Иво Инджев, ivo.bg

Не знам дали наказателната акция на проруските местни власти срещу 4 арестувани за антисъветска проява в София българи, се отчита в руското посолство като успех на московския натиск или като автогол. Съдете сами дали на Кремъл е изгодно да бъдат изобличавани неговите адепти в България…

В пристъп на озлобление полицаите от ударния среднощен отряд, изпратен да залови противниците на съветската окупация в 3 часа през нощта, са си признали нещо повече от това, че дебнат по заръка на ръководството именно с цел да осъществят подобна позорна акция. Признали са кой стои над тях, кой им оказва натиск.

Ако арестуваните българи бъдат призовани като свидетели при едно разследване на случая ще бъде доказано, че

руското посолство е източникът на натиска

Имало и български фактори, но главно руското посолство „създава проблеми” на полицейското управление във връзка с опазването на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) от изявите на свободолюбиви българи. Това е било заявено на арестуваните, които са готови да потвърдят чутото публично и пред съответни български власти, ако се намерят такива, желаещи да се поинтересуват за чуждата намеса в българските вътрешни работи.

Вижда се, че руската хибридна война срещу България се води на много фронтове и равнища- включително по отношение на едно районно управление в София- и не се изчерпва само с гневни ноти на външното министерство от Москва, в които се настоява за строги наказания за провинилите се пред тях български граждани.

Специално подбраните съветолюбци в униформа, които изнесли ( неграмотна от фактологична гледна точка) политпропагандна лекция на заловените от тях опасни за Кремъл български младежи, си говорели в самото полицейско управление помежду си на „другарю”.

Това е един чудесен „симбиоз”( между верността и към комунизма, и към путинизма), като би се изразил на развален български език другарят Сергей Станишев.

Остава въпросът дали в България има сила, която би се осмелила да превърне казуса в (повече от основателен ) повод за проучване

на какво учат българските полицаи началниците им

и на какъв принцип се подбират пазителите на реда в днешна евроатлантическа България.

И още нещо, още един въпрос с понижена трудност: ако в центъра на София е пълно с полицаи, които по манталитет и светоглед не се отличават от биячите на „Атака”, какво ли се случва далеч от столицата, в която избирателите вече четвърт век не допускат на власт ясно заявени привърженици на мутациите на комунизма!