Чарлз Краутхамър

National Review, превод Faktor.bg

По време на Варшавското въстание през 1944 г., Сталин нареди на настъпващата Червена армия да спре в подстъпите на града, докато нацистите, в рамките на 63 дни не унищожат не-комунистическите полски партизани. Едва след това Сталин завладя Варшава.

Никой не може да се сравнява с безпощадния цинизъм на Сталин, но турският президент Таип Реджеп Ердоган ни предлага сега едно ехо на това, заповядвайки на танковете, разположени на сирийската граница до обсадения сирийския град Кобани, да седят и да бездействат.

В продължение на почти месец кюрдите от района на Кобани се опитват да задържат бойците от ИДСЛ. Зле въоръжени, малочислени, обградени от три страни, кюрдските сили умоляват Турция да разреши преминаването на военна помощ и подкрепления през границата, но Ердоган не разрешава това. Разгневени кюрди започнаха демонстрации в цяла Турция срещу смъртоносното безсърдечие на турския лидер, като броя на загиналите демонстранти е най-малко 21. Тъй като Турция има свои собствени кюрдски проблеми - продължаващи вече десетилетия - Ердоган явно предпочита ислямистите да унищожат кюрдския анклав на сирийска територия, вместо да предприеме действия, за да ги спаси. Можe би в последствие той ще навлезе в Сирия, за да овладее развалините, останали след боевете.

Нещо повече, Ердоган представя по-широка визия: превръщането на Турция в хегемон над сунитските араби, както е било по време на Османската империя. Ислямската държава е твърде радикална и неконтролируема, за да бъде съюзник в постигането на тази цел. Но това са сунити, биещи се срещу шиити, алевити и кюрди. Основният противник в региона за Ердоган е доминиращото шиитско върховенство на Башар Асад в Сирия. Ердоган настоява САЩ да предприеме война срещу Асад преди Турция да се присъедини към военните действия срещу екстремистите от ИДСЛ.

Това доведе до случайно изречената истина от вицепрезидента Байдън, обвинявайки нашите предполагаеми съюзници в региона за 

двойна игра - подкрепа за джихадистите 

в Сирия и Ирак, а след това присъединяване в коалиция срещу тях. Извинението му към Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Турция беше унизително, въпреки изречените истини.

Прехвалената коалиция на президента Обама остава в общи линии измислица, като тя си е предимно американска. Целта е да се отблъсне ИДСЛ от Ирак и задържи на територията на Сирия. Въпреки, че държавният департамента с възторг говори за напредъка, ние търпим сериозни поражения в близост до Багдад и в цяла провинция Анабар, която е изправена пред колапс. СамияТ Багдад е узрял, че офанзивата цели 

деморализирането на Ирак и САЩ

Що се отнася до Сирия, какво прави Обама? Първо, дава дванадесет дневно предупреждение на врага за предстоящи въздушни удари. То доведе до бомбардирането на празни сгради и евакуирани тренировъчни лагери.

На второ място, налагамe толкова твърди правила за участие, че не ни позволяват тактически промени. Нашите най-верни съюзници в региона, закалени в битка, са кюрдите. Какво направихме обаче за вдигане на обсадата над Кобани? Около дванадесет въздушни удара за малко повече от десет дни, или едва два на ден. В деня след влизането на джихадистите в Кобани, пуснахме пет въздушни удара. Резултатът от тях е - унищожени три автомобила, едно артилерийско оръдие, една военна единица и повреден резервоар. Всичко това на фона на 9000 тежко въоръжени бойци на "Ислямска държава". Ако това не беше толкова трагично, то би било фарс.

Нерешителността и двойнствеността, толкова опустошително описани от двамата бивши секретари по отбраната на Обама - Леон Панета и Боб Гейтс, вече започват да охарактеризират кампанията в Сирия.

Иракчаните могат да го видят, кюрдите да го почувстват, а джихадистите - да разчитат на него.