Христо Марков

Такъв съм си. Винаги споделям за кого ще гласувам, за да няма после подпитвания, намеци и обвинения. Казвам си и си поемам отговорността. Няма да правя никакви апели, да се тръшкам и да вия като линейка, ако съм сгрешил/ а съм го правил често/.

Изборът си е мой и ми е скъп. Въпреки че на тези избори се отвратих от пълното безсилие на разните пи-ари, съветници и политически модератори, които не са никакви специалисти, а чисто и просто шмекери, забогатяващи от тъпите политици. Донякъде вярвам от социолозите само на Боряна Димитрова и на политическите ветерани, изблъскани до стената като Гечо Паздерката от Кършияка, но честни и достойни в своя граждански избор. И много горди.

В тази постна, слаба, глупава, дори отблъскваща кампания е много трудно човек да направи що-годе смислен избор пък и е трудно да разбереш от кандидатите за слава какво избираме – депутати в ЕП или поредните родни тарикати, опасани в изкуствен ореол на „спасители народни”. Но… да не гласуваш не е избор, нито е протест, защото все пак едничкият ми глас ще е някаква гражданска позиция и основание утре да недоволствам и защото негласуването е винаги контрапродуктивно – с него даваме всичко в ръцете на т. нар. твърд електорат, който не променя нищо, а сляпо следва ония „там”… Така че – ще гласувам.

Не е възможно в представите ми да се подкрепи дори в мислите ми БСП, ДПС, Атака или АБВ. Това са партии, които слугуват на руските интереси, които нямат и грам чувствителност, които са оплетени с олигархични интереси и единственото, за което съществуват е своеобразният им егоистичен синдикализъм. Не на последно място при тях личността не означава нищо, индивидуалният избор не съществува, има значение единствено партийната дисциплина. Иначе щеше ли БСП да издигне за заместник-председател на Народното събрание карикатура като Мая Манолова?! Мен ме е срам. На това място са седяли хора като Снежана Ботушарова, Гиньо Ганев, Йордан Школагерски, Катя Михайлова, а сега…

Мая Общата

Просто е толкова отблъскващо, че чак непоносимо. ДПС са си една бизнес корпорация, която умело съчетава етническия профсъюзен модел в общността, Атака от български националисти се превърнаха в руски такива, а АБВ са си просто европейски тежки социалисти с примеси на комунизъм и доносничество.

Последните дни се нагледах на обиколки на капута Бареков и верният му Квазимодо Росен Петров, в които заклинанията и популизма идват в повече на всеки нормален човек. Тази странна компания, подплатена с много, ама наистина много пари е възможно да направи от електората поредния пластелинов проект, който вярва на всеки цялостен идиот, който обещае до къщата им да потечат реки от мед и масло. Нима не си спомняте 2001 г. с обещанията на оня измамник от Мадрид? Защо всички пропускат, че този феномен вече сме го гледали и изпитали на гърба си?

И в колебанията си плавно преминавам към дясната сергия. Пустота и клиентелизъм. Това е.

Коалицията „Д-р Енчев” 

кой знае защо наречена Реформаторски блок е де факто, де юре и де логис функция на голямата лъжа Меглена Щилянова Кунева-Пръмова. Рядко съм виждал политик, който така ожесточено да лъже и маже на всяка своя крачка и да го прави толкова нагло и противно. Само последната седмица тя първо излъга, че е внучка на Трифон Кунев, после, че баща и` бил в лагер, после, че няма нищо общо със затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ и за капак отрече, че е работила в Комитета за правата на човека на Теллалов. Така лъжеше упорито, че не си е сменила името от Пръмова на Кунева след 1989 г., докато не лъсна документално истината. Ами Габонската афера, ами престоя и до 2001 г. във всички правителства без изключение, ами отказа и да бъде евродепутат… Тази жена живее с лъжата и няма нищо, ама нищичко общо с десните партии. Впрочем нейната партия „България на гражданите” не е приета и досега в семейството на ЕНП, за чии се обяви и тя като част от европейските десни?! Впрочем и самата коалиция при учредяването си се титулува като дясна, а после бързичко станаха „център-дясно”, а от няколко дни тръбят, че били „центристи”. Какво толкова страшно имаше да заявят себе си като десни не стана ясно, но изглежда, че ги хвана срам да са хем десни, хем начело да им е търкалата десетилетия чаршафите на ЦК на БКП Пръмова. И на второ място за тези шмекери Пръмова, Кънев, Лукарски и Ненчев нямаше никакво значение, че флиртът с т.нар. „гражданска квота” бе изцяло фалшив и двуличен. Не можах и няма кой да ми обясни как така Пръмова, Трайчо Трайков, Даниел Вълчев, Мартин Димитров или Мишо Неделчев са граждани, а Касим Дал, Радан Кънев, Иван Стамболов, Пламен Даракчиев или Настимир Ананиев са … политици? На трето място: Негативно ми е отношението към 

