Д-р Любомир Канов*

Горбачов вървеше все пак по някакъв Ялтенски сценарий, договорен със стария Буш, не с Рейгън, който вероятно включваше плавно трансформиране на номенклатурата в капиталисти и взаимна договорка да не се допусне истински антикомунизъм. Благовидни причини за тази договорка е възможно да са били "прагматични" доводи от типа на "все пак комунистите са най-подготвени да направят прехода към капитализъм, при тях са кадрите" , както и неуморимите симпатии на "прогресивните" сили на Запад, които са неразривно свързани с комунистите по "антифашистка" линия още от Сталинови време. Сценарият беше обаче нарушен от Крючков, Пуго и пр. твърдоглави староверци от школата, която не можеше да приеме тази игра със Запада и страхувайки се, за себе си, се опита да направи преврат на Горби. По тази причина на сцената излезе по-радикалния Елцин, който разклати сериозно статуквото, но до антикомунистическа революция не се стигна. Той беше надлежно впиянчен от обкръжението му, икономическата разруха и дезорганизация довършиха останалото и в крайна сметка 

КГБ умело подпъхна Путя в играта,

заедно с всичките подмолни, информационни и организационни ресурси на службите, ГРУ и пр. Днес имаме крайната фаза на тази договорка направена в началото, а именно, комунистът да не бъде пипнат никъде в Източна Европа, да му се подари държавната собственост, плюс безнаказаност с презумцията, че като собственик и богаташ, той ще започне да прилича на човек или на западен капиталист. Това е тежка заблуда, защото комунизмът не може да еволюира в нормалност, точно както и фанатичния ислямизъм никога няма да се превърне в "религия на мира". Враговете на цивилизованото човечество трябва публично и ясно да бъдат разобличавани и изучавани в училище, както се постъпи с нацизма, с тях не могат да се правят уговорки. Западът вече започва да усеща това, както и да осъзнава трайните мозъчни увреждания на населението, което е било заразено и облъчвано с комунизъм в продължение на десетилетия. Но за съжаление става все по-ясно, че с такива лидери като Обама или Оланд, това осъзнаване няма как да се случи. Това са леви политици и хоризонтът им е някъде в спектъра на Невил Чембърлейн или Петен или пък Рузвелт по време на Втората Световна война. Остава ни, в типично българския стил на конспирацията, да се надяваме, че тази договорка между комунистите и Запада е имала срок от само 25 години и че той изтича днес. А 

тъжната реалност днес е на реставрираният 

и все по-агресивен Путински империализъм, захранен с петродолари, със западна технология и с широко разгърната пета колона навсякъде в света, начело с вечната ентусиазирана подкрепа на полезните глупаци на Запада със знаменосци от Холивуд като Оливър Стоун, шпиони като Сноудън, социалисти като Шулц-Станишев и "общественици" и активисти от всякаква боя, готови незабавно да развеят червените знамена. Походът на орките заченат на Запад преди 100 години от Ленин и Троцки, организиран и формиран в блатата на руската кал като Червена Армия или по скоро като Червена Орда с монголски аналогии в историята си, е отново пред портите на цивилизована Европа. И други орди съставени от квазирелигиозни мюсюлмански главорези също се катерят по стените, а ключовете на крепостта са вече предадени отвътре по демократичен път на "малцинствата". На страната на доброто е не толкова обезсмислената вече дума "демокрация", а единствено Истината. Тя трябва да е безпощадна като ярка светлина на прожектор, без никакви подли тайни, без никакви задкулисни договорки, без никакви коварни юридически хватки, обезсмислящи още в началото всяко човешко усилие или надежда за справедливост. Понякога заради такава цел се налага да се вдигнат всички заедно и всеки поотделно да заплати цена. Дали ще видим доблест в борбата срещу орките, дали този парламент избран в края на 25 годишния горчив опит на лутане в порив за истина ще успее и дали хората в него ще поднесат надежда или ще посеят отчаяние? Всеки избран в него отговаря пред съвестта си и пред безпощадното съдилище на своята собствена и на децата си съдба. Знаем, че Легионите на орките нямат съвест, остава да се надяваме, че ще ослепеят от светлината.

*Текстът е публикуван в личната страница на автора във Фейсбук.

Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в София. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира през 1984 г.

Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превежд