Майя Любомирска

Смразяващият страх от Москва нанесе позорен отпечатък на още една дълбока рана от историята на българската демокрация. Отбелязването на 90 години от най-големия световен атентат през ХХ век – взривяването на катедралния храм „Света Неделя”, беше отминато със срамно мълчание от държавата, църквата и медиите. Няма друго обяснение за позорния факт, че Националното радио, Националната телевизия, приписващити си национално значение „независими” медии скриха от обществото информацията за инициативите, с които беше почетена паметта на 213 невинно загинали българи в зловещия атентат на 16 април 1925 г., какъвто дори терористите от Ал Кайда не са извършвали в Божи храм.

Още повече, че от десетилетия се знае, че атентатът е поръчан от Москва, а съветското политическо ръководство възлага тази задача на Разузнавателното управление на Червената армия. Известни са поръчителите, известни са изпълнителите на пъкления план. Неизвестно остава само

гузното мълчание на български медии

и биещи се в гърдите журналисти и общественици, които обикалят телевизионни студиа, за да говорят как на думи защитават националния интерес, и колко големи патриоти са. А националният интерес не може за бъде защитен, ако се потъпква историческата памет.

А какво да кажем за отсъствието от митинга, с който беше почетена паметта на зверски убитите българи, на държавния елит, на ръководството на парламента и дори на т.нар. реформатори, които претендират да са най-големите демократи. И то във време, когато целият демократичен свят е обединил усилията в борбата с най-сериозната заплаха – тероризмът. Да не говорим какви усилия хвърля държавата, за да се бори с „престъпниците”, които искат паметника на съветските окупатори да бъде демонтиран и преместен. И как сега се гънат пред смразяващия страх за това какво ще кажат от Москва, ако се отбележи 90 години от атентата в „Света Неделя”.

Впрочем – само за припомняне – на световната антитерористична манифестация в Париж президентът Владимир Путин не присъстваше.

Разбира се, няма да припомняме и за „славното комунистическо” минало на наши първи държавни ръководители. Или пък за семейната памет на големи „демократи”, като тази на небезизвестния Агов, чийто дядо също взема участие в атентата в „Света Неделя” и за този негов „подвиг” е удостоен от комунистическата държава с паметна плоча и улица в София. А сега неговият правнук се подвизава в Европейския парламент в Брюксел, но не се сеща да дойде 

да се поклони пред жертвите

А какво да кажем за позора на Светия Синод на Българската православна църква?! Да забрани да бъде отслужена панихида в памет на избитите с нелепия мотив, че в седмицата след Възкресение не се правят панихиди! Нима Иисус Христос може да забрани да почитаме паметта на предците, Той, който ни учи на почит и покаяние?! Или е нормално според синодалните старци да забравим, че терористи разрушиха един храм, нечувано престъпление, което донесе гибелта на 213 невинни души?! Трябва ли да кажем, че тази дата е необходимо да бъде почитана поне в храма „Света Неделя” , чиито свещеници не само не пророниха дума в литургията си за това, но и хлопнаха вратите на църквата, преди да започне възпоминанието и се наложи католически свещеник да отслужи молитва за загиналите?! Но нали не сме забравили 

зависимостта на синодалите ни от Москва, 

и не можем да подминем с лека ръка фактите за техните досиета за сътрудничество с Държавна сигурност.

Както се казва, по делата им ще ги познаем. Важното е хората да не забравят и да предават на поколенията истината за миналото, такова, каквото е било.