Иван Сотиров, специално за Faktor.bg

Нямах намерение, по време на Коледните празници и навръх Нова Година, да се занимавам с политика, но тъй като в медиите и социалните мрежи тече ожесточен дебат във връзка с казаното от Министъра на образованието при посещението му във Врачанското СОУ "Христо Ботев", реших да изгледам целия запис. Естествено е професорът да бъде подкрепен срещу атаката на БСП за това, че е повдигнал въпроса за фалшивите авторитети, които комунистическата пропаганда ни натрапваше десетилетия, та и до днес, за да ни внушава величието на комунизма и вярата, че съветските и руските учени са най-великите учени. Така много прогресивни мужици се оказаха автори на всички велики открития, които са им откраднати от коварните западни самозванци. Примерите са десетки, но не бих желал да припомням тези имена, с които още от ранно детство тровеха съзнанието ни, защото 

времето справедливо ги погреба

Това, което най-вече ме провокира да коментирам посещението на г-н Танев във Врачанското училище, след като изгледах пълния запис, са неговите изявления, които никой не коментира. Дори от разговори с доста приятели, които участват в дебата установих, че те не са гледали записа, който е разпространен навсякъде, а коментират само отделни пасажи. Изумен съм, че министърът, който е обявен за борец срещу комунистическите клишета, изнесе урок на учениците като разви двете най-вредни клишета на съветската пропаганда, на които никой от тези които се определят за десни не реагира – това, че в България преди войната е „било фашизъм“ и, че англичаните ни бомбардирали ей така - ние нищо лошо не сме направили. Ето какво казва г-н Танев дословно:-

„Златаров, той просто е ходил в Съветския съюз, по време когато тук е било фашизъм и е казвал, че е било много хубаво и интересно работническо място.“

„Министърът: - Деца, голямата бомбардировка на Враца чували ли сте я? А? Чували ли сте за това? Кой я прави?

Учениците: - Англичаните, англо-американците…

Министърът: - Чърчил, научихте го, нали?“ /смях на учениците/ Някой от Враца да е правил нещо лошо на островите? Значи… дръжте се както се държат – маджари, евреи, арменци и т.н. – до край, както те са до край с нас! /министърът описва с ръката си посичане/.“

По тези въпроси не очаквайте от БСП да питат министъра, те дори трябва да го приветстват като първият измежду обявените за десни политици, който публично прави такива изявления. Но в случая от БСП се опитват по доста елементарен начин да извъртят нещата, че проф. Танев бил казал пред учениците: "да се държат твърдо с маджари, евреи, арменци, докато омекнат“, с което ги бил обидил.

Очевидно е, че това не е така - министърът визира англо-американците, но явно в последния момент през главата му е минала мисълта, че сега англо-американците са ни съюзници, а и той е преподавател в Американския университет и затова ловко е пропуснал да уточни с кой трябва да сме докрай. И така, 

без да иска дава повод за спекулации

Г-н министърът трябва да знае, че в България не е било фашизъм, но ако смята, че е така, не бива да пита защо има метростанция на името на антифашиста Жолио Кюри и защо англо-американците са ни бомбардирали. За негово сведение, след като се е заел с просветителска дейност, е добре да знае, че:-

Първо на 13.12.1941г. Българското правителство, под натиск от страна на Германия, обявява война на САЩ и Великобритания, като некоректно се позовава на чл. 3 от Тристранния пакт. /Чл. 3 задължава страните - членки да обявят война на всяка държава, извършила агресивни действия спрямо която и да е страна - член на Пакта. В случая е точно обратното - Япония осъществява акт на агресия по отношение на САЩ, като на 07.12.1941г. унищожава военноморската им база „Пърл Харбър“/. Въпреки това, чак две години по-късно започват масираните бомбардировки над България. До голяма степен това е наказателна акция от страна на САЩ и Великобритания заради тежките загуби, които са понесли при бомбардировките на контролираните от германците петролните рафинерии в Плоещ/Румъния/. Огромна част от американските бомбардировачи са свалени при тази операция и стотици са загиналите от екипажите им. Част от американските бомбардировачи са свалени от Българските ВВС, когато се връщат от Плоещ през август 1943г. В края на 1943г. и началото на 1944г. страната ни е бомбардирана от западните сили в следствие на което, въпреки героичната съпротива на нашите ВВС и подвига на храбрите български летци/съотношението е било 1/20 в полза на противника/ има хиляди убити и ранени цивилни граждани, огромни материални поражения.

Второ, първите бомбардировки, още на 6 април 1941г. са извършени от Югославски самолети над София и Кюстендил, при което са убити 66 граждани и 2 войника, а 59 граждани и 5 войника са ранени. Съветската армия бомбардира на 22.06.1941 Добрич, а на 12-13.09.1942 през нощта - Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица и други населени места при което има 2 убити и 38 ранени. За тези бомбардировки, от страна на СССР и Югославия, разбира се не се пише в учебниците и не се говори никъде, дори и при такива посещения, още повече че те са извършени 

без да сме обявявали, и без да ни е обявявана война

Крайно време е да се отговори на въпроса, защо обявяването на война и влизането в открит военен сблъсък със САЩ и Великобритания не се смята за неразумно, а за високо патриотично действие, но когато става въпрос за окупация на страната ни от страна на СССР мирното предаване на оръжието е благоразумно решение, при което разговорът за патриотизъм е неуместен? Българските ученици трябва да знаят защо случаите на проявен висок патриотизъм позорно се укриваха от кремълският слугинаж в България? На 9 септември 1944 г. за да не предаде оръжието си подпоручик Петър Добрев Петров от 10-и конен полк посреща съветската команда да предаде личното си оръжие с думите: "Български офицер не предава оръжието си!" и се самоубива пред очите на смаяните съветски командири, а артилеристите от 5-и дивизионен артилерийски полк, недвусмислено насочват оръдията срещу съветските команди по разоръжаване.

Крайно време е да се престане с извиненията към комунистите и московските им наставници. Не останаха дете, внук или снаха на висш БКП функционер неназначени на висша държавна длъжност, може би за извинение. Вече взеха и почетни граждани да ги правят, пак за извинение. Столичен парк Оборище беше кръстен на името на Съветския агент ген. Заимов от извинявящите се „десни“. На съветския любимец ген. Стойчев пак те, извиняващите се „десни“, издигнаха паметник пред спортната палата, за да се оформи цял съветски комплекс – Съветска армия и двама нейни верни български генерали.

Време е, г-н министър, време е да се извиним на забранените български герои, като подпоручик Петър Петров, чиято доблест ги превърна посмъртно в генерали на българското достойнство, но за това трябва да скъсаме с клишетата, ама с всички клишета!