Иван Сотиров

Още в началото на годината предупреждавах, че фалшивата стабилност на държавата, която се постига чрез задкулисни договорки между управляващите партии, синдикатите и бизнес сдруженията е опасна за страната ни. Тази „стабилност“ се състои в пазене на статуквото, като вместо да се правят реформи се преразпределят порции: като всички, включително и неправителствения сектор, се вкарват в тази схема. Когато в началото на месец март тази година министърът на вътрешните работи Веселин Вучков беше принуден да си подаде оставката, с което по същество се спря опита за реформа в МВР, излязох с публикация във Faktor.bg, че тази оставка е победа на дансаджиите и чантаджиите в МВР (виж ТУК)

Тогава обаче, както и сега, всички прислужващи на властта медии и „интелектуалци“ се юрнаха да се натягат на правителството, разбира се не за да помагат на управлението, а на себе си. Прислужващите на властта, обаче, трябва да знаят, че каквото ни е управлението, такава ни е и полицията, такива са и те. МВР е йерархично-централизирана, а не демократична гражданска структура, така че полицията е точно копие на властта. Затова тези 

щатни „будители“

трябва да знаят, че като оплюват полицията, оплюват и тези които обслужват.

Днес тече една кампания срещу протеста на полицаите, в която се използват познатите ни до болка пропагандни похвати от времето на комунистическия режим. Те бяха използвани и срещу протеста на учителите, използваха се срещу лекарите и изобщо срещу всеки, който дръзне да протестира срещу властта. В едно общество като нашето, управлявано над седем десетилетия чрез насилие и измама, където властват корупцията и несправедливостта, вследствие на което злобата доминира над чувство за солидарност, не е трудно да настроиш всички срещу която и да е група хора. В конкретния случай това е още по-лесно, тъй като става въпрос за полицията. Полицията никъде по света не се ползва с всенародна любов, а в недемократичните общества, каквото е нашето, в които тя се използва не за гарантиране сигурността на гражданите, а като преторианска гвардия която пази привилегированите властимащи от справедливия гняв на народа, голяма част от гражданите направо я мразят. Така че чистосърдечните ругатни на много от хората срещу протестиращите полицаи с оглед на нашата действителност звучат логично. Но не такива са мотивите на масираната и добре организирана кампания в медиите включително и в социалните мрежи. Тя няма патоса на сритан с полицейски кубинки, тази кампания е пресметлива и добре подредена в клишетата на ранния соц. Най-характерното клише е външният заговор. Едно време всички провали на комунистическия режим се обясняваха с вражеска диверсия от страна на западни империалисти. Днес, има още една опция – това е хибридната война, която Кремъл води срещу страната ни. Да, разбира се че Кремъл води хибридна война срещу България, но тя се води чрез близки до и във властта – Гоцевци, Пеевци, Златевци, Ковачкиевци и т.н. Защо не чувам аз тези 

храбри борци срещу московското влияние 

в нашето Отечество да питат, непрекъснато да питат, направо да крещят: - Какво търсят Гоце, Петков и Калфин във властта. Защо не смеят да питат, колко пъти се нанасят привилегиите на полицаите в близо двата милиарда „загуби“ на „Лукойл“, които продавали сами на себе си скъпо горивата, за да ни ги продават на нас „евтино“. Какво става с руския анклав „Росенец“. Защо властта не закача Ковачки? Защо от една страна се режат социални придобивки за да се намалява бюджетния дефицит, а от друга се правят коледни подаръци на Лафкаджиите и то с подкрепата на хРанения от Блок? Последното е според публикация в симпатизиращия на хРанения Блок “Капитал“: „Пореден законов подарък за двата местни производителя на цигари "Булгартабак" и "КТ Интернешънъл" (от групата компании около "Винпром Пещера") беше подкрепен от управляващите от ГЕРБ, но и от депутатите от ДПС, Реформаторския блок, Патриотичния фронт. Народните представители от бюджетната комисия единодушно подкрепиха на второ четене и вмъкването на съвсем нов текст, който да ограничи конкуренцията на лидера в алкохола - "Винпром Пещера".

