Подполковник о. з. инж. Трифон Сърнев, военен пилот първи клас

Майор о. з. инж. Костадин Пейчев, Национално движение „Българофили“

Без да сме страна в кандидат-президентската надпревара, не можем повече да си затваряме очите пред несръчните опити на бившия командващ ВВС генерал-майор о. з. Румен Радев да заблуждава общественото мнение и косвено да въвлича Българската армия и офицерския корпус в предизборната си кампания.

Поради липсата на политически опит и на политическа култура г-н Радев превърна проблемите на националната отбрана в крайъгълен камък на хаотичната си агитация сред част от запасното войнство и електората на БСП. Сред разнопосочните му послания бяха изречени доста неистини, които бяха използвани от неприятелите на българската държава в хибридната война срещу нея и срещу съюзници от НАТО.

Така например, г-н Радев твърди, че от две години водел борба срещу „приземяването на българската военна авиация” и срещу използването на чужди самолети за въздушно патрулиране (Air Policing). Същият господин помпозно заяви, че "За мен като генерал от Българската армия и командир на ВВС тази Концепция е по-унизителна дори от Ньойския договор".

Куцото сравнение между Концепцията за съвместно патрулиране със самолети на натовски държави в българското въздушно пространство и зловещия договор от Ньой бе взето на въоръжение от враждебно настроения срещу България руски печат и бе снабдено с подобаващо заглавие, че „НАТО унищожава Българската армия”, както се изрази бившият флагман на съветските СМИ в. „Правда”.

Да наричаш безплатното патрулиране на съюзнически изтребители „Ньойски договор” означава, че си 

скаран с науката История

и че ти липсва професионална почтеност, за да признаеш, че съвместното патрулиране е временна мярка за излизане от затрудненията на ВВС, за които пряка вина носиш ти самият заедно с твоите политически и военни наставници.

Истината е, че Ньойският договор ликвидира и забранява на българската държава да развива Военновъздушни и Военноморски сили, да притежава тежка артилерия и настъпателни родове войски, свива Българската армия до 20 000 души и въвежда редица други ограничения на националния ни суверенитет.

Нищо подобно не предвижда Концепцията за съвместно патрулиране на български и на натовски самолети във въздушното пространство на Република България. Този документ бе приет през декември 2015 г. от Съвета по отбрана в МО. Автор и вносител на концепцията е тогавашният заместник-министър Димитър Кюмюрджиев. В разработването на документа участваха генерали, щабни офицери и командири от ВВС, от МО и от другите видове въоръжени сили. Концепцията бе приета на заседание, в което участва и командирът на ВВС ген.-майор Румен Радев, без той да оповести несъгласието си с документа или поне да регистрира за историята особено мнение. За каква „борба” срещу приземяването на ВВС и срещу съвместното патрулиране говори днес бившият командир на бойната авиация?

„Проблемът е, че концепцията е инициирана от български зам.-министър на отбраната и одобрена от български министър, а не е наложена отвън", твърди г-н Радев. Така е, но нима българското авторство на документа е проблем, а не предимство? По-полезна ли щеше да бъде концепция, наложена отвън и пренебрегваща българските национални интереси?

Логически и професионални противоречия

изпъкват и в следващото изявление на запасния генерал: "Винаги съм твърдял, че съвместната охрана е добре за България, това означава повече сигурност и подготовка. Но почнем ли да си плащаме, това не е на добре”. Е, стана ясно, че няма „да си плащаме”, че американските военни пилоти ще патрулират във въздушното ни пространство заради съюзническа солидарност. Какво още не достига на ген. Радев, за да се насочи към общополитическите проблеми на държавата и поне за малко да остави на мира осиротялата без него Българска войска?

С непланираното си напускане на ВВС ген. Радев остави далеч повече въпроси, отколкото отговори на наследилия го командир.

След като не се бил „занимавал с политика”, би ли отговорил г-н кандидат-президентът защо на 4 август 2014 г., седмица преди правителството на Пламен Орешарски да падне, самият той е предложил да бъде организирано авиационно шоу на 20 или на 28 септември 2014 г., седмица-две преди парламентарните избори? И едва след намесата на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов въпросното шоу е било преместено на 9 и 10 октомври, след изборите на 5 октомври 2014 г.

Защо г-н Радев критикува министър Николай Ненчев за ремонта на двигателите на МиГ-29 в Полша при цена 1,050 млн. евро за двигател, но не обели и дума срещу предшественика му Ангел Найденов, сключил договори за същия ремонт с руската компания РСК МиГ при цена 1,6 млн. евро за двигател, тоест, с 52 % по-скъпо?!

