Георги Боздуганов,

Движение "22 септември"

В едно по-далечното минало бащата на народите Иосиф Сталин имаше големи планове за България. Искаше да присъедини нашата страна към един разширен Съветски съюз, както заграби прибалтийските републики, или да я направи изцяло подвластна макар и формално независима държава, управлявана от предани послушници. Тези намерения бяха ясно изразени в мотото на неговата доктрина: "Втората световна война трябва да завърши с болшевизацията на Европа, а Третата световна с болшевизацията на целия свят".

Мечтата на Сталин да превърне света в съветска държава, командвана от Москва, не се сбъдна, но успя да събере половин Европа в съветско генералгубернаторство, официално наречено лагер(социалистически).

Тодор Живков на два пъти се опита "да напусне" лагера в посока нагоре като включи България в състава на СССР. От Москва не приеха предложението по международни съображения, но ясно установените господарско-слугински отношения бяха недвусмислено изразени от Живков пред писателя Георги Марков с фразата: "Ти знаеш ли на тази среща Брежнев как ме дра?". Тези отношения изглеждаха приключени с разпада на СССР. За съжаление, само изглеждаха...

От московските коридори на властта 

бе подета политическа линия за ново подчиняване на България. Вместо с армия и окупация, днес кремълските интереси се налагат чрез икономически средства и отглеждане на предан олигархичен елит.

За осъществяване на новите планове бе необходимо последователно да бъдат постигнати:

- пълен контрол върху националната енергетика с налагане на монополни цени на петролните горива, газа и изграждане на ядрени мощности, чиято цена, бъдеща работа и условия за безопасност зависят изцяло от волята на Москва.

- регламентирани дългосрочни договори за пренос на руски енергоизточници към други страни през българска територия при минимално заплащане.

- придобиване на значима собственост във финансовия сектор, транспорта, телекомуникациите, медиите и други важни области за развитието на страната.

- лишаване на необвързания с Кремъл български бизнес от възможности да се развива и печели, постигнато чрез поддържане на едни от най-високите цени на течните горива в Европа при същевременно наливане на пари в контролирани компании, които завземат пазара.

- установяване на проруска политическа власт чрез създаване на партии, които да поемат или контролират държавното управление.

- използване на българското членство в ЕС и НАТО за прокарване в тези структури на удобна за Москва политика.

Като подходящи инструменти за постигане на тези цели се прилагат:

- насаждане на популизъм и псевдонационализъм. Омайване с абсурдни обещания за безмерно благоденствие на живеещи в бедност лековерни и полуграмотни хора и същевременно пропагандиране на заплахи от османска инвазия и западен колониален капитализъм. Старателно се избягва обстоятелството, че с Турция не сме имали особенни междудържавни проблеми повече от 100 години, партньори сме в НАТО, а турското бъдещо членство в ЕС зависи от нашия глас. С риторика за "колониалния капитализъм" се провокира недоверие към конкурентните на московските проекти чуждестранни инвестиции и се създава пренебрежително отношение към българското членство в ЕС.

- поддържане на държавно регулирана корупция, чрез която могат да бъдат държани в строго подчинение лица на различни властови постове. Естественото намаляване на финансовата помощ по европейските програми в резултат на корупционните практики е с второстепенно значение.

- създаване на манипулативна медийна среда, демотивираща морално и политически обществото, която същевременно да внушава индиректно изгодите на "братската" любов. Старото послание за жизнената необходимост от дружбата с великия Съветски съюз "като слънцето и въздуха за всяко живо същество", формулирано някога от Георги Димитров, най-предания чуждестранен сталинов слуга в историята, вече е непригодно. Заменя се с мантрите за освободителя, традиционните връзки, панславянството, православието и "Русия ни дава". Обстоятелството, че заплащаме всичко, което получаваме на възможно най-високите цени в Европа остава търговска тайна, неизвестна за редовия потребител на "братските блага". При възникване на "горещи теми" общественото внимание периодично се отклонява чрез подклаждане на реални или мними вътрешни проблеми, за чието "решаване" напористо се ангажират проруските формации и фондации, подкрепени със съответните логистични и финансови средства.

