Христо Марков

Преди години, като започнаха да излизат списъците с доносници, ми стана доста тъжно. На едно от предните места по брой преподаватели-доносници се оказа стария, добър и любим Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, дори за капак се оказа, че цели два ректора са били служили в зловещата ДС. Годините минаваха, а от ПУ излизаха все нови и нови служители на тайната, задкулисна власт. Факултетите на ВУЗ-а се превърнаха в удобен пристан на какви ли не бивши комунистически слуги без никакъв академичен запас и задължително кухи като тъпани дейци на комсомола или „нашата партия”. Отмина още време докато се разбра, че това е трайна тенденция в един от най-старите нашенски висши училища, но последният случай наистина „кърти мивки” с пълната си абсурдност.

От няколко месеца в ПУ”П. Хилендарски” е създадена нова катедра и тя е с модерното и гръмко наименование „Политология” или по-точно „Политически науки”. Задачите на катедрата са да готви кадри за политически анализатори, за партиите, социологически агенции, общини, министерства, дори за европейските структури. И тук идва пълния шок и ужас. За ръководител на катедрата е назначен бивш политически офицер от БНА, който е внедрен в системата на висшето образование от Главно политическо управление. Този изключително ценен академичен кадър се казва Драгомир Генов и е завършил ВНВУ ”Васил Левски” със

специалност… „Химически войски”

Оказва се, че от химия и химически войски този ценен кадър нещо не разбира и той бързо след като е станал младши офицер се е преквалифицирал в по-перспективната специалност от времето на комунизма и става политически офицер. В редиците на БНА Генов се подвизава като политически инструктор/?!/ и след това като политически офицер в отдела на Главно политическо управление във Втора армия в Пловдив. Назначен е за щатен комсомолски секретар, после като партиен секретар, в същото време е и партиен инструктор по поделенията и така военният му живот преминава цели 15 години. Които са били в армията преди 1989 год. знаят, че това бяха възможно най-тъпите хора в армията, които нямаха никаква работа и се занимаваха с напълно безсмислени дейности, които често граничеха с пълния абсурд. Да, но настоящият академик в ПУ смело изкарва 15 год. като вещ и отговорен партиен работник в редовете на БНА. Разбира се, през това време Генов се свързва и с една известна служба от ДС в структурите на военното министерство, но това си беше в реда на нещата тогава.

Но … идва 10 ноември 1989 год. и политическата кариера на Драгомир Генов в армията секва, защото все пак и военните разбират, че е напълно излишно подобни люде да се подвизават в редиците им. Но не си мислете, че този човек се е покаял и е преминал тихо и кротко в редовете на цивилните и с труд е решил да изкупи греховете си като комунистически инструктор от Втора българска армия. Офицерът Генов решава, че има и интелекта, и възможностите да направи университетска кариера и се лепва към отговорни кадри в пловдивския университет. През 2001 г. завършва ПУ като студент на дърти години, после нещо учи в Благоевград и светкавично е назначен за асистент в Пловдив, за да щурмува смело и по военному висините на академизма. Следват дълги години на подмазвачество и угодничене и той е назначен за асистент по … икономика. Дори идва докторантура по „социология на икономиката” – една напълно измислена дисциплина, но 

за политическите офицери няма невъзможни неща

И така тихо и кротко безличният, неизвестен и с нулев научен принос политически офицер скоро се оказа начело на катедра „Политически науки” във факултет „Икономически и социални науки” в Пловдивския университет „П. Хилендарски”. Просто свят да ти се завие! Студентите получават за ръководител пенсиониран политически офицер от армията, който се е оказал непригоден дори за химически войски, но сега ще им преподава и нищи тайните на политологията, социологията и икономиката. После се чудим защо студентите ни трайно заемат мястото на непригодни след завършването си. Ами след като ти преподават непригодни хора много естествено, че и ти ще станеш като тях, толкова е просто, почти като план на военно обучение. Няма да се учудя, ако безмерните амбиции на офицера Генов го докарат и до деканското кресло, въпреки че очевадно не е пригоден за най-обикновен преподавател. Употребих много усилия да открия поне една негова научна публикация по политическа или икономическа тема, поне някакво научно съобщение - не, няма нищо такова, драги другари и другарки. Ситуацията с него се оказа напълно абсурдна, дори комична. Генов никога не е преподавал „Политология”, нито ден не е бил асистент по тази специалност, не е защитавал докторат по политология, нищо, ама наистина нищо няма от тази персона, което би могло да бъде отнесено към политологията!

