​Обикновен цинизъм, зловеща ирония - булевард „Васил Левски” да се пресича с „Граф Игнатиев”

Славея Балдева, slaveyabaldeva.wordpress.com

С какво е забележителен ъгълът на софийските булеварди „Васил Левски” и „Граф Игнатиев”. Там е паметникът на Патриарх Евтимий или както го наричат – „Попа”. Това е видимият отговор на въпроса. Но има още нещо.

На 10 февруари е руският професионален празник „Ден на дипломата”. По този повод в 12.30 от посолството на Руската федерация ще поднесат цветя и венци пред паметника на граф Игнатиев в Докторската градина на ъгъла на улиците „Шипка” и „Сан Стефано”.

Подробности за дейността на граф Игнатиев в България разкрива статията на Георги Георгиев (http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/31444-ruskata-lyubov-kovarstvoto-a-ne-bratstvoto.html%7D).

Една от тях е изискването му към турските власти през 1873 г. Васил Левски да не бъде съден от обикновен съд. Графът е настоявал това да бъде направено от специална комисия, в която да влязат двама българи, посочени от него. Вероятно не е искал да остави нищо на случайността. Вероятно е искал да е уверен в изхода, известен на всички нас.

„Стърчи черно бесило”.

Възможно е почит да се отдаде и на друг дипломат от това време – Иван Аксаков. Ето писмото, което му пише Захари Стоянов (http://e-vestnik.bg/5724/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2/).

В това писмо Захари напомня думите на Аксаков, че „всяко тържество на България е смърт за Русия”. Ето какво още казва летописецът на Априлското въстание на руския дипломат: „правите народите на мост, за да преминете по тях, а после вземате за себе си и самия мост.”

Още: „Вие скърцате злобно на нашия княз (26 брой , „Русь”) защо той в своята прокламация към българските войници е споменал имената на славните ни царе Крум, Борис и Симеон; защо той не е казал, че българите нямат нищо, че всичко те дължат, и победи, и сполука, на вашите генерали и офицери — на тия офицери, които дезертираха от нас?”

Аналогията с моста едва ли е загубила своята актуалност. У българина Захари Стоянов кипи гняв и възмущение.

У българите, които ще поднесат цветя и венци, вероятно също ще кипят чувства. Но те ще са по-различни от тези на Захари Стоянов.

От българин до българин има разлика

Руската дипломация е преследвала и преследва своя интерес.

Патриотизмът на българите, защитаващи нейния интерес, трудно ще покрие елементарни санитарно-хигиенни норми. Не се покрива нито с портрет на Левски, нито с приказки за „чиста и свята република”, нито с поднасяне на китки пред паметника на 19 февруари.

Не е ли трагична ирония булевард „Васил Левски” да се пресича с „Граф Игнатиев”.

Б.Р. Загловието на статията е на Faktor.bg