- тотално дискредитиране или заглушаване на всеки сериозен противник на московските планове, който се осмели да ги огласява и критикува.

Разликите в методите за маргинализирането и демонизирането на политици, общественици, журналисти или граждански групи се свеждат до вида и размера на използваните средства. За профанизиране на евентуална критика, като отрицатели на избрания "правилен" път се лансират медийни изяви на специално подбрани некомпетентни лица.

Богатата практика на старите пропагандни лаборатории на КГБ е показала в течение на десетилетия тяхната ненадминатост в създаването на всяка от посочените инсинуации.

КОЙ? КОЙ? КОЙ е изпълнителят на поставените задачи?

По-правилният въпрос е КОИ?

След овладяването на българската енергетика и други стратегически важните области, мощните икономически кръгове изпълняващи кремълския план започват да издигат като свои подизпълнители нови политически субекти.

Новоучредената формация на бившия президент Георги Първанов "АБВ" може да разчита както на директна подкрепа от Москва, така и на тактическа помощ от българското ядрено лоби. Сключените през 2008 година енергийни договори с Русия бяха обявени тогава от Първанов за "голям шлем". Големият шлем сега се оказа шапка на придворен слуга активиран да привлича недоволните социалисти от проевропейската линия на Станишев. Евентуалното влизане на "АБВ" в Народното събрание би поставило партията в положение на балансьор, наклоняващ отчетливо тежестта към руските стратегически проекти. Подобен лобизъм ще наблюдаваме и в Европарламента, ако Първановият кандидат успее да проникне там. Отправените обвинения на експрезидента към БСП и причината за напускането на партията са точно в тази посока - спирането на АЕЦ "Белене" и поставянето на"Южен поток" под регулацията на Европейската комисия. В добавка се поднови и риториката за смъртно опасния за българското Черноморие петролопровод "Бургас-Александропулис".

Това са 

трите брънки на четворния възел, 

с който трябва да се завърже и стегне докрай кремълската енергийна примка. Четвъртата е недопускането на проучвания за шистов газ и собствен добив на газ и нефт от българските находища в Черно море. "Лукойл -Нефтохим" и доставящият синьо гориво "Газпром" трябва на всяка цена да запазят статуса си на монополни доставчици.

В същия аспект, особено внимание заслужава учредената нова партия на Николай Бареков и нейната свързаност с Корпоративна търговска банка, медийната империя на Делян Пеевски - Ирена Кръстева и ДПС.

Корпоративна търговска банка (КТБ) е обща собственост на нейния управител Цветан Василев, руската Внешторгбанк (ВТБ) , и неясен омански финансов фонд. Руската ВТБ е създадена още в зората на Съветска Русия от Владимир Илич Ленин. Известна и до днес като банката на Кремъл, тя е извършвала в продължение на десетилетия основните валутни операции на Съветския съюз.

Още през 2007 година КТБ проявява силен интерес към строежа на АЕЦ "Белене" и поддържа тясно сътрудничество с фирмата "Риск инженеринг" на Богомил Манчев, който е главният радетел за осъществяването на руския ядрен проект.

Към КТБ преминава след поредица от сложни трансформации и българският "Петрол". Сменена е собствеността от изгонения като заплаха за националната сигурност Денис Ершов, през личният приятел на Путин и експрезидент на Калмикия, Кирзан Илюмжинов към КТБ. Така през декември 2013 година банката стана собственик на 340 бензиностанции, складове за гориво, инфраструктура и пр.

Година по-рано ВТБ и КТБ в съдружие придобиха и телекомуникационния оператор БТК-"Виваком". Руската банка заедно с Василев и Пеевски купи и "Булгартабак холдинг" т.е. българската тютюнопреработвателна и цигарена индустрия. Логично е да се запитаме колко силно зависи от това съдружие прехраната на тютюнопроизводителите, основния електорат на ДПС. И налице ли е поредният случай на търговия с влияние?

