Христо Марков

Двама маскирани французи, носещи автомати „Калашников” и гранатомет влизат в редакцията на хумористичния "Шарли ебдо", която е почти в центъра на Париж/люлка на европейската цивилизация”/ и избиват цялата редакция, включително и двама полицаи. Разстрелват журналистите като пушечно месо – спокойно и методично. После изчезват и потапят Франция в траур. Важната подробност е, че са мюсюлмани, инкорпорирани, така да се каже, във френското общество, но виковете им „Аллах акбар” и „Аллах е отмъстен” говорят достатъчно всъщност в кое общество и в кой свят живеят.

И отново реакцията на стара, „цивилизационна” и либерална Европа е неадекватна: мирни протести, плачове за бедните мюсюлмани, които не са достатъчно социално задоволени, не са приобщени напълно в обществото, в крайна сметка отново – „Интеграцията трябва да се засили”. На българска почва Мира Радева изплака: „Отношението на французите към арабите е като нашето към циганите.”

А след касапницата в Париж ми се струва, че християнският свят най-сетне трябва да промени отношението си към ислямистите, към техните ценности и религиозен свят, защото те не искат да се интегрират в никакво друго общество, те могат да живеят нормално само в своето общество и няма земна сила, която да ги накара да се интегрират в каквото и общество да е. След 2001 г. и атентатите върху Световния търговски център Буш обяви „Кръстоносен поход срещу тероризма”, но дойде на власт левичаря Обама и се забрави призива, тръгна се към 

политика на „постепенна интеграция”, но тя катастрофира трагично

Нито в Афганистан, нито в Ирак, нито в Сирия, нито Йордания или Либия стана това мирно „съвместно съществуване чрез интеграция” за което бленуват световните либерали и левичари.

Западният свят и ние, българите трябва най-сетне да разберем, че това е война на цивилизации, на култури на религиозни светове, да прочетем отново Хънтингтън и неговата книга, да я прочетем внимателно, ама много внимателно!

Религиозната война, която водят ислямистите само от свян е наречена терористична и всички опити да бъде спряна с верска толерантност, с „интеграция”, „приобщаване”, „инкорпориране” са обречени на крах, защото западният свят гледа на нея от своята гледна точка, докато насреща няма и няма да има никога равностоен диалог. В ценностната система на ислямистите всички християни са „неверници”, „свинеядци” и отнемането на живота им е висше религиозно благоволение от Аллах. Всички други религии са се зародили на базата на морал и закони, утвърждаващи човеколюбие, състрадание, милосърдие и съхраняване на висшата ценност – живота, докато ислямът се е зародил на базата на омразата, агресията и войната от странстващите бедуински племена. Само и единствено в мюсюлманството отнемането на живота на неверник е висша ценност. Ислямът се фундаментализира всеки божи ден и се е превърнал в Джихад/Свещенна война с друговерците/ в своя нравствена конституция, обещаваща на своите воини достъп до рая, пълен със жени и злато срещу главата на всеки християнин, наречена

„курбан”

Всяка религия е минала през фанатизма и войнстващата религиозна доктрина. Християнството по време на Инквизицията и Кръстоносните походи с огън и меч налагаше своята правда на иноверците, но това беше в средните векове. Този период отдавна е минал, останал далеч назад във времето. И днес основната добродетел, призната и от католици, и от протестанти, и от православни християни, е толерантност към дисидентстващите и мирно съществуване с всички религии по света. По същия път минаха и будистите в Средновековието си. Сега, в 21 век светът живее и се развива по други правила, докато ислямът или т. нар. трети свят си е в своето Средновековие, независимо, че се ползва от достиженията на християнството – интернет, петрола, комуникации, транспорт, оръжие. Религиозната им доктрина е средновековна, ретроградна и елементарна – точно за това привлича толкова последователи. В огромни мюсюлмански общества човешкият живот се цени по-малко от този на добитъка. Човекът е бреме, докато добитъкът – средство за препитание. И това е нравствената логика и житейска практика. В ислямския свят не съществува нито една правозащитна организация, жената е приравнена към животното, средство за размножаване без никакви права. Докато в християнския свят само животните нямат право на мнение и избор било политически, било религиозен.