Може ли г-н Радев да обясни защо новата оферта на РСК МиГ за 1 млн. и 50 000 евро за двигател се появи точно в момент, когато стартира изпълнението на договора с Полша и вече четири ремонтирани двигателя са в България? И защо руската страна изпрати офертата си точно на о. з. ген. Михов, бивш командващ ВВС, сегашен председател на парламентарната Комисия по отбрана и доскорошен ментор на по-младия ген. Радев? На 7 септември т. г. в телевизионно интервю о. з. ген. Михов заяви, че Радев „бил успешен командир”.

Може ли г-н Радев да обясни за какъв Ньойски договор се кахъри, когато от 2003 г. до днес над 75 % от капиталовите разходи за цялата Българска армия са изразходвани за ВВС, за ВМС - само 7 %, и забележете: за най-многолюдния вид въоръжени сили, Сухопътните войски – едва 0,45 %?

Ще обясни ли г-н кандидат-президентът защо за модернизация на радилокационната система са изхарчени над 250 млн. лв., но тя е напълно негодна, поради което ген. Радев е поискал нови 200 млн. лв. за 5-6 цифрови локатора? За какво са били похарчени първите 250 млн. лв.?

Защо през октомври 2015 г. ген. Радев изпрати копие от оставката си, която щеше да оттегли, в най-голямата българска авиационна база „Граф Игнатиево”? Какъв ефект очакваше от този акт: спонтанен митинг, подписка или авиационни демонстрации с МиГ-29 над сградата на Министерския съвет? Беше ли тази постъпка нарушение на ЗОВС?

"Не съм излъгал премиера Борисов. През октомври, когато подадох оставка, той ме пита дали действам под политически натиск, аз му казах, че с политика не се занимавам", заяви политическият новобранец г-н Радев. Позволете да не му повярваме. Няма как още преди да е подал рапорт за освобождаване от кадрова военна служба, ген. Радев да е обявен като първа и единствена кандидатура от лидера на БСП г-жа Корнелия Нинова, без да има договореност между двете страни. Как г-жа Нинова номинира човек, когото изобщо не познава, с когото не се е срещала и с когото не са били извършвани предварителни сондажи от партийни експерти? На кафе, на карти или на боб е бил идентифициран, сканиран и оценен кандидатът за президент от втората парламентарна партия у нас?

Кандидатурата на г-н Радев не предлага нищо оригинално на българския избирател. По доста стандартен начин о. з. генералът повтаря политическия пилотаж на тримата си предшественици. Привидно деполитизираните генерали Михо Михов и Никола Колев също командваха ВВС, после оглавиха Генералния щаб на Българската армия, а на следващия ден след пенсионирането си „безпартийно” се оказаха военни съветници и членове на политическия кабинет на президента Първанов. Поради „чистия” професионализъм и чистия си патриотизъм.

После Михо Михов се кандидатира за депутат от листата на БСП. После съвсем „надпартийно” и Михов, и Колев неведнъж бяха номинирани от партийни организации на БСП ту за служебни министър-председатели, ту за кандидати в депутатски листи, ту като номинации за президент.

Друг бивш командващ ВВС и бивш началник на Генералния щаб (Симеон Симеонов) веднага след преминаването си в запаса се катапултира в депутатската листа на ДПС. Напълно случайно и съвсем деполитизирано.

Смята ли г-н Радев, че след толкова неслучайни съвпадения някой ще му повярва, че не е имал предварителни срещи, разговори и сондажи с политици от БСП? И че тези му контакти не са били грубо нарушение на ЗОВС?

Странно защо ръководството на МО не взе по-строги мерки срещу явно политическото поведение на ген. Радев през последните две години. Не толкова, за да накаже поувлеклия се въздушен ас, а за да напомни на офицерския корпус от цялата Българска армия, че 

политизирането на командния състав е опасно за националната сигурност

и за престижа на българското войнство пред обърканото и разединено общество, което често пъти е търсило и все още търси в лицето на българския офицер опора срещу вътрешна ерозия и срещу външна агресия.

Какъв пример даде ген. Радев на младия български лейтенант, капитан или наскоро произведения бригаден генерал?