Поразпитах негови колеги и се оказа, че политическияг офицер Генов не знае никакви чужди езици и не е специализирал нито ден в някой от университетските центрове в Европа, но това не пречи на ректора на университета да го издигне като водител на катедра „Политически науки”. Не е абсурд, драги читатели, а самата истина за ставащото в един от големите български университети!

На всичко отгоре взех та се разрових в сайта на този митична катедра в пловдивския университет и попаднах на 

царство на тъмно-червена номенклатура

от типично живковски модел. С почуда открих друга „звезда” на комунизма в академичната атмосфера. Там се мъдри името на доц. Горан Горанов – пенсионер, обявен за агент на Държавна сигурност, повече от 20 години този „учен” е бил политически съветник на др. Тодор Живков. Този херой на науките дълги години е писал речите на правешкия простак, развивал е концепции за „развито социалистическо общество” и в същото време активно е писал доноси в ДС. След 1989 год. не е написал нито ред, да не говорим за научни трудове, но това не му пречи сега да „ограмотява” пловдивските студенти. Другото име, на което попаднах е това на дългогодишния шеф на столичните комунисти и член на Висшия партиен съвет др. Александър Маринов – също активно работил за Държавна сигурност като агент-явочник. И той сега е виден представител на катедрата, където нищи научните проблеми в политиката и социалните теории за развитието на обществата. Накрая попаднах на името на доц. Желка Генова, която над 40 год. е работила в апарата на ЦК на БКП, преди десетина години е пенсионирана, но заема щат в пловдивската катедра, защото е ценен духовен водач на офицера Генов. Тя пише в "научната" атестация за Генов, че е "добронамерен, отговорен и отзивчив колега"!? Стигнах до първите четири имена в осемчленната катедра и се отказах, защото се оказа, че ПУ живее в средата на 60-те год. на 20 век и няма земна сила, която да озапти ръководството на висшето училище и да създаде нещо модерно в образованието, което да е конвертируемо и адекватно. Просто дъртите номенклатури са на почит и уважение, а студентите – кучета ги яли, нали си плащат таксите.

Този текст е за онези, които все питат в унес „Няма ли най-после да се отървем от тумора на комунизма?”. Нека го прочетат няколко пъти и ще намерят отговора – просто такива като Генов са неунищожими и най-страшното, най-отблъскващото е, че тези хора са поставени в такива престижни учебни заведения с добрата цел да възпитават, да учат младите, но самите те никога и по никакъв начин не могат да обяснят нито защо толкова са обичали комунистическата партия, нито защо още мечтаят за времената на др. Живков и славното БКП, нито защо още се прехласват по Путин и Русия. Просто хора като този Генов са неунищожими и те никога, ама наистина никога няма да отстъпят, защото намират такива покровители като десарите от ПУ. Скоро научих, че и един от най-мръсните доносници в Пловдив преди 1989 год. Тодор Бистрашки също преподавал нещо историческо в същия университет и просто запецнах. Всичко това не е нормално, но няма и как да се отървем от тези хора, ако биологията не свърши своята работа, инак до тогава, до по-добрите времена, в които тези орангутани на комунизма няма да възпитават младите – те просто са го усетили и наистина техния истински път за образование е извън тази прокълната от комунизма страна. Толкова и точка.