Д-р Любо Канов*

Бил съм в Горни Лом като психиатър за диспансерна помощ в обсега на отдавна разрушената Ломска Лудница. Пътувахме през седемдесетте години на миналия век с една полуразрушена околийска линейка, преглеждахме местните психиатрични случаи, доведени от местния участъков лекар. Скръбта на България надничаше през дрипите на нашите пациенти, през гумените им галоши на бос крак, през безнадеждната тъга на този район, където някога беше имало Българи, Чипровци, въстания, просвета, печатни книги, килими, остатъци от Европа и желание за освобождение от ангарията на Османската империя. Прах и забвение бяха завладяли този край през „разцвета на социализма“.

Ходил съм и години след това във винарната на собственика на барутните заводи. Не познавам собственика, но познавам този погубен от комунизма край на България. Той е и мой роден край, корените на моя баща и дедите ми са оттам. Избата на новобогаташа беше модерна и същевременно погрешно построена, и в ръцете на негодни и глупави хора. Тя никога не успя да направи добро вино. Не е обвинение към гроздето на този край, а е обвинение срещу негодниците. Както не успяха да направят бизнес, от който да печелят всички в околността и никой да не стане жертва на малоумна авария, така и не успяха да направят нещо добро от лозята си, въпреки всичките си пари. Така и направиха с бизнеса си за обезвредяване на мини от Гърция.

Алчността им може да се състезава само с тяхната почти самоубийствена глупост. Негодници, които по случайност са станали капиталисти и незаслужени 

собственици на заводи и на крепостни работници,

които са в тяхна власт, понеже са без алтернативи за работа другаде. Масони, началници на ловни дружини с член агента Гоце, титулувани тарикати с дипломи от СССР и професури тип Рабфак.

Сега ще застане удебелената Цаца и прочие масонски негодници да ни обясняват за непредвидимото спонтанно възпламеняване на свободно складираните тонове боеприпаси. И експерти-приятели на масонския собственик ще бъдат вещи лица по делото.

Никой няма да бъде виновен. Съдебният процес ще бъде нещо като обред на свободните зидари от 23-ти разред, които само са искали да правят добро и да осигуряват поминък на местното население, но то взело, че експлодирало това добро. Там у масоните са и всичките бивши хубавци от ДС. А евентуално, на гробовете на загиналите сиромаси може да се сложи букетче от есенни маргаритки от името на „неизвестен извършител“.

Дерзай, Цаца, тържествувайте, гяволи на Прехода,

вие си осигурихте пълна безнаказаност. Честито!

Ясно е, момчета, че отново България ще крачи през трупните останки на взривените свои несретни сънародници и отново утре циганите ще мушкат двайсетлевовите си бюлетини в урните. Включително и в Горни Лом. И ще гласуват за ДПС и за Бареков, не толкова за Атака, защото там кранчето и цацата едва църцори. Ще гласува в Северозапада и старата комунистическа чутура, помечтала за времето, когато неговият "селски" работеше в УБО в София, неговият "градски" беше в ЦеКа, а той можеше да крадне от ТеКеЗеСето и да практикува земеделието, наследено от дедите си върху "частното" от половин декар, което му разреши бай Тошо, за да отглежда една свиня и четири кокошки за децата си в панела в Люлин. Плюс доматето, разбира се и бурканите през есента. 

Такава е тъгата на България,

такава е сподавената въздишка на хора, които макар и загиващи, пак ще гласуват за своите минали и настоящи палачи. Сякаш измолващи някой да дойде да им отреже главата. Тези няма никога да проумеят какво е направил от живота си полулевантинецът Стив Джобс, пораснал без баща, нито какво значи една идея в главата на само един човек да създаде компания и богатство, равно на цяла България, умножена по десет. Те ще скимтят безпомощно по Тошо. По Ботевградската Елка и по комините на Кремиковци. По комунизма и по лихвоточките за така и не получената никога Лада от Мототехника. Няма да разберат какво значи да си свободен човек, който иска да бъде господар на съдбата си. Те няма да прочетат това, разбира се, но и онези малцина, които го прочетат, е важно да се опитат да спрат комунистическото хвостохранилище да ги доудави. Това удавяне вече се е случвало многократно. Напоследък към него се добавиха и взривове. Единственото ни оръжие срещу пълното отчаяние е, все пак, гласуването. Надявам се, да сме повече от циганите. Засега.

*Текстът е публикуван в личната страница на автора във Фейсбук.

Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в София. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира през 1984 г.

Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.