Крум Благов, специално за Faktor.bg

Волен Сидеров, срещу когото този понеделник се гледа делото за хулиганство по време на полета София-Варна и за нанасяне на телесна повреда на полицай на 6 януари 2014 г., ще бъде оправдан в края на следващата година. Процесът срещу Христо Бисеров ще бъде прекратен през 2025 г., а Цветан Василев ще бъде върнат в България, съден и накрая оправдан някъде около 2026 г.

Това не са видения на екстрасенси, а резултати, получени от

математически анализ на най-важните процеси

в България от началото на века. Те продължават минимум две и половина години на първа инстанция, след 8-9 стигат до втора и обикновено завършват с прекратяване или оправдаване на подсъдимите. Няма никакво значение какво се е случило или, както казват юристите, каква е фактическата обстановка.

Никой например не спори, че на 7 април 2006 г. на автомагистрала „Тракия” колата на Волен Сидеров е блъснала автомобила на студента Явор Доков, а после шофьорът на депутата е бил младежа. След инцидента Сидеров заяви, че го е возел заместникът му в партия „Атака” Павел Чернев, който първо потвърди, а после се отрече от показанията си. Оказа се, че така всъщност е бил прикриван истинският шофьор Любомир Бакърджиев, който имал условна присъда. На 22 юни 2006 г. по искане на главния прокурор Борис Велчев парламентът свали имунитета на Сидеров.

Бакърджиев беше осъден на пробация, а Сидеров обвинен в подбуждане на Чернев към лъжесвидетелство. Лидерът на „Атака” беше оправдан в края на октомври 2008 г., т. е. след две години и половина. Това беше най-бързо приключилото дело, но то не мина през трите инстанции.

Няма спор, че докато шеф на пътния фонд бе Веселин Георгиев, милиони са плащани за поддръжка на пътища на фирмата „Биндер”. Тя не е на братята му, както често се пише, а на самия Георгиев – той излиза от нея, когато получава държавното назначение. Скандалът, станал известен като „Батко и братко”, гръмна през януари 2008 г. Георгиев беше оправдан преди няколко дни, т. е. след седем години и четири месеца. Прокуратурата обаче може да протестира присъдата, така че делото ще се точи още.

Бившият председател на Варненския административен съд Анелия Цветкова бе заловена с 10 000 лв. белязани банкноти през 2008 г. и след четири години беше осъдена (условно) за подкуп. Тази година делото й стигна до Върховния касационен съд (ВКС). Дотук – седем лета.

Осем години върви процесът срещу Марио Николов, жена му и още шест души за източване на 7,5 млн. евро по програма САПАРД. То започна по сигнал на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ през 2007 г. Веднъж дадоха на Николов на 12 години затвор, после апелативният съд отмени присъдата и върна делото за ново разглеждане. В Германия вече има осъдени за този казус, а у нас междувременно се създаде Специализиран наказателен съд. Последния път делото там беше отложено, защото се оказа, че обвинителният акт не е връчен на подсъдимите(!?).

За бившия шеф на „Топлофикация” Валентин Димитров може да се използват думите на Вазов за Левски:

Девет годин той…

Вальо Топлото беше задържан през 2006 г. и всеки ден ни съобщаваха колко милиона са намерени в сметките му и в сейфове на името на майка му. Той е подсъдим по три дела: за присвояване на 6 млн. лв., за безстопанственост и задето не е декларирал пред БНБ сделки за 10 млн. лв. По първото обвинение Димитров беше осъден през 2009 г. на 14 години затвор, но после Софийският апелативен съд върна делото с унищожителни за прокуратурата и за съдията Георги Колев (сега председател на ВАС) аргументи: мотивите към присъдата били преписани от обвинителния акт.

През февруари т. г. апелативните съдии потвърдиха присъдата на Димитров от 3 г. затвор за безстопанственост. На съдийката, която му ги даде през 2010 г., й трябваха 2 години, за да напише мотивите, затова процесът мина през втора инстанция след 5 години. Но това не е окончателно – сега думата има ВКС. Както се вижда от случая с Цветкова, там ще идат още 3 години. Краят на процесите срещу Николов и Димитров може да се очаква през 2017-2018 г., т. е. 10-12 години след началото им.

Шумните дела у нас се развиват

по един и същ сценарий:

първоинстанционният съд ги връща за доразследване (може би с право, но това значи, че обвинителите са слаби), после обикновено произнася тежки присъди. Подсъдимите обжалват, след многократни отлагания с времето общественият интерес към техните случаи спада и… може да е случайно съвпадение, но те или биват оправдани, или делата се връщат пак на първата инстанция. Случва се процесите да започнат отначало и по други причини – например някой от съдебния състав умира или се издига. При процеси с продължителност по 1-2 петилетки това изглежда естествено.

Сега да наложим тази схема върху делата срещу Волен Сидеров, Христо Бисеров и Цветан Василев. Срещу Сидеров не се явяват да свидетелстват даже тези, които се обявяват за негови жертви. Вероятно ще го оправдаят и никой няма да протестира присъдата, така че можем да очакваме края догодина. Процесите срещу Бисеров и Василев са в началото си – изтекли са само 18 месеца от началото на разследването срещу бившия депутат от ДПС и по-малко от 10 – срещу банкера. В първия случай чакаме доказателства от Швейцария, в другия – екстрадиция от Сърбия. Видяхме, че за това две години не стигат. След това за първите две инстанции ще трябват 5 до 7 години, а за последната – още 3. Така че тези сериали ще завършат най-вероятно през 2025-2026 г., когато малцина ще си спомнят кога и защо са започнали.

Българското правосъдие е като сапунките – продължително, със странни обрати и задължително – с щастлив край. За подсъдимите, естествено.