Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

Само седмица след като предполагаемият военен преврат не успя да отстрани Ердоган от власт, стана ясно, че турският президент реализира свой собствен, изключително успешен преврат, целящ да превърне Турция в ислямска диктатура с него начело, като диктатор с неограничени правомощия. От получената досега информация знаем, че внимателно планираните усилия на Ердоган да вземе цялата власт датират поне няколко седмици преди военния заговор, ако не и месеци, както и че той е знаел за предстоящия пуч доста преди началото му. Макар, че все още предстои да научим голяма част от подробностите, безочието, с което Ердоган заграбва властта, е наистина поразително. Досега той е арестувал и уволнил близо 100000 държавни служители, включително около 3000 съдии, една трета от всички турски генерали, 21000 учители, 1500 декани, 40000 полицаи и хиляди други. И сякаш това не стигаше, ами той наложи и извънредно положение, което му позволява да преустанови всички конституционни гаранции. Освен това, Ердоган „временно“ спря действието на Европейската конвенция за правата на човека и обеща да въведе отново смъртното наказание за участниците в предполагаемия преврат.

Едно вече е извън съмнение – жестоките репресии, които Ердоган подготвя, не са наблюдавани в Европа от времето на Сталин. Действително, единственият исторически прецедент на планиран

масов лов на вещици

е започнатият от Сталин масов терор след убийството на партийния лидер на Ленинград, Сергей Киров, през 1934 г. Смъртоносната чистка е срещу известните като „Убийците на Киров“ жертви на Сталин, сред които 93 от 139те членове на Централния комитет, 81 от 103та съветски генерали и около една трета от всички членове на компартията. В крайна сметка, 20 милиона съветски граждани са хвърлени в машината за изтребление на Сталин, наречена Гулаг. Както и с „Убийците на Киров“, Ердоган се нуждаеше от правдоподобен претекст за циментиране на заграбената изцяло власт. Той го намери, обвинявайки колегата си-ислямист и някогашен съюзник, Фетхуллах Гюлен. Това може да звучи правдоподобно за незапознатите с турската политика, но едва ли ще убеди тези, които следят развитието на помпозния свят на турския ислямизъм. Преди всичко, военните, които по конституция са задължени да защитават светските ценности на Ататюрк в Турция, винаги са били основен враг на фанатичните последователи на Гюлен. В действителност, именно поддръжници на Гюлен проникнаха в съдебната система и в турските разследващи органи, действайки в близост с Ердоган и бяха инструментът за хвърляне в затвора на няколкостотин висши военни на основата на напълно измислени обвинения в две „терористични“ конспирации, известни като „Ергенекон“ и „Бальоз“. Тези фалшиви обвинения в конспирация в крайна сметка се провалиха, защото правителството не успя да представи никакви достоверни доказателства и генералите бяха освободени и напълно оправдани през 2014 г. По това време Ердоган хрисимо лансира теорията, че „е бил подведен“ от Гюлентистите. Да повярваш, че същите тези хора сега са се превърнали в пионки на Гюлен, не се поддава на логиката, дори и сред армията да се намира някой и друг негов поддръжник.

По-показателна беше реакцията на Запада към предполагаемия преврат. Както ЕС, така и САЩ незабавно го осъдиха и изразиха подкрепата си за турските „демократични институции“. Това, което никой не си направи труда да спомене е, че тези демократични институции отдавна са престанали да съществуват при Ердоган. В продължение на много години в Турция няма 

нито свобода на словото, нито свобода на пресата, нито върховенство на закона

Вместо това, налице е легитимирано от правителството беззаконие, демонстрирано наскоро от премахването на парламентарния имунитет на опозиционните депутати. Претенциите на Ердоган са толкова пресилени и неубедителни, че някои негови сътрудници вече започнаха да обвиняват САЩ, че стои зад пуча.

Всичко това сочи, че Ердоган напълно възнамерява да довърши заграбването на цялата власт, дори с цената на екзекутирането на хиляди и драстичното отслабване на военната и държавната си администрация. Основният въпрос е какво ще се случи след това. И тук нещата не изглеждат добре за арогантния ислямист. Неговият основен проблем е, че досега успехът му зависеше от една работеща икономика, която от своя страна зависи от постоянния поток от западни капитали, за да се запуши зейналата дупка в търговския дисбаланс на страната. Турция в момента се нуждае от чужди средства в размер на 550 милиарда щатски долара на ден, за да свърже двата края, а бруталните действия на Ердоган са гаранция, че тези средства няма да дойдат. Кредитният рейтинг на Анкара вече е понижен почти до нула, цената на турската лира е паднала, ключовият туристически сектор е в бедствено състояние и изтичането на капитали вече е факт. Остава и допълнителният проблем кой ще замени уволнените десетки хиляди държавни служители. Има само един наличен пул от кадри за Ердоган и това е милионната армия на учениците от религиозните училища имам-хатип, които са по-набожни, отколкото грамотни. Освен това, узаконяването на смъртното наказание не само означава край на мечтите на Турция да се присъедини към ЕС, но ще представлява и сериозно политическо отделяне от Запада, което постепенно ще превърне Турция в пореднатата провалена 

Близкоизточна диктатура

С Ердоган, водещ страната си към пропастта бавно, но сигурно, кротката реакция на Запада към днешна дата е напълно грешен подход, ако искаме Турция да се върне към своите светски и демократични корени. Вместо това, трябва да се каже недвусмислено и категорично на ислямистите на власт в Анкара, че пътят, който са поели, не води до никъде и в крайна сметка ще застраши двете основни постижения на външната политика на Турция, които я отличават от съседите и в Близкия изток – членството в НАТО и митническия съюз с ЕС. Ердоган трябва да знае, че тези достижения не са изсечени в камък, а зависят от Турция, в качеството и на член на общността на западните демократични нации. Членството в НАТО, съгласно устава му, например, се основава на „принципите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона“, а митническият съюз с Европа се опира на споделените ценности. Това трябва да се каже ясно на Ердоган!