Привилегиите идват през закона за акцизите. Там финансовият министър Владислав Горанов предложи от догодина евтините цигари, които основно се произвеждат от двете фабрики, да поскъпнат минимално - с 20 стотинки, за сметка на силно увеличение в ставката за скъпите, които се предлагат от чуждестранни компании и поскъпването им с 1 лев не е проблем за управляващите.“

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/05/2643811_deputatite_podkrepiat_akciznite_popravki_za/

Но нека да се върнем на протеста на полицията, който някои дори определиха като метеж. Дори тези антиметежници подхванаха една кампания, която трябваше да подготви контраметежа и чиято стилистика поразително прилича на подготовката на общественото мнение която е предхождала унищожаването на еничарския корпус чрез масово клане през 1826 г. , по нареждане на султан Махмуд II. Преди да бъде ликвидиран еничарският корпус, османската власт предприема редица обходни стъпки, за да тушира последиците от този акт. В ход са пуснати слухове, че еничарите се занимават с лихварство, изнудване, грабежи и сводничество. Отделно от това, те са обвинени в лентяйство по кафенетата и механите и са нарочени за виновни за военните неуспехи на Османската империя през последните 50 години. Този ден става известен от османските анали още като „Денят на благополучието“.

Разбора се, в страната няма нито метеж, нито ще има контраметеж, но има сериозен проблем и той е, че 25 години след 10 ноември 1989 г. тоталитарната система за сигурност не е реформирана, а адаптирана към новите условия. МВР и службите за сигурност днес се използват за обслужване на интересите на управляващата олигархия, така както едно време обслужваха управляващата БКП. Вината за това не е на редовите полицаи, а на управляващите партии, които вече 26 година след падането на режима показват нежелание за промяна. Те не желаят да реформират службите, за да ги превърнат в защитници на сигурността на гражданите, а искат да продължат да ги ползват като своя преторианска гвардия и ги третират като еничарски корпус. В Османската империя султанът е бил длъжен да изплати на всеки еничар 

“Дар за щастливо възкачване на престола”, 

който е бил в размер 3 000 акчета. При нас държавата е длъжна да изплати на всеки полицай дар за щастливо напускане, който е в размер на 20 заплати. Действително, отказът на Османската империя да изплати дарът за щастливо възкачване е предизвиквал бунтове и метежи, при които са падали и султански глави, но еничарите са били предвождани от офицери, които са участвали в реални битки, а не от синдикални лидери, както е в нашия случай. Като имаме предвид, че синдикалните лидери в МВР са близки до АБВ, по-скоро можем да говорим за „приятелски“ или вътрешнокоалиционен огън, а не за някакви метежи. По напълно разбираеми причини хората на Гоце ще блокират всячески всички опити за структурни и кадрови промени във вътрешното, външното и отбранителното министерства - МВР, МО и МВНР. Неразбираемото е съжителството на „яростните“ реформатори с най-ретроградната промосковска и антиреформаторска мутация на БСП.

А що се отнася до обвиненията за това, че протестът е незаконен, то действията на министъра на финансите са в много по-голяма степен атакуеми. Те, освен че не кореспондират със Закона за нормативните актове, са и неморални. Това е втори опит на този министър в преходни и допълнителни разпоредби на Закона за държавния бюджет да ореже социални придобивки. Практиката, държавата едностранно да орязва вече договорени със свои граждани придобивки, е нарушаване на един от основните принципи на правовата държава. На всичко отгоре, това се прави по класическата схема за парламентарна политическа измама - в последния момент за да няма дебат, прокарва се в преходни и допълнителни разпоредби на Закона за държавния бюджет и всичко това след като е изчакано да минат местните избори.

Тези действия от страна на министъра на финансите, освен че са непочтени, говорят и за пълното отсъствие на визия на Правителството за реформи, което вече една година след идването си на власт, продължава да демонстрира хаотичност и ситуационни трикове за излизане от една или друга ситуация. Крайно време е Горанов да отиде в „галерията на славата“ заедно с Дянков и Фидосова, а управляващите да се заемат с реални реформи, защото нито липсата на опозиция и алтернативи, нито щатната гвардия от лакеи и трубадури на всеки КОЙто е на власт, могат да бъдат гаранция за стабилност. Неправенето на реформи е като складиране на необезопасени взривове на едно място – лек удар може да взриви цялата система.

Последвайте Faktor.bg в