Методи Андреев, специално за Faktor.bg

През последните дни се наблюдава едно активиране на българското политическо блато чрез видните му представители – Георги Първанов, Румен Петков и Димитър Иванов, популярен като Гестапото. Те внушават на обществото, че единствената възможност и решение на ребуса, в който изпадна българският политически елит,  може да бъде само чрез създаването на национално отговорно правителство или чрез националното съгласие. Тези хора имат една единствена цел и задача - за пореден път да спасят своите собствени кожи и да напълнят отново за сметка  на гражданите, и за сметка на политиците, които не са участвали в далаверите им, своите алчни каси с пари. 

Цялата завера става под знака на политическата експанзия на „Южен поток” в България. Разбирайте експанзията на "Газпром" и Кремъл у нас. Напълно съм убеден какво се върти в умните глави на създателя на „Големия шлем” - екс президентът Гоце, неговия консилиери Румен Петков и кръстника им - подполковник Димитър Иванов, както и защо предприеха тази бърза офанзива. В техните представи и болни мечти като фундамент за така нареченото национално съгласие стои условието да бъде приета енергийната политика на Кремъл и "Газпром" спрямо България. Ако бъде реализирано мечтаното от тях правителство на националното съгласие, то ще се превърне във врата на Ада, през която България ще мине унизена от Европа към Евразия. Ако се реализира този проект, ние ще станем с няколко идеи по-близки до официален Кремъл и много енергийно зависими, разбирайте и политически от волята на Путин.

Но как може да има национално съгласие с национални предатели? 

Да си припомним през какви салтоморталета мина президентът Първанов – от националист в ОКЗНИ, после приятел и защитник на Милошевич, свързан като лидер на БСП с програмата „Петрол за храни”, войнстващ противник на НАТО и най-голям защитник на руския интерес в България. Как да вярваме на този човек, който лансира тази политика. Целият му път бе лутане от една в друга крайност и накрая намери пристан при Путин и Кремъл.

Подобен е и образът на консилиерито му Румен Петков – забъркан в аферата „Акрам”, наместник на Лукановата воля в партията и в Плевен, човек с криминално минало – две следствени дела, прекратени по целесъобразност, известен със скандални навици да се облекчава в градски шадравани, със страст към алкохола, популярен като „Запалката” в средите на Монтерей, пребивавал там като безпаметно пиян (виж документите и разкритията на Атон Тодоров), близък съратник на братя Галеви, приятел на Камен Пенков, който пък е тъстът на сегашния главен секретар на МВР. Нагъл както в живота, а така също и в политиката.

Димитър Иванов е кръстникът на групата. Той е последният шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС. Днес е професор в Библиотекарския институт, сочен като съвременния властови център, който съвместно със своите

братя по масонство от ДАНС, 

координира политиката и бизнеса при това правителство.

Този проект за правителство на съгласието ще бъде приет радушно и от младия и амбициозен мъж на Моника Станишева, която е фактическият лидер на БСП. Проектът за национално съглашателство, както се лансира, цели да прикрие далаверите както на политическия октопод ДПС, така и на петата колона в лицето на БСП, АБВ и цялата блатна фауна, която изпълзява от задкулисието. Целта е отново да спазарят политическото си оцеляване и запазване на откраднатите от тях пари от прехода. Това вече се случи през 1997 г. при идването на Костов на власт и при президента Петър Стоянов. Видяхме, в резултат на това съглашателство кои хора взеха икономическата власт в България. Сега хората в същата тази група са най-тясно свързани с руския олигархичен капитал. И чрез уж благородната идея за национално съгласие искат да запазят своите политически кукли от петата колана и октопода ДПС, да преметнат българското гражданство за пореден път и да осигурят не милионно, а милиардно грабителство. Ясно е, че националното съгласие, предлагано точно от тези лица обслужва интереса на руския олигархичен капитал, който ден след ден отделя България от евроатлантическите структури.

Ето как на глашатаите на Кремъл в България им действа възбуждащо мисълта, че при едно такова национално съгласие -

ще могат да откраднат над 2 млрд. евро, 

които руският газов гигант е готов да изгуби в България, но да си купи лоялност, верни политици и влияние върху цялостния живот на държавата, тоест да ни превърнат в необявена колония. Това е ясната политика на тандема Путин - Милер.

И на фона на всичко това, което се случва е интересно какво става вдясно? Би трябвало, при тази огромна заплаха и войнстващ популизъм, в обединение на „доброто” дясното да излезе единно, силно и с точни и ясни послания. След 2001 г. имаше три правителства, които доказват, че са създадени под представата за национално съгласие. Първото беше на Царя – НДСВ – ДПС. По тяхно време се реабилитира присъствието на ДС, извършиха се едни от най-грандиозните кражби на прехода – продажбата на БТК, замяната на външния дълг, продажбата на ЕРП-тата, последствията, от които консумираме и до днес. Тогава Царят беше обграден от неговите фамилни врагове, като ген. Любен Гоцев, ген. Бриго Аспарухов и други царедворци. Тогава започна разпадът на българската политическа система, тогава беше пуснат вирусът на политическия СПИН в България.

След това дойде апотеозът на националното съгласие, но под знамето на президента Гоце и неговата Тройна коалиция. Разпределиха баницата на 8:5:3. Спомняме си младия Станишев, който се чудеше коя съпруга да си избере, но се спря на Златния телец. Даже и неопитното момче Станишев така се разврати от Тройната коалиция, че сега виждаме в него страшното лице и ужасния образ на един политически лидер – амбициозен до безобразие, себичен, егоцентричен и

подчинен на волята на Моника

Името на Моника Люински в американската политика може да е забавен елемент, но на Моника Станишева - ще се окаже плачевно за българите. 

Управлението на Орешарски се оказа последното издихание на тази престъпна политика за национално съгласие. Ясен е изводът – национално съгласие означава съглашателство между управляващите за огромна кражба и източване на всички ресурси. Писна ни от такова съгласие, идва времето за ясни и принципни политически съюзи вдясно. Винаги съм подкрепял идеята ГЕРБ и реформаторите да имат нормални взаимоотношения и перспектива като членове на ЕНП. Надявам се следващото правителство да бъде на ЕНП в България, но за това е необходимо да разширят поне с 5-6% своето електорално влияние. Само така ще могат да съставят първото правителство на ЕНП у нас. То ще бъде на принципите, на отговорността, на реформите и преборването на тежката финансова ситуация. Но от Реформаторския блок пак идват противоречиви сигнали, твърдят, че ще са конкуренти с ГЕРБ, а това е абсурд, след като партията на Борисов има пет пъти повече от тях електорална подкрепа. Правилният начин на говорене е ангажираност – РБ трябва да кажат, че ще се борят да разширят своята подкрепа сред десния избирател. С ГЕРБ могат да бъдат съмишленици, но това не означава да не са различни. Всяко противопоставяне обаче се използва от блатната фауна, за да се случи не нашата европейска визия за България, а визията на рубладжиите и крадците, на националните съглашатели, тоест на предателите.