Николай Слатински*

За БСП пиша много рядко, защото по принцип на умряло куче нож не се вади, а се казва или добро, или нищо...

Но жизненият ми опит - личен и политически - ме кара като видя подобни снимки, веднага да си кажа: Господи, какъв цинизъм! Милионери, размахали пролетарски ротфронтовски юмруци!

Познавах един такъв социален ротфротовец, на когото с надеждата (илюзията) да се промени нещо към по-нормално, пишех анализи как на България и националната й сигурност да им е по-добре.

Той пък мислеше главно как на него да му е по-добре, а на синовете му – още по-по-най-добре. И без трудов стаж, без да са минали през стъргалото, през което минават нашите деца (аз ли, който, освен че съм родител, се движа постоянно сред стотици честни и почтени, трудолюбиви и талантливи студенти, не знам на същите години с честен труд колко може да е спечелил един млад човек!), тези му синове да живеят в мезонетни прогимназии в квартали с ултрамерки за сигурност, да карат свръхскъпи коли, да си подаряват мегалуксозни хотели.

А данъчните да навеждат срамежливо очи, 

вместо да почукат на вратата и да кажат: „Здравейте, ние сме вашето назидание!“

ДАНС да не се и помисля дори поне плахо да се запита - откъде, аджеба, такива хлапаци с татковци, ронили крокодилски сълзи за СПолуката на България, могат да се държат като тънещи в хипержизнен стандарт парвенюта!

И вместо обществото да тропне по масата на бившия си държавен глава и ловките печалбари като него и да попита: Кой? ви финансира милионерството?!

Дааа. Така и не надскочих нивото си на човек, живеещ с илюзии….

В същото време, докато

ротфротовските милионери преяждат от блага и благини,

техният беден, бедстващ, инфантилен, четвърт век воден за носа и също така много виновен за пропадането на собствената му държава (с наивността, фанатизма и чугунеността на черепните си кутии), електорат продължава да пука от инфаркти и инсулти на архаични сборища.

Архаични сборища, характерни по-скоро за някаква Секта на последния ден, чиито проповедници-слуги-на-олигархията го манипулират, както бях писал и то отдавна „със средствата на домодерните политически технологии, на шаманизма и паганизма , на тотемизма и анимизма, отвеждат го на сакрални места (напр. Бузлуджа) и като домодерни пастири и пастори го надъхват с омраза и злоба, със страхове и с тревожност, с чувство за стадност и с усещане за многост“.

*Николай Слатински епреподавател по проблеми на националната и международната сигурност в Университета за национално и световно стопанство - София, Югозападния университет – Благоевград, Славянския университет, Нов български университет, Варненския свободен университет.

Бивш секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов.

Започва политическата си кариера през 1990 г. в Радикалдемократическата партия в България. Участва в дейността на формиращата се опозиция - оратор е на митинга на СДС на площад „Св. Ал. Невски“ на 14 януари в София и водещ на митинга в Перник на 24 март. Народен представител в 7-ото Велико народно събрание. Депутат в 36-ото народно събрание. Председател на Комисията по национална сигурност. Редактор във вестника на Радикалдемократическата партия "Век 21".  Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на аввтора.