Владимир Левчев,

vladimirlevchev.blogspot.com

Днес е 40-тия ден на протестите срещу правителството на Орешарски.

Правителството се прави на сляпо и глухо за народния глас. Но хората не се уморяват. И няма да се уморят, докато правителството не падне. (Направиха ни луди, но луд умора няма! :-)

Това ми напомня на една мъдрост от "Дао дъ дзин" на Лао дзъ ( цитирам по памет, или може би си доизмислям): Водата е по-силна от камъка. Камъкът не може да нарани водата. Хвърляйте камъни по морето колкото си искате! Но водата може не само да наводни скалите, с упорство и постоянство, със всекидневни приливи,

водата може да разруши скалите – да причини ерозията им...

Това отнема време. Немислимо дълго време за фурнаджийските лопати. Те се обръщат мигновено щом се смени властта, за да угодят на новата власт.  И на себе си. Фурнаджийските лопати не си дават сметка, че някои хора, в нашия случай МНОГО хора, имат принципи. И няма да се предадат.

Това е нещо ново за България. В България има гражданско общество! Казали сме сбогом на робското самочувствие, което ни внушаваше векове наред: Ние сме роби. Нищо не зависи от нас. Нищо не можем да променим. Няма смисъл дори да опиваме...

 Можем!  Можем всичко да променим! Съдбата ни е в наши ръце!

Оставка! ( Като начало.)