Д-р Любомир Канов, Ню Йорк

Обединяването на един народ става чрез господството на един Закон или на системата от закони приети и господстващи над всички, които са част от това общество. Америка е такава страна. Разнородни хора дошли отвсякъде, приели да живеят под един общ закон, наречен Конституция. Просперираща държава, с всичките дефекти на един безпрецедентен опит да се съвместят моногообразни хора и култури в едно единно цяло.

Каква е ролята на Държавата? Тя е:

Да защити с полиция хората, които плащат данъците си от престъпниците, както и чрез армията си да я защити от нашественици, които нападат или нахлуват в нея с цел да завладеят нейните богатства, население, достижения или ресурси. Евентуално, да установи стандарти и мерни единици.

Образование, култура и други подобни не са работа на никаква държава. Отоманската държава не е направила нищо, за да образова българското население. Както всъщност и не е попречила, доколкото знам. Българите са се образовали поради своя унаследен инстинкт към просвета и знание, което е национална добродетел. Поне така беше преди да победи класата на немногобройните и недобри ученици от покрайнините на селата, които отхвърлиха ученето и културата, захапаха болшевишките брошури, Ленин и Сталин, вместо букварите и истинските книги, пълни с тъга, съмнение и мъдрост, и сведоха българската нация до сегашното й културно ниво.

Не мина без изстрели в тила

след тяхната Пирова победа, знайно е това.

Но друг е днес моят, както биха казали университетските ерудити, дискурс. Оставям настрана дори това, което постигна съседна Румъния, не като национален брутен продукт на глава от населението ( какъв израз, впрочем, "глава от населението"..!), а като възстановяване на чувството за национална принадлежност и за справедливост. За Закон. Които са неразривно свързани. Нацията на Румъния или ако това плаши някого, Народът на Румъния се събуди и обедини, защото разбра, че има наказание за престъпниците. Че има Закон! Политици, бандити, хибридните варианти между двете, шмекери, мутри, които поради алчна гламавост погубват живот на млади хора, министър-председатели, депутати, ченгета от първо, второ, трето главно, Секуритате и пр. и всички останали попаднаха под властта на общ за всички Закон. Румъния се ражда за живот, икономиката й започва да бумти, както е и в Полша. Навсякъде, където народите са успели да наложат закони и да се отърсят от ченгесарницата това започва да се случва.

В България обаче се налага 

да се гърчим, 

наблюдавайки някакъв си Колев, председател на измислен неизвестно от кого и защо през Прехода Административен Съд, да понасяме подигравателните му гримаси, зад които той се крие, защитен чрез бронята на Конституцията на България от конституционните промени, които биха го премахнали като ненужен и вреден фактор. Защото такива промени са умишлено конструирани като невъзможни. Решил е да си образува частен Административен Съд, интерфейс между Държавата и всички административни органи, като назначи свои приближени васални съдии, като се възползва от недъгавостта на тази Конституция, която забранява негодното и подлото да се изхвърли от живота на българската нация. И си го прави. А освен това гледа хитро. Един вид: " Айде, хванете ме, де, ако можете..."

Ако България не се вдигне срещу тази съдебна система, тя няма шанс за национално възраждане и просперитет. Не може да има никаква икономика когато 60,000 хиляди милиционери гледат да не би образованите и европеидните да въстанат и да поискат сметката и съответно застават в кръгова отбрана около Парламента с железни дъски, ако трябва или ако някой Йовчев или Лазаров им заповяда. Това срещу двайсет заплати при пенсиониране при условията на нечувано тежък трудов стаж, много по-ценен и важен от труда на лекарите и учителите. И, разбира се, когато никой не иска да каже къде е Йовчев, Бисеров, Ментата и пр., какво точно правят сега, 

нито да разгадаят загадката Кой

И когато има още 4 пъти по толкова млади и здрави биячи, чиято професия се нарича "охранители" , непродуктивни вдигачи на железа и ползватели на стероиди и чалга, които са и нерядко изборни активисти из провинциите на България, които произвеждат провинциален феодален страх в раята, вместо да произвеждат нещо наистина смислено. А всичко това е увенчано с невероятен размах на организираната, неорганизираната и просто битовата престъпност. Не може тези прокурори, следователи и съдии да размятат в тандем с претъпниците тези пончоси, одеяла и бутафорни червени мантии из съдебните зали, криейки запотените си главички в папките пред заплашителните погледи на мафиотите и техните адвокати, разсъждавайки над дилемата :

" Колко ще ми шаркат?"

Или:

"Дали пък няма да ме гръмнат?"

Това е рецепта за гибелта на един народ, за неговата непредотвратима емиграция или за превръщането му в циганизиран табор.