Цветлин Йовчев говори за опозицията сякаш сме в навечерието на комунистическия Народен съд

Комунистическата номенклатура и нейните наследници искат да посрещаме заробването си щастливи и с гордо вдигнати чела

Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ

                                                                                        Odi ergo sum! Мразя, следователно съществувам!                                                                                                  (Умберто Еко, „Пражкото гробище“)

Интересно, с какво ли ще се запомни 2013 година? За някои най-забележимото са продължаващите почти през цялата година протести. За други това е безпардонността и бруталността на управляващите или тяхната арогантност да твърдят, че кабинетът Орешарски е най-успешното управление от началото на прехода. В случая това, което е от значение е, че този период показа високоорганизираността на номенклатурата и почти безпомощното в политическо отношение положение на гражданите, недоволни от съществуващата реалност.  Доминацията не е само в сферата на икономиката и финансите, което е общоизвестен факт от години. За съжаление, никой в страната не се осмелява да предложи темата за дискусия, нито пък да засегне въпроса за цялостния контрол на номенклатурата над държавата, медиите и политическите партии. Политическата система се срути и партиите се оказаха различните пипала на октопода на комунистическата партийна структура, но какво от това? Ако властта се взима чрез избори, за това са необходими политически субекти, които да участват в тях. Но недоволните не предлагат никаква алтернатива с изключение на

„Движение 22 септември“, оставено в медийна тишина

и на атаките на толерирания от управляващите Реформаторски блок. Освен това, както се вижда в края на 2013 година, при предстоящи избори за европарламент на пистата са само старите муцуни. Като се огледа човек, това, което се вижда на първо място са партиите от болшевишки тип  БСП и ДПС, които от тук нататък ще съществуват в политиката единствено като коалиция, за да не бъдат изтласкани в ъгъла. На второ място се нарежда поставената под ударите на прокуратурата и медиите ГЕРБ, която беше създадена като резервния играч на номенклатурата и в момента противоречията й с БСП се базират на конкуренция на различните кланове за доминация в икономиката. И ако техните интереси наложат обединение, както писах преди време във „Фактор“, възможно е голяма коалиция между БСП-ДПС-ГЕРБ по германски модел 6-3-6 да бъде формирана през следващата 2014 година. Извън тях тече усилен процес на партийно строителство. Любимец  на медиите безспорно е Реформаторският блок, в който дори да кихнат, това се превръща в новина. Само че вече е очевидно, че тяхната медийна допустимост е следствие, че те под път и над път се кълнат, че няма да сътрудничат с ГЕРБ. Колкото до другия политически проект, наречен „Бареков“ , той е под пълна рекламна пара и натиск над медиите да бъде представен на публиката. И като се допусне, че в България има достатъчно хора, които първо гласуват, а после мислят, няма да е изненеда, ако тази корпоративна поръчка намери място в следващия български парламент. Защото Волен Сидеров вече не е необходим. Той свърши своето дело, за да легализира формално сегашните управляващи и вече е не само излишен, но и създава доста негативен образ на парламентарната ситуация в момент, когато уж социалистите и уж либералите управляват благодарение на фашистите.

А парламентарното разпределение в бъдещия парламент явно е от значение за коалицията БСП-ДПС, което се вижда от тяхното законотворчеството в момента. Особено в сферата на сигурността, към която наследниците на БКП и агентите на ДС са особено чувствителни по исторически причини. И в закона за ДАНС, и в проекта на закон за МВР се преразпределят правомощия от Президента към Парламента в смисъл на назначаването на водещи длъжности. При ДАНС това е ръководителят на службата и примерът с Пеевски може да се възприеме като първоначална, не особено успешна репетиция. Колкото до МВР, това е назначаването на Главния секретар, при това с пет годишен мандат при отсъствие на законова възможност да бъде подменен,  назначаван от Министерски съвет по предложение на Министъра на вътрешните работи, които пък са избрани от парламента. Всичко това показва, че сегашната управляваща коалиция има амбициите да бъде доминираща и в последващите Народни събрания. А това е изключително опасна тенденция на фона на реполитизацията на МВР, осъществявана от Цветлин Йовчев. Илюстрациите на този факт са в изобилие. Като се започне от използването на БСП пропагандните тези при окачествяване на протестиращите и се стигне до последното му определение на предшественика му като Хитлер. Подобна груба оценка не е изричал нито един вътрешен министър от началото на прехода. И само ако се върнем в историята, подобни класификации на предшестващото управление има само през 1944 година в навечерието на така наречения Народен съд. По мое мнение най-притеснително е, че създаването на пропагандните тези на БСП, известни като „опорните точки“ е свързано с МВР, а това е еднозначно доказателство, че деполитизираното министерство в периода на оглавяването му от Цветлин Йовчев всъщност е

силно политизирано

Подобно обезпокояващо развитие се осъществява в небивал медиен комфорт. Както в сталинските времена, и сега медиите почти еднозначно прогласяват: “Жить ста́ло лу́чше, жить ста́ло веселе́е!“ Репортажите показват работещи министри, обещаващи „светло бъдеще“ в противоречие на независимите икономически анализи. Точно както в годините на социализма.

И за да е пълна картината на пълзящата реставрация, ДАНС и прокуратурата отново показват, че има недосегаеми, в случая - Христо Бисеров. Получавайки сигнала от партньорска служба, Бисеров и неговите ръководещи от ДС в лицето на Доган са уведомени, а самият Бисеров е в неизвестност и никой не го търси. Това време е достатъчно в случай на пране на пари да се укрият или унищожат доказателства. А когато той се появява, прокуратурата му налага мярка за неотклонение парична гаранция в размер на смешните 25 000 лева, при условие, че първоначалните данни са за пране на почти половин милион долара. Подобна мярка за неотклонение дава възможност, ако не е унищожил всички доказателства, да направи това във времето, докато чака процеса, на който, след такава перфектна работа на специализирани органи и прокуратура, може и нищо да не се докаже.

Като капак на всичко това, ако си недоволен и критикуваш, ти мразиш. Като че ли населението трябва с овчедушно безразличие да посреща заробването си, чрез пълзяща реставрация на безпардонно управление на комунистическата номенклатура и нейните наследници, за десетилетия напред. Но за да се промени насоката на историята, след като е изпуснат момента преди 24 години, следва да се възроди политическата активност и да се участва в изборите. И ако съществуващите партии ви отвращават, има достатъчно време до май 2014 да се формира нещо ново.