Съвсем не е случайно, че касапницата в Париж бе извършена в офиса на хумористично издание, което гледа на света със средствата на смеха, на пародията и карикатурата. Тези средства за мюсюлманина са непознати. В исляма липсва смехът и иронията, те не са познати на бойците от ИДИЛ. Хуморът е забранен в религиозната доктрина на джихадистите. Нещо да ви напомня това? Я си спомнете за нашето Средновековие и инквизицията, гдето също не е имало хумористичен поглед върху света. И най-добрата илюстрация е романът на Умберто Еко „Името на розата” – най-страшната тайна, най-критата книга е случайно останалия том от „Смешното”, докато религиозния фанатик потапя всичко в огън и пепел. Съзнанието на средновековния човек не е устроено да възприема хумористичния поглед върху света, по същия начин възприемат света и бойците на Ислямска държава, за тях има само „Аллах акбар” и няма никакви нюанси в света.

Още едно сходство се набива в очи и това е сравнението на 

диктатурата на пролетариата и войнстващия ислямизъм.

Абу Бакр ал Багдади обяви ислямски халифат, който по форма и съдържание копира едно към едно диктатурата на пролетариата в Русия. Сталин с насилие и създаване на хаос в страната/Троцки го е нарекъл „ударът по средата”/ налага диктатурата си, а Багдади със своите бойци създава предпоставки за бунт на масата срещу съвременната държава, хаос и зверства, които могат да бъдат овладяни единствено чрез тоталното господство на халифата. Класата бе заменена от вярата. Също като Сталин Багдади на 29 юни 2014 г. обяви създаването на Ислямска държава, провъзгласи се за неин халиф/Коминтерна и ръководната роля на Вожда/ и призова всички джихадистки организации да му се закълнат във вярност и да бъдат негови последователи, за да ги изведе до сияйните върхове на разкоша, жените и мюсюлманския рай /комунизма/. Ислямът е политическа религия и е крайно време това да се разбере! Освен всичко друго нормата на гражданските права за тях не съществува, защото крайната цел на имамите е налагането на замяната на светското законодателство с нормите на шериата – религиозната ислямска кодификация на всичко около нас.

Ислямът иска налагане на религията си с огън и меч, със зверства и на второ място налагане и овладяване на цялата политическа власт в света чрез световния халифат – световната държава на мюсюлманите./Пълната победа на комунизма над цялото човечество!/ Както западният свят не разбра докрай комунистите и техния терор, така и сега същия този свят не разбира ислямистите и религиозната им война, а непрекъснато тръбят за „интеграция”, „човешките им права”, „религиозна търпимост”!

Ние, българите, сме преживели комунизма и знаем какво е повсеместен терор и насилие, на руснаците им го създадоха и живяха дори повече и не е случайно, че при тяхната антитерористична доктрина липсва опция за преговори с терористите-ислямисти, колкото и да е жестоко, но имаш такъв враг насреща. И не е случайно, че в Русия бойците на унищожените Шамил Басаев и Джохар Дудаев вече ги няма, а са сред активистите на Ислямска държава. И нека си спомним, че и Дудаев , и Басаев са бивши офицери от армията на СССР. Западът не е лошо да се поучи от дълголетната битка на руснаците с тероризма.