вечната младоженка Надежда Михайлова, крипто Нейнски, 

но постъпките към нея от страна на реформаторите бяха отвратителни. Приеха я, после я изхвърлиха, обляха я с какви ли не мръсотии, а тази жена бе единствената, която за разлика от Пръмова е била праволинейна и относително коректна политически. Колкото и странно да е в тази коалиция най-добре стои Корман Исмаилов и партията му – това са автентични антикомунисти, които водят битка с ДПС на терен, в техните анклави и би трябвало самите реформатори да покажат повече уважение към тях, пък и ще донесат повече гласове от компанията на Лукарски, например. С една дума – гласуването за Кунева-Пръмова е престъпление с дългогодишна давност, защото се унищожава автентичното дясно, размиват се по недопустим начин границите между комунизъм и антикомунизъм, кредитира се пренаписването на биографии и перманентната лъжа в политиката!

В началото бях решил да гласувам за Алекс Алексиев – автентичен десен кандидат, с брилянтна биография, познания, с опит и знания, които биха ни представили повече от достойно в Брюксел, но задкулисието забрани кандидатурата му, просто ги уплаши с независимия си статус и твърдата си позиция срещу Путин и руската инвазия в Украйна. После погледнах другите независими. Румяна Угърчинска е симпатяга, пък и мъжът и Б. Чеков бе приятел на Стефан Савов, но тя ме отблъсна с едно интервю, че била най-близо до европейските либерали, което си е другото име на левичарството. „Синьо единство”, „Глас народен”, Първанова и Раева нямат никакви шансове да преминат бариерата от 5.88%, така че не искам да си губя гласа в сините очи на някоя фльорца.

Ами какво остана? ГЕРБ, да ГЕРБ! 

Защото искам моят глас да има малко значение срещу Станишев, Кунева или Пеевски, защото те са единствената партия, която може да отстрани комунистите от властта, независимо че не използваха летните протести, че направиха хиляди грешки тогава, че се върнаха в парламента да им правят кворум и карикатура като Мая Общата да се гаври с депутатите им, защото листата на Герб за евроизборите е добра, просто е добра. Дразни ме и това, че за пореден път кампанията им се отличава с липса въображение и оригиналност, даже и с липса на агресивност, че допускат да бъдат разминавани доста лековато от комунистите и такива като Дудука Бареков. Но все пак, все още имат шанс да се превърнат в силен поколенчески десен проект за страната, ако го проиграят сами ще са си виновни. Реформаторите така и не разбраха, че с тези лица, които тикат напред са обречени – изхабени, изтъркали обувки по брюкселските кулоари, с ретро риторика и с липсата на грам харизма. Герб все още имат шанс да оцелеят, да се самопоставят в семейството на европейската десница, в реда на антикомунистите… Големите им провали са все в кадровата политика: Желева, Калинка, Найденов, Бареков, Цацаров, Фидосова… Дано успеят да преценяват хората, иначе ги чака съдбата на НДСВ, но засега, на тези избори няма алтернатива за мен. Наречете го избор на „по-малкото зло”, ако искате, но разумът ми сочи към листата на Герб. Дори ще си ползвам правото на преференция и ще отбележа името на Андрей Ковачев, заради всичко, което направи за паметта и антикомунизма, заради това, че мина един мандат и е от малкото разпознаваеми лица от онези дето ги изпратихме в Брюксел.

Това е положението. Както преди всеки избор аз си имам правило – да си призная за кого гласувам, не да стоя и се тюхкам, че „пак комунистите, пак депесарите или лудите от Атака”, че пак Симеон или Бареков ме излъгали… Не агитирам и не настоявам, но изборът на всеки е с доза и себеуважение!

ПП – Все пак, да не забравите да отидете в неделя да гласувате. После ще коментираме. Гечо Паздерката преди всеки избор има един лаф: „Мамка им, пак ще ида да гласувам, после да си псувам на воля…”