Участието на споменатите финансови институции и лица в редица други области на икономиката е било обект на множество журналистически разследвания. Някои са успели да стигнат до разгадаването на сложна плетеница от 107 офшорни фирми преди да се откажат. Желаещите да научат повече за връзките на Василев и банката с медийната империя на семейство Пеевски могат да прочетата анализите във вестниците "Сега" и "Капитал" , интернет сайта ww.svobodata.com и проучванията на журналиста Григор Лилов.

Според изнесената в медиите информация, семейство Пеевски държи чрез система от офшорни фирми значителен набор от средства за пропаганда: 4 телевизии, 4 радиостанции, 20 вестника,7 списания,12 интернет сайта. Огромното влияние над други медии с кредитна задлъжнялост към КТБ е аксиоматичен въпрос на очевидност.

ДПС и формацията на Бареков, вече в съюз с ВМРО, се радват на особената подкрепа на КТБ и медийната империя на семейство Кръстева - Пеевски.

На този фон 

изглежда политически шизофренно

хем чрез Пеевски, който е два пъти депутат от ДПС, да бъде направлявана политиката на движението, застъпващо на теория интересите на етническите турци, хем да се подкрепя националистически ориентираната коалиция на Барековата партия с ВМРО.

Дългогодишното близко приятелство на Бареков с Пеевски и общият бизнес на съпругата му с майката на депутата в изграждането на ВЕЦ-ове, не му пречат да зклеймява движението, публично да заявява "Никога коалиция с ДПС!" и да сипе закани че ще проверява с "чисти ръце" парите на партийните босове. И на самия депутат Пеевски!? А следователно и своите собствени пари, вложени в общия им бизнес, парите, с които е придобита къща за 1 милион лева и тези, които е получавал като заплата, работейки в медиите на Пеевски-Кръстева.

Лидерите на неговия коалиционен партньор ВМРО - Каракачанов и Джамбазки, които от години пледират за забрана и разпускане на ДПС като антидържавна партия, сега охотно минават под крилото на догановия депутат Пеевски и корпоративната група.

Парадоксите на "новите " политици не свършват до тук. Бареков обикаля мургавите махали, обещава безплатни таблети за децата, платен мързел във военна униформа за бащите и огромни финансови помощи на майките, чиято професия е раждането на деца, докато ВМРО от години е известна с острите си антиромски позиции и заплахи, стигащи до физическа разправа.

Шизофренно, ама още не съвсем… Заместници на Бареков в партията са известният русофил, журналистът със здрави комунистически корени Росен Петров и още по-известният Ангел Славчев. Славчев е координатор в Национално движение "Русофили", водач на митинги за запазване паметника на Съветската армия в центъра на София, лидер на комунистическата "Че Гевара", водач на акциите срещу проучванията за наличие на шистов газ предлагани от "лошата" американска компания "Шеврон", един от организаторите на "зимните протести" за сваляне на правителството на ГЕРБ. Беше забавно да се наблюдава как двамата заместници на председателя с трепет и вълнение слушаха приветствието на американския генерал Уесли Кларк, произнесено от трибуната на техния учредителен конгрес. Същият генерал, който някога беше наредил стрелба по руските войници, завзели летището в Косово, същият, който днес открито лобира в редица страни за добив на шистов газ и същата тази "Шеврон"! Шизофренно, ама не съвсем…

У. Кларк не е политик и никога не е бил. Той е военен пенсионер, занимаващ се с бизнес и надали се интересува от особеностите на родния политически пейзаж. Какви сделки си урежда с корпоративната група и нейните руски началници е негова лична работа. За Бареков и компания обаче бе важно да демонстрират с неговото присъствие, че Америка е с тях. Именно с тях, а не с всички онези стремящи се вече 25 години към западна демокрация и свободна от посткомунизъм България. За всички онези, които персонифицират думата "дудук" да е ясно, че има нова "Ялта", "Малта" или друга форма на договор за предаването ни в руска орбита. Инсинуацията, макар и добре измислена в кагебистките кръгове за подхранване на конспиративните теории, е твърде евтина за тези, които се замислят. Защото У. Кларк не представлява Америка, нито която и да било нейна държавна институция. Представлява единствено своите бизнес интереси и собствената си съвест, ако изобщо си дава сметка за същноста на събитието, в което участва.

