Иван Сотиров

На изнесената, в края на миналата седмица пред студенти от Нов български университет, лекция по темата "Ще стане ли Лазар? Трудните перспективи за излизане от българската криза", лидерът на ДСБ Радан Кънев първо успокои аудиторията като каза: „Превръщаме се в емигрантска нация, но не бива да драматизираме“. Той още уточни, че: "Проблемът няма да се реши с раждане на деца. Запомнете, защото често ще слушате глупави призиви да раждате повече". Тревожното според него е, че бизнесът не намира работна ръка. Така главният реформатор, като един млад Ленин, само с един удар разби всички буржоазни и религиозни предразсъдъци като разобличи „тази глупост“, която се разпространява още от времето на Светото писание, когато Бог благословил човеците, казвайки: „Плодете се, размножавайте се и напълнете земята“. (Бит. 1:28; 9:1). Според него „Когато българската икономика върви нагоре, се оказва, че българските семейства искат и могат да раждат деца, когато българската икономика върви трайно на долу се оказва обратното“. Тази теория на Радан е в пълно противоречие с фактите, но това надали е повод да сломи типичната за него невъзмутимост. Публикуваните данни от Световната банка за раждаемостта показват точно обратната зависимост. Развитите и богати страни са с много по-ниска раждаемост от тези, които са слабо развити и бедни. Изключение правят САЩ и Израел, но за тези държави е характерен високият процент на вярващите, над 80% от техните граждани се вслушват в „такива глупости“ като 

„Плодете се, размножавайте се и напълнете земята“

Тази тенденция е валидна и за държавите в Европа. Страната ни, въпреки, че е най-бедната, е със средна раждаемост за страните от старият континент, равна на тази в Швейцария и по-висока от тази на Германия, Австрия, Чехия, Италия, Латвия, Словакия, Гърция, Испания, Полша, Унгария и др.

След предразсъдъците, Радан заклейми партизанщината с думите: - „Дълбоката партизация на администрацията, това което ни преследва от края на 19 век и се нарича с хубавите думи партизанщина или шуробаджанащина е огромна врата към корупцията“. Очевидно малобройната членска маса на оределите редици на партиите в РБ, заедно с близките им, до такава степен е погълната от огромната държавна администрация на поверените на реформаторите министерства и държавни структури, че се е скрила от иначе зоркия поглед на Кънев.

Лидерът на ДСБ обясни на студентите и защо целият преход е бил белязан от беззаконие и корупция: „Това в голяма степен не е наша грешка, на нас като общество и на политиците които са управлявали в различни периоди, в голяма степен е грешка на тъй наречената международна общност“. Може би ви звучи като стар анекдот от времето на комунизма, но това е положението – проблемът е в международната общност. И какво може да очакваме - Кънев да хвърли вината върху своя предшественик или да обвини коалиционните си партньори? Та той е реформатор, той не е революционер, поне така се представи на лекцията: „Дошъл съм пред вас да говоря като реформатор, което в голяма степен е обратното на революционер. Ние сме свикнали на антитезата революция - реакция, но тя не е същинска антитеза. Антитезата е революция или спокойна, упорита, бавна промяна. Ама действало зле на РБ, ми то ние за това сме във властта за да ни действа зле, и ние и ГЕРБ и който сега е във властта. Утре, като дойдат във властта леви други, либерали и т.н. те ще правят неща дай боже, които ще им действат зле на популярността, това е начинът по който върви политиката. На свой ред ще паднат от власт.“ Така е - хубавите неща стават бавно. Реформите са нещо като „Трай коньо за зелена трева“ , е нещата може да станат и по бързо, но ако преди това се реформира международната общност. Изключително интересно е и реформаторското съждение, че като правиш реформи губиш популярност и падаш от власт. Досега всички идваха на власт точно защото обещаваха реформи и падаха от власт защото не можеха и не им стискаше да ги правят. Отделен е въпросът, че всички безобразия на прехода ни се пробутваха като жизнено важни реформи, които не се отразиха никак зле на „реформаторите“, за сметка на подложените на реформите им, които живеят с усещането

не просто за демографски проблем, а за реформаторски геноцид

Иначе е добре, че Кънев е с чувство за хумор и не гледа много сериозно на себе си. Задава си риторично въпроса: "Възможно ли е България да излезе от демографската, социалната, на моменти икономическа, напоследък и политическа криза?" После добавя, че кризисните процеси са започнали през средата на 70-те години, весело отговаря: "На практика съм връстник на упадъка на българското общество и икономика, които са необратими от този момент нататък.“, припомняйки, че е роден през 1975 г. Аз като по-голям от Радан хванах и две петилетки от периода на „политическия възход“, преди средата на 70-те, но бях твърде малък за да го оценя, само че познавам много „късметлии“, които хванаха началото на „политическия възход“, жадуваха да доживеят неговия упадък, но накрая видяха, че и при „възхода“ и при „упадъка“ все едни и същи възхождат и затова нацията ни запада. Изобщо, като гледам какви политици се раждат в нашата родина аз почвам да се замислям дали трябва да се борим за по-висока раждаемост или 

направо да емигрираме,

поне ще решим демографския проблем на някой друг народ, защото може да сме спокойни, че за бизнеса в България има кой да мисли, все от някъде ще се намери работна ръка за спонсорите. Нали това е най-важното, гласовете за избори не се раждат - те се спонсорират, а когато имаш спонсор може и да се внасят, е засега само от една община в друга или от Турция в България, но явно имаме и политици с перспективно мислене - идва бежанска вълна към нас. Дано не я изпуснат и нея, защото и бягащите от войната тук не ги свърта. Но нека да мислим позитивно - международната общност ще се реформира.