Накрая по ред, но не и по значение, няколко думи за морала. Азбучна истина е, че когато някой изявява желание да заеме поста на държавен глава, тоест, да стане политически и морален лидер на нацията, би следвало да притежава безукорна честност и морална чистота. Като офицери и граждани не проявяваме интерес към интимните тайни и към бельото на политика и гражданина Румен Радев. Но г-н Радев лъже обществото за важни страни от личния си живот. Което не е без значение. Защото излъжеш ли в малкото, все някога ще излъжеш и в голямото.

Близо две години ген.-майор Р. Радев поддържа интимни отношения със служителка в пряко подчиненото му звено за връзки с обществеността (ПиАр). След което въпросната дама става негова законна съпруга. Конфликтът на интереси обаче остава. Две години ген. Радев служи и живее в нарушение на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), на принципи и стандарти на НАТО. В Закона изрично е записано, че лица, които са в семейни, интимни или роднински отношения, нямат право да заемат дължности на съподчинение в командвания, щабове и формирования на Въоръжените сили на българската държава.

Едва когато е заснет от папараци и запитан от жълти медии какво е семейното му положение, г-н Радев започва да обяснява с кого се бил женил, с кого се бил развел и колко държал на бившата си съпруга.

И последно: предизборните маневри на т. нар. левица и на политическия новобранец г-н Радев 

напомнят за „хуманизма” на канибали и пирании. 

Те не се посвениха да тропосат начело на „инициативния комитет”, който тепърва ще издига кандидатурата на Румен Радев за президент, болния и в напреднала възраст проф. Стефан Данаилов, любим актьор на няколко поколения български зрители. За да изцедят още няколко процента от обичта към популярния екранен образ, кукловодите на червената президентска кампания издърпаха в президиума човек с влошено здраве и в депресия след загубата на скъпи хора, вместо да го оставят да предава магията на творчеството си и да вае утрешните дарования на българската сцена.

С такива ли морални стожери ще постигаме идеалите и въжделенията на модерна, цивилизована, все по-мъдра и по-хуманна Европа?

Румен Радев от партията на Радко Димитриев

Румен Радев, заместникът му с чисто българското име Анатолий, героят на СССР и български космонавт Александър Александров, депутатстващият генерал Михо Михов, запасните разведчици, служили на ГРУ в българското РУМНО и още кой ли не са платени руски агенти или полезни идиоти, робуващи на догмата „Кат Русия няма втора”. Тези червени отрочета са преки наследници на тройния предател Радко Димитриев, организирал русофилския бунт срещу княз Александър I през 1886 г. и после духнал в Раша. След година кой знае защо Радкото бил помилван и се върнал да си дослужи в Българската армия като ЯВЕН и ОТЯВЛЕН руски шпионин. Същият шпионин бил избутан до командващ армия и през 1912 г., преди решителното настъпление срещу Чаталджа, спрял победоносния ход на 2 (две!) български армии и поискал Коронният съвет в София да реши дали, аджеба, трябва да се атакува Чаталджа или напротив. Сякаш войникът може да прави нещо друго на бойното поле, освен да бие врага.

Докато царят, министри и други генерали-русофили като Иван Фичев спорили и се туткали, турците докарали подкрепления от Мала Азия, храбрите български полкове затънали в калта и измръзнали от първите есенни студове, а сред войниците избухнала холера, пренесена от болни (или умишлено заразени) турски пленници. И българската победа се отдалечила с още половин година, до март 1913-а. През това време Сърбия и Гърция, насърчавани от Русия, сключили тайния си съюз срещу България.

През Междусъюзническата война предателят-русофил Радко Димитриев издал българските военни планове на сръбските съюзници-разбойници. Но не бил съден, а само уволнен в запаса.

Преди началото на Първата световна война българското правителство изпратило запасния генерал Радко като дипломатически пратеник в Петербург, за да лобира пред истинските си работодатели за подобряване на отношенията с „освободителката” Русия. Щом пристигнал в Матушката, Радко изпратил депеша в София, че преминава на руска служба. Отново облякъл генералската униформа и командвал цяла руска армия, но германците го разбили във всички сражения и отново бил уволнен.

През 1918 г. болшевиките арестували Радко и още неколцина царски генерали, държали ги като заложници и накрая ги убили по особено жесток начин с тъпи брадви и мотики.

Поучено от примера на радковци, преди победоносните сражения срещу руските окупатори в Добруджа през 1916-1917 г., правителството уволнило от Българската армия или преместило на незначителни дължности всички офицери-русофили.

Слава Богу, че Радев навреме се освети като руски агент.