Не споменавам названието на Барековата партия защото там напълно незаслужено присъства името на страната ни, а интересите, които тя защитава, са съответни на произхода на получаваните пари.

Твърде прибързано редица анализатори отписват създадената със същите пари "Атака". В тази партия е инвестирано много. Съвсем не е случайно Сидеровото присъствие на рождения ден на руския държавен глава, нито редовно оказваното му гостоприемство в руското посолство. Хулиганските изцепки са отблъскващи за хора, които и без тях не биха гласували за него. Не изглежда обаче да е намалял броят на лицата, за които уличната екзалтация на мнимо превъзходство и малко джобни пари за бира са в състояние да заместят необходимостта от активни мисловни процеси.

Колкото и парадоксално да звучи най-сложна изглежда позицията на БСП. На Станишев, Вигенин, Кутев, Нинова и компания не им е по вкуса да бъдат посрещани с открито високомерие в Москва и с прикрито пренебрежение в Брюксел. За тях е чуждо това, което беше норма за дядовците и бащите им. Или по-просто казано, те не искат да се борят нито за победата на световния комунизъм, нито някой да ги "дере" по господарски. Те са млади, с добро образование, носят хубави костюми и скъпи рокли, джобовете им са пълни и мечтаят да се изживяват като част от европейския политически елит. Залагат на своя лидер, поне докато е председател на евросоциалистите и са впрегнали всички усилия за успешно представяне на предстоящите избори.

Въпросът е дали тяхната настояща ориентация е искрена и европейските ценности са техен безпорен приоритет или изпълняват задача за дълбоко проникване в управлението на Евросъюза, където ще прокарват московските интереси. Въпреки изпращането на проекта "Белене" в глуха линия и упълномощаването на Еврокомисията да преговаря за "Южен поток", въпреки поредицата от напълно правилните външнополитически стъпки по украинската криза за мен е много трудно да повярвам в първото. Още повече когато трета възможност не съществува.

Шизофренните политически парадокси 

престават да изглеждат такива когато разберем общия знаменател на осъществяваното партийно строителство: CUIQUE SUUM - ВСЕКИМУ СВОЕТО!

Новите и традиционните членове на Петата колона се опитват да завземат " сърцата и умовете" на всякакви обществени групи . С мощни медийни кампании и приготвени сребърници отделните партии поемат инициативи и неистови обещания към комунисти, националисти, фашизоиди, етнически малцинства и бедни слоеве от населението, склонни да повярват в ново чудо. Привидно разноликите формации, понатрупали привърженици, се събират на финала в българският парламент и установяват власт в полза на тези, които са ги изградили.

Умишлено не споменавам никъде личната роля на Путин.

Дали принципната имперска политика ще се ръководи от Путин, Мутин или филанкишията няма практически никакво значение.

Образно казано в барабана на руската рулетка има само едно гнездо без куршум. Можем да го изберем без риск и без налучкване. Защото гнездото, което не води до фатален изход за щастие е безпощадно очевадно. Нарича се "Гласувам за независима европейска България".

Другото е отказ от национален суверенитет, превръщащ ни, ако не в кримска република, то във васална задунайска губерния.

Длъжни сме да убедим в това и всички, които са традиционно разочаровани или се канят да отидат за риба или за гъби. Длъжни сме с масов вот да преодолеем подготвения ни от Петата колона сценарий! Длъжни сме да гласуваме! На тези и на онези избори, които неминуемо идват.

Дай Боже, дотогава да има и едно националноотговорно обединение на разума, за да не се пилеят гласове на всички, които наистина милеят за България.