Светослав Пинтев

Символите на злото се възраждат със страшна сила в днешна България. Те се дават целенасочено в ръцете на невежите, запленени от мощта на посланието за насилие, което носят.

Защо у нас вилнеят паравоенни формирования, развяват се знамената на режими, убили десетки милиони невинни, нагнетява се напрежение, ужас и страх? Кой го прави? Защо? Едно е сигурно, не е случайно, не е от глупост.

България днес все повече започва да прилича на зловеща карикатура на нацистка Германия и СССР едновременно , разбира се, миниатюрна. Или поне една нейна част. Някой обаче видимо полага неистови усилия тя да набъбне, да започне да доминира в обществото.

Най-агресивните маргинални типове

се активират със заклинания и мантри за патриотизъм, за да бъдат превърнати в еничари. И това не се прави без точно определена цел. Направляват ги сили, които целенасочено и професионално работят в посока въздействието върху „колективното несъзнавано“, както го нарича Карл Густав Юнг. Той пише за употребата на символните фигури в примитивното виждане на света. И те се експлоатират щедро във виртуалното пространство, управляват се умело, за да въздействат върху определена група хора с екстремистки нагласи. Категорично това не е по силите на малоумните паравоенни формирования, нито дори само на „експертния потенциал“ на партии, чийто лидери напоследък направиха пътека до Кремъл. Тук се крие една невидима, но осезаема сила.

„С методи, познати още от преди Сталин, Москва налага тоталното си влияние в България през годините на комунизма. Днес са променени само старите методи, но не и целите, твърдят изследователи на българо-руските отношения“, писа преди време „Дойче веле. Да, а социалните мрежи са основното поле на тази пропаганда, която вече се проектира и в живота ни.

Започвам да си мисля за онзи прословут Отдел на дявола в съветската ЧК, най-вероятно е възпроизведен в днешна България чрез ДС и нейните наследници, че той действа и в момента. Може би звучи като изповед пред психиатър, но какво друго да си помислиш, когато виждаш зомбирането на една част от населението, малка наистина, но най-агресивната и копнееща за насилие негова част. Както и бездействието на българските власти.

Как иначе да си обясниш психозата и развяването едновременно на алени съветски знамена със сърп и чук, които си седят редом до стилизирания орел-символ на нацистката партия на Адолф Хитлер, руското и българското знаме. Видях тези символи на едно място, и около един мотор, който не беше съветско производство, при посрещането на т.нар. „Нощни вълци“. Докато ораторката говореше за чистотата на православието, която мръсните соросоиди омърсили, свещеник благославяше рокерите на Путин, а едни гологлави момчета млатеха и ритаха в главата друго. Апропо, в краката на кордона от полицаи.

Навремето именно Сталин създава този отдел в КГБ, на който е възложено да работи по психоконтрола на населението. Цялата му история се описва в книгата на доктора на историческите науки Владимир Фьодоровски 

„Отделът на дявола“,

издадена у нас, но изчерпана навсякъде. Което се е случило и с много други книги, имащи отношение към днешния ни хал, както ще ви разказвам друг път. Те не се преиздават, въпреки, че има истински глад за тях. Защо ли?

Авторът е бил културен аташе в посолството на СССР в Париж, а тогава тази функция обикновено изпълняваха кадрови офицери, както знаем. Преводач е на Леонид Брежнев, бил е съветник на Михаил Горбачов и Борис Елцин, та не вярвам да си измислял. Още повече, че прилага множество архивни документи и цитира авторитетни източници. Там е цитиран и откъс от думи на Сталин, записани в дневниците на „българския болшевик Георги Димитров“, както е наречен: „Един истински вожд трябва да бъде дявол и да не вярва на никого, дори на самия себе си“, уверява на 20 февруари 1941 г. Сталин началника на военното разузнаване генерал Говоров. От там тръгва и името на отдела.

„В днешния си форма тази служба е създадена през 80-те години“, пише авторът. И вероятно днес е в апогея си, особено у нас, макар и в нелегалност. Тя използва една категория хора, които са идеални за тази цел.

Определението за тях можем да намерим в последната лекция на прочутия италиански учен проф. Умберто Еко, изнесена миналата година на церемонията в негова чест, по случай присъждането на почетното звание доктор honoris causa по "Комуникация и културата на медиите" в Торинския университет, който той самият е завършил. Ето какво каза, цитиран от италианския вестник „Ла Стампа“:

„Социалните медии дават право на изказ на

легиони от имбецили, 

които по рано говореха само в бара след чаша вино, без да вредят на обществото. Те бързо бяха заглушавани, а сега имат същото право да говорят като един носител на Нобелова награда. Това е нахлуване на имбецили. "

Този термин, който на италиански, на български, както и на много други езици, означава слабоумен, малоумник, идиот. Най-доброто определение обаче намерих в един македонски сайт: „Човек што е заостанат во умствениот развој.“ Да, но те вече са легион. Те са армия, която се опитва да ни открадне бъдещето.

Уви, точно тези хора, въоръжени с неистова омраза, са толерирани дори от властите. Оставят ги да ни скачат по главите, а вероятно и да разрушат европейска България.