Варварството в редакцията на „Шарли Ебдо” идва и да ни напомни, че 

нашият свят е назащитен от касапите на пророка,

защото християнския толеранс към тях е пропуснал нещо много важно – светът на мюсюлманите е свят на крайно първичната религиозна догма, тъмното Средновековие, а Коранът е единственият източник на вяра и морал. Те използват богатството си от петрола, разработен и технологично обезпечен пак от християни, за да унищожат другия свят, защото не могат да живеят с него, защото ценностната им система не го позволява. Ислямът е религия на комплексите и за това се разбива мита за бедните и онеправдани мюсюлмани – просто религията ги кара да живеят непоносимо с комплексите си от християните. Защото светът на исляма не е направил нищо за цивилизацията – живеят от петрол, но той е открит, обработен и филтриран от християни, оръжията, с които воюват са направени от християни, ползват интернет, но той също е достижение на християнската цивилизация, дори хашиша и хероина, с които търгуват и печелят са открити и обработени от християни. Арабският свят не е създал нищо, освен бомби и насилие. И това е така от пантивека. Още от 717 год., когато българският кан Тервел начело на 80 000 тежко въоръжени конници прогонва и унищожава за векове напред нахлулите ислямски орди в Европа. Тогава е произведен от византийския кесар в „спасителят на Европа”, защото по това време маврите вече са били превзели Иберийския полуостров, но тук ордите са възпряни от войската на кан Тервел.. След още седем века ислямските орди ще закрият държавата ни за пет века, за да стигнем до днешните призиви за толерантност и социални загрижености за друговерците. Но те са се развили от онези векове само към агресия, към желание за мъст и унищожение на друговерците, дори към своите отклонения от правата вяра – т. е. към уахабизъм.

Става ми толкова гнусно, когато чуя, че ислямът в България бил толерантен, кротък и мирен, че ми идва да побеснея, защото вече преживяхме един терористичен акт и ни се показа, че съвсем не сме защитени. Никой не се замисли и не обърна внимание, че през тези 25 год. знаците, белезите на исляма се увеличиха в геометрична прогресия. През 1989 г. джамиите в България бяха не повече от 200, а през 2014 г. бяха преброени 3 214, а из страната вече има училища за имами и войнстващи формирования на Ал Кайда, Хамас, Хизбула, Ислямско братство, Джамаа ислямия, дори религиозната фондация „Таухид” е официално регистрирана от българския съд. Нима пазарджишките цигани миналата година не развяваха знамето на Ислямска държава и не призоваваха на война с неверниците?! Всичко това отминава тихо и кротко в заспалото и апатично българско общество. Никаква реакция нямаше и в западните общества срещу зачестилите обезглавявания на мирни граждани, попаднали в ръцете на ИДИЛ. Обезглавявания по телевизията, ритуално заколване на човешки същества в името на вярата е стряскащо зверство, но всичко се размина само с възмущение и осъждане вербално на зверовете, но те не разбират и никога няма да се стреснат от възмущение и обида. Че преди няколко години не бяха ли обезглавени и двама български шофьори, но ние продължихме да сме толерантни. В България никой не чу многократните предупреждения на експерт като Алекс Алексиев, че радикалният ислям е в България и трябва час по скоро да се вземат адекватни мерки. Париж и София са в една европейска държава все пак.

Много изчетох тези дни за ислямизма и тероризма и съм повече от убеден, че това няма да спре и никакви призиви за толерантност и интеграция няма да свършат работа, ама никаква работа. Имаме работа с религия, която се основава само на силата и ножа и е обусловена вече и теоретично, идеологически. Основоположници са двама ислямски теоретици – пакистанецът Абул ала Маудуди и идеологът на Мюсюлманско братство в Египет Саид Кутуб. Те обосновават насилствената идеология на религията, което частично преди тях са направили бащата на уахабизма Абд ал Уахаб и Ибн Таймийа в далечния 13 век. Те формулират основните три постулата в религиозната доктрина на настоящите радикални ислямисти, а те са: Западният, християнският свят е непримирим враг на исляма и трябва да бъде унищожен с джихад и насилие; мюсюлманите, които не вярват в терора са апостати/изменници/ и трябва също да бъдат унищожени, същото важи и за тези ръководители, които не налагат шериата за основен закон и на трето място: ислямизмът ще победи чрез добре обучени професионални джихадисти. Това е теоретичния модел на ислямизма, само това, ако християнския свят има Хегел, Достоевски и Ницше, то философията на мюсюлманите са брътвежите на Абул ала Маудуди. Но този философски модел остава теоретичен до момента, в който Саудитска Арабия не решава да даде могъщ финансов гръб на радикалите и само за по-малко от 30 години хвърля колосалната сума над 100 милиарда долара в подкрепа на „ислямските институции”, за да се стигне до днешния ден, когато няма град в християнска Европа без джамия, контролирана от уахабити,

