Крум Благов, специално за Faktor.bg

След приемането на промените в МВР на дневен ред отново е смяната на председателя на ДАНС, който според закона има петгодишен мандат. Владимир Писанчев е четвъртият на този пост за седем години (ако не смятаме избрания, но неосъществен ръководител на агенцията Делян Пеевски). Това показва, че ДАНС е нестабилна, силно политизирана институция в сферата на сигурността. Затова правилният политически ход ще бъде вместо да се избира нов председател, агенцията да бъде закрита.

Тя беше зачената на „Позитано“ 20

и се пръкна с вродени недъзи. Истинската причина за обединяването на контраразузнаването (Националната служба „Сигурност“), Агенцията за финансово разузнаване, военното контраразузнаване и някои дирекции на МВР беше вътрешнопартийната битка за власт в БСП. През 2007 г. премиерът Сергей Станишев влезе в конфликт с първия си министър на вътрешните работи Румен Петков, който беше овладял твърде много партийни и държавни лостове на властта. За да намали влиянието му, Станишев под предлог „национална сигурност“ дръпна килимчето под краката му, като създаде агенцията и с големи заплати привлече там много от най-добрите служители на МВР. Така беше намалена тежестта на Петков, а впоследствие той беше отстранен от МВР и от ръководния партиен пост.

Като изключим личните ползи за Станишев, от ДАНС нямаше никаква нужда. Приказките за „българското ФБР“, които услужливи журналисти започнаха да разпространяват, са толкова глупави, че вероятно са измислени в самата агенция от някой бивш милиционер, назначен за агент по рекламата и връзките с обществеността. Федералното бюро за разследване, както показва името му, действа на територията на цялата федерация, наречена САЩ, а не като полицията само в отделен щат. България не е федерална държава и не й трябва такава структура. Но прилагането на американския опит беше важен щит за Станишев пред Запада (да не забравяме, че президентът Буш младши го похвали и го нарече „мистър Клийн“). Даже името на ДАНС е заимствано пряко от американската Агенция за национална сигурност.

Когато стана премиер през 2009 г., Борисов направи две грешки – не закри агенцията и назначи за председател Цветлин Йовчев – човек, който се оказа не само партийно зависим, ами тайно свързан с други, враждебни на ГЕРБ политически сили. Втората грешка беше поправена две години по-късно, но първата

остава и вреди на страната

Какво направи ДАНС за тези седем години? Видно от отчетите на агенцията, резултатите могат да се оценят като скромни до нищожни. Съставени са наказателни постановления за 130 хиляди лева (толкова докарва в хазната пътната полиция от едно РПУ), установена е една схема за източване на ДДС за 5 млн. лв. (предполага се, че загубите са 1,5 млрд. лв. годишно), образувани са 170 досъдебни производства (по едно на 20 дни), заловени са 3,5 тона марихуана и 77 кг хероин. Разделени на годините и на броя на служителите, тези числа са просто смешни.

За сметка на това ДАНС стана много популярна със скандалите, които забърка. Първият беше разработката „Галерия“, в която бяха подслушвани журналисти, пишещи срещу президента Първанов и Тройната коалиция. При управлението на Орешарски пък към слушалките беше „закачен“ Касим Дал, който уж планирал да убие Лютви Местан и Делян Пеевски. Ако си спомняте, миналото лято за подготовка и заговор за убийството на медийния бос даже бяха задържани трима души, които съдът пусна поради липсата на всякакви доказателства. Прокуратурата даже не се опита да протестира решението.

Агенцията на няколко пъти хвърля кьорфишеци за сензационни разкрития, но се оказа напълно безпомощна да изпълнява една от своите основни функции – да установява и предотвратява опасности „за икономическата и финансовата сигурност на държавата“. Тя проспа фалита на КТБ и бягството на Цветан Василев, за чиито нередни практики някои медии пишеха от години. На два пъти – през 2008 и 2014 г., беше пускана по следите на „лицата, клатещи банковата система със слухове“. Миналото лято беше разпространена баснята, че някакви хора ходели от клон на клон на ПИБ и създавали паника. В края на краищата разследването доведе до ареста на един блогър, който пейстнал в профила си във Фейсбук цитат от книга на журналиста Григор Лилов, писана преди години. 

И смешно, и жалко.

Списъкът с гафове е дълъг, така че отбелязвам само най-шумните. Агентите на ДАНС се оказаха неспособни да намерят дори първия си шеф Петко Сертов. След няколко седмици на общонационално и международно издирване Сертов се върна в България сам с жена си и брат си, които, както се оказа, са отишли да го приберат, без агенцията и МВР да разберат.

Несъмнено най-големият скандал около ДАНС беше изборът на Пеевски за неин председател. Това не може да се вмени във вина на агенцията, защото решението беше изцяло политическо и само острата обществена реакция принуди властта да се откаже от него. Но то издава причината, поради която вече шест правителства и четири парламента търпят ДАНС въпреки очевидната й несъстоятелност – тя стана ловно куче на управляващите, което те насъскват срещу своите политически противници и дори към критичните журналисти. След 25 години последователни и резултатни стъпки за деполитизация на МВР и другите тайни служби беше намерен начин да се създаде ново Шесто управление. Ето защо ДАНС трябва да бъде закрита – колкото по-скоро, толкова по-добре.