Крум Благов, специално за Faktor.bg

Лидерът на ДПС Лютви Местан се закани да поиска от парламента да премахне давността за престъпленията, извършени по време на т. нар. „възродителен процес“ при управлението на Тодор Живков. Хубава идея, ама малко позакъсняла, защото

главните виновници измряха

Тодор Живков беше съден, но не за това, а за раздадените на свои хора коли и апартаменти. Накрая даже го оправдаха. Главните изпълнители – бившите министри на вътрешните работи Димитър Стоянов и Георги Танев, се отърваха с лека уплаха. Танев смени името си на Сотиров и избяга в Съветския съюз, но като разбра, че страшно няма, се върна и сега е пенсионер, а Стоянов даже написа книга, преди да почине.

Поводът според Местан е 30-годишнината от самозапалването на Мехмед Карахюсеинов в знак на протест срещу насилствената смяна на мюсюлманските имена. Естествено, незапознатият веднага ще се запита защо лидерът на ДПС чак сега се сеща за тази човешка драма. Той можеше да напомни за нея през 2005-а или 2010 г. Отговорът е прозрачен – защото по онова време партията на Доган и Местан беше съюзник с БСП, чиито лидери извършиха престъплението, дето сега уж искат да наказват със задна дата.

Ако се запознаете с биографията на жертвата, ще си зададете още по-интересни въпроси. Мехмед Карахюсеинов е човек с дарби да рисува и да пише стихове, но не успява нито да влезе в Художествената академия, нито да издаде книга. На 1 февруари 1985 г. се самозапалва като чеха Ян Палах, но не на публично място, а в двора на вилата си в Княжево. Животът му е спасен и той е наречен Методи Караханов. Макар и болен, човекът доживява връщането на имената на българските турци.

Няма обаче данни по онова време от ДПС да са го имали за герой или да са му засвидетелствали по някакъв начин уважение – примерно като го издигнат за кандидат за депутат във Великото народно събрание или на ръководен пост в своите структури. Човекът си отива тихо и незабележимо през май 1990 г. Стихосбирката му излиза посмъртно.

Не се е чуло също Доган, Местан или някой друг техен партиен активист да е споменал за

търсене на отговорност от колаборационистите,

става дума за отглежданата в БКП турска аристокрация, която ходеше по света и по чуждите посолства да лъже, че техните сънародници доброволно и с радост са приели християнски имена и че са потомствени българи, макар и мохамедани. Сред тези хора, уви, е и бащата на Мехмед – Хасан Карахюсеинов („възроден“ като Асен Караханов). Той е носител на три ордена, на званието „заслужил деятел на културата“, измислено от живковия антураж, и беше депутат в последния и най-срамен парламент в Народна република България, избран през 1986 г. След 10 ноември 1990 г. той беше разпуснат предсрочно.

В началото на прехода не само никой в ДПС не говореше за търсене на отговорност, ами Ахмед Доган предизвика сензация, като лично

посети Тодор Живков

във вилата на внучката му Евгения. Тази екстравагантност беше приета като публично дадена индулгенция.

Две десетилетия по-късно Лютви Местан се прегърна със Сергей Станишев на митинг на Орлов мост, след като тогавашният лидер на социалистите се извини за „възродителния процес“ (в който съучастник е и баща му, тогава член на висшето партийно ръководство, вземало тези решения с консенсус). Тогава двамата лидери бяха на власт, но Местан нито поиска, нито предприе нещо за премахване на давността.

Изобщо какво направи ДПС за връщането на мюсюлманските имена? Това стана с решение на ЦК на БКП в края на 1989 г. Единственият актив на движението беше, че се пребори новите документи да се издават административно, без да се минава през съда, който единствен може да одобри промяната на името на български гражданин.

Освен това юридически грамотните знаят, че

няма закони с обратна сила

Каквото и да гласува парламентът сега, живите участници в престъпленията на „възродителния“ процес ще бъдат оправдани, защото за тях важат правните норми от онова време, изобщо по-благоприятният за тях член от Наказателния кодекс. Така че напъните на Местан ще бъдат безрезултатни.

Защо тогава той реши да заговори за 1 февруари като за някаква славна годишнина, която изисква възмездие за жертвите? Чиста демагогия, която казва на българските турци – ние помним вашите страдания и се борим с душманите ви. А думите са съпроводени с леко намигване към бившите партийци и служители на Държавна сигурност с окървавени ръце: не се бойте, няма страшно.

Темата за ДПС и „възродителния процес“ е много интересна и заслужава задълбочено научно изследване. Несъмнено партията успя да обедини българските турци благодарение на тези насилия, но хората, които активно се съпротивляваха на своеволията на живковия режим, днес са или емигранти, или изтласкани извън политиката. Имената им се споменават, когато умрат – примерът с Карахюсеинов е показателен. А в партийния елит на ДПС са доста агенти и сътрудници на ДС, които бяха пасивни съучастници в преименуването и за които Мехмед би трябвало да е Методи.