проповядващи насилие над неверниците

и свинеядците. Убиването на напълно невинни хора за тях става всекидневие.

И сега внимание, защото ще стане дума за наш съсед, който е вторият могъщ финансов център на джихадистите. През 2011 г., когато започна въстанието срещу Башар Ассад в Сирия нямаше никакви ислямисти, мирно живееха мюсюлмани и християни, но през 2012 г. се появи терористичната организация „Ал Нусра”, поделение на „Ал Кайда”. Веднага след появата и бе поета под крилото на Турция и Ердоган под претекст, че е ефективна военна сила срещу Ассад и кюрдите. Появи се втора организация в Сирия, Ирак и Леванта и правителството в Турция веднага пое покровителството и върху нея – Ислямска държава. Отново претекста е войната с кюрдите. На всичко отгоре и петролните кладенци в Сирия в провинция Хасака са на територия, където живеят предимно кюрди. Техният лидер Салих Муслим многократно обвини Анкара в тясно сътрудничество с терористите, но Европа и САЩ предпочетоха да мълчат. В момента джихадисти от Ислямска държава се обучават в Турция, минават свободно границите и техни бойци се лекуват в турски болници. Над 3 000 граждани на Турция са в армиите на ИДИЛ и това скоро бе видяно от във видеото на американския експерт Уолит Шубат.

След като бе избран за президент Ердоган открито заяви, че е „слуга на шериата” и обяви, че Делиормана е част от „Турска Тракия”, а министрите му Ахмет Давутоглу и Хакан Фидан заявиха в един глас, че 16 век е златния век на Балканите и османската история трябва да бъде възстановена. Това са все знаци към България, към Балканите, на които никой не иска или не му се позволява да отговори като се вади единствения аргумент за членството в НАТО, но вече имаме на Балканите прецедентите на Босна и Косово, където джихадистите получиха свобода за проповядване на радикалните си идеи. Като прибавим Албания и нещата стават опасни, наистина крайно опасни, но сякаш нашата цивилизация се разглези и потъна в либералстващите призиви за толерантност и интеграция докато затрещят Калашниците нейде из някоя редакция. Ден преди атентата в Париж френския писател Мишел Уелбек публикува свое интервю в списание L'Obs , в което заяви: 

„Атеизмът вече е мъртъв! Секуларизмът е мъртъв! Френската република е мъртва!”

и прогнозира, че скоро мюсюлманите във Франция ще основат собствено политическо движение/ние си го имаме от 25 години!/ и след 2020 год. нищо чудно президентът на Франция да се окаже мюсюлманин. Веднага след интервюто го оплюха, а след атентата-касапница всички го възхвалиха и препечатиха интервюто му.

Ще е огромна грешка и пропуск на специалните служби в България, ако не се вземат адекватни решения след зверството в Париж, защото ние отдавна сме в едно семейство – на християнска Европа. Днес е в Париж, утре може да е София. Ислямизмът не признава граници на терора и не се влияе, а ползва европейските ценности на интеграция и толерантност. Трябва най–сетне да разберем, че мюсюлманин от толерантност не разбира, защото така му проповядват Корана, Багдади, Ал Зауахири, хилядите проповедници от джамии и медресета и единственото му отношение към християнина е: „Унищожи неверника!” А с бежанците към България настъпват и хиляди джихадисти. Турция им е отворила широко вратите към страната на свинеядците. Светът е вече друг и ние няма да останем незасегнати. Просто четете Хънтингтън и мислете…