Методи Андреев, депутат

На Левски се приписват думите: „Тоз, който ни освободи, той и ще ни пороби“. Ако са наистина на Апостола ще продължават да звучат със страшна сила, но националната им стойност за българите е в техния смисъл. Тук се намира кодът, заради който вече 150 години не можем да разбием и да се наречем наистина свободни и независими. 

След кризата в Крим и Украйна българинът все повече започна да проглежда и осъзнава истината, че Русия, а по-късно и СССР са мними наши „освободители“, а тежките белези на тяхното робство продължаваме да откриваме във всяка сфера на обществения, политическия, икономическия и духовен живот. Към тази зловеща и нестихваща зависимост ни връщат думите на руския президент Владимир Путин, изречени само преди седмица. Той ултимативно заплаши, че само ако не бъдат изпълнени някои негови условия и претенции за влияние над страни от Източна Европа (имайки в предвид и нас, б.а.), той едностранно ще прекрати изпълнението на договора за утилизация или рециклиране на плутоний. Страшно е, че този световен лидер демонстрира претенции над бъдещето ни, но двойно по-страшен е шантажът с плутония, защото колкото и да не осъзнаваме България е опасно зависима от тази 

игра на големите

Договорът за утилизация на плутоний е подписан между САЩ и Русия на 29 август 2000 г., а по-късно ратифициран през 2011 г. Съгласно него всяка от двете страни се задължава да рециклира по минимум 34 тона плутоний за създаването на алтернативно гориво в АЕЦ. Това гориво се нарича МОКС и е във формата на таблетки от по 10 кг. При това производство се усвоява така нареченият оръжеен плутоний, който иначе е радиоактивен отпадък.

Тези 34 тона плутоний за САЩ и Русия не са никак малко количество, защото Плутоний 239 не се намира в естествено състояние в природата, или ако го има - той е не повече от няколко атома на няколко тона уранова руда, получен в резултат на естествена ядрена реакция. Плутоният е открит през 1940 г. в Бъркли, Калифорния, от физиците Сийборг и Макмилън. От тогава той се получава по два начина – във военни реактори за военни цели и в реактори на граждански атомни централи, като радиокативен отпадък от отработеното гориво. До ден днешен за всичките ядрени оръжия на земята са използвани около 280-300 тона плутоний. Количеството е относително, защото информацията е супер секретна, сочат анализи на експерти. От отработеното гориво във вид на графитни пръти в ядрените реактори за поучаване на електрическа енергия плутоният е около 1%, като само една пета от него се обогатява отново, другата част отива за атомни оръжия.

По принцип за атомни оръжия се използват три елемента – Уран 235, намира се в естествено състояние. Първите атомни бомби са правени с него. По времето на комунизма именно 

урановите мини на България са дали ядрената мощ на СССР

Залежите ни на уран са били жестоко експлоатирани, но темата и до днес остава секретна и има много малка публичност.

Вторият елемент е Плутоний 239, а третият е Уран 233. От трите елемента, пригодни за ядрената оръжейна индустрия, плутоният е с най-малка критична маса - само 460 грама, което позволява с него да се правят компактни, малки атомни бомби с неголяма мощ. В света до сега са произведени около 1200 тона Плутоний от наличните цивилни атомни реактори.

От тази чисто техническа постановка възниква деликатен, но жизнено важен за България проблем. Когато е изграждана АЕЦ „Козлодуй“ България е била част от Варшавския договор. Тогава СССР са експлоатирали урановите ни мини, които са имали една от най-качествените уранови руди в света. След пускането в експлоатация на „Козлодуй“ отработеното ядрено гориво от централата заминаваше за СССР, а сега за Русия. От него може да се отдели ценният Плутоний. След заканата на Путин ние попадаме в следната деликатна ситуация – предоставяйки отработеното гориво от АЕЦ на Русия (реакторите в АЕЦ работят с слабо обогатен уран, със забавител лека вода, б.а.) ние реално даваме възможност на 

Кремъл да извлича Плутоний 239

и следователно да шантажира света, включително и нас, които сме членове на НАТО. Този проблем стои с голяма сила и пред новата централа „Белене“. В момента проектът е замразен, но ако все пак се реализира, въпреки, че е неизгоден и опасен за България, то реакторите ще са отново руски, горивото ще е руско, а преработването му отново ще става в Русия.

Ако по времето на комунизма Русия е взимала на безценица нашия уран и е получавала плутоний от отработеното гориво от АЕЦ, то сега излиза, че ние предоставяме суровина за получаване на Плутоний 239 на един от най-големите противници на НАТО, на ЕС, на световния мир, а и на нашата независимост. 26 години, въпреки че сме сме част от ЕС и НАТО, България и управляващите не успяха да разрешат тези деликатни проблеми, които поставят в сериозен капан националната ни сигурност. Ако Путин едностранно наруши договореностите със САЩ и спре утилизирането (рециклирането) на плутоний, то ние реално се превръщаме в източник за възраждане на руската военна мощ и милитаристични амбиции, но и в снабдител на Кремъл със стратегическа суровина, която заплашва и собствената ни сигурност. Този казус до сега не бил обект на дебати и търсене на изходи. Българският държавен елит заедно със съюзниците ни от НАТО трябва да приемат спешна стратегия, която да очертае надежден изход от конфликтната ситуация. Нямаме повече право на исторически грешки, още по-малко пък на сантименти или спекулиране с чувството за неблагодарност. И двете „освобождения“ сме ги платили на руснаците и съветите скъпо и прескъпо, включително и с невинна кръв. Руският капан с плутония едва ли е случаен, за него несъмнен принос имат и нашите рубладжии, които 150 години търгуват националната ни независимост и ни зомбират, че сме обречени на руската „любов“.