеш и кери".

В тази връзка е важно да получим отговорите, които днес ни бяха спестени, защото е напълно възможно това да бъде поредния "костинбродски" сценарий, не толкова по замисъл, колкото по изпълнение.

Архи важно е хората от различните етноси и вероизповедания да бъдат приобщавани във властта, дори да им бъдат дадени високи позиции за да се демонстрира алтернатива на ДПС и на тяхната незаобиколимост. Българският интеграционен модел е заплашен от срив, ако позволим на крайния национализъм да вземе връх и постоянно и устойчиво да държим български граждани от различен етнос и религия, настрана от властта и да отричаме правото им да бъдат избирани и назначавани на високи позиции.

По същият начин националната сигурност на страната ше е сериозно заплашена, ако продължаваме да 

проспиваме заплахите от ислямския фундаментализъм

и радикализъм, но вместо да ги терапираме чрез прецизна политика и действия, продължаваме да стреляме "по принцип" и "на едро", без фокус и реално разбиране на процесите.

Много е вероятно да има български граждани, които се бият на страната на Ислямска държава - освен по религиозните мотиви, но и най-вече защото има добро заплащане. По-опасното е обаче, че у нас има много политици и бизнес кръгове с изгода от разиграване на картата на ислямския фундаментализъм. Дестабилизирана България се управлява по-лесно - отвън и отвътре.

Едните - потенциалните джихадисти - търсят чрез дестабилизация на страната да отворят "вратите" за нови фундаменталисти от цяла Европа у нас, като ни превърнат в фронтова държава - каквато и в момента Турция. Другите - светските ислямисти - търсят да усилят позиции и периметър на действие като се представят за по-мека и приемлива версия на радикалния ислям. От едните струи потенциала на тероризъм и деструкция, от другите дестабилизация и желание за привилегии и гарантирано присъствие във властта извън демократичните процеси и процедури - т.н. пари чрез власт .

Имаме нужда от нов интеграционен модел, 

основан върху оптимален, интелигентен и подвижен микс от позитивни стимули и дискриминации - които да дадат възможност на етносите и религиозните малцинства да намерят равноправна и значима проекция на своите естествени права и интереси, от една страна, а от друга безкромисната, радикална и дълбокоешалонирана силова компонента - която изолира екстремистките и чужди елементи от тялото на българската демокрация,.

Не съм сигурен дали приобщаването на "различните" от мейнстрийма трябва да се реализира само и единствени чрез политическото представителство на тези групи в Парламента - в това число хората на Дал и Исмаилов, но фиксацията върху тяхната изолация е свръхопасна. Вече приживяхме една абсурдна смяна на имената, която грубо унизи почтени български граждани и направи от смирени и работолюбиви българи бегълци в пряк и преносен смисъл. Омразата не може да роди нищо друго освен омраза и унищожение.

Ако никой от нашите съграждани с различен от основния етнос и религия не вижда шанс за равностойна реализация и се чуства постоянно изолиран и дискриминиран, няма защо да се очудваме, ако неудовлетворението ще роди 

протести, отрицание и фанатизъм

Разбирам, че има доста смущаващи обстоятелства относно свързаността с Ердоганова Турция и с ислямистки групировки, но подобни опасения традиционно винаги има и към ДПС и към други представители на българските мюсюлмани. Не можем априори да подвеждаме всички под общ знаменател и всички и във всичко да подозираме. Затова има служби, в които да работят наши граждани от всички етноси и вероизповедание, обединени от професионализма, и които заедно да терапират вирусите на омразата и дестабилизацията.

Подкрепата на ПФ за правителството няма особена стойност, ако е постигната чрез ултиматуми и чрез взаимно отричащи и подкрепящи се версии на екстремизма и радикализма.

Не случайно през последните седмици толкова ярко се освети свързаността между европейските националисти и евроскептиците от една страна и Кремъл, доказано финансирането от приближени на Генадий Тимченко руски банкери на един от най-ярките символи на европейския национализъм - партията на Мари льо Пен. Бъдете сигурни, че тези кръгове финансират и наши националисти и евроскептици.

Простото отрицание не върши работа, ако търсим оптималната траектория на нашето развитие. Трябва ни прецизна, балансирана и адаптивна интеграционна и национална политика, която за съжаление не виждам.

Залозите са прекалено големи за да кажем "пас" или изпаднем в самодоволство за пореден път.

* Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г. Коментарът е публикуван в личния му блог.