Андрей Пионтковски, kasparov.ru

 Помните ли как в деня, когато Доналд Тръмп беше избран за президент на САЩ в руската Дума пиха шампанско?  Та нали по време на цялата си кампания Тръмп повтаряше една и съща мантра, която му внушаваха руските агенти на влияние във Вашингтон: трябва да се договорим с Русия, ние имаме общ враг и това е Ислямска държава. В името на борбата с ИД трябва да се обединим и

 да забравим „дребните разногласия“,

 като Украйна, например.

 Но превръщайки се от кандидат в президент, Тръмп не можа да превърне тази мантра в реална политика, защото се сблъска с непреодолимата съпротива на американския истаблишмент. Нещо повече: позицията на самия Тръмп до преди няколко дни беше достатъчно цинична: Асад е реалност, нищо не можем да направим, защото той воюва с Ислямска държава.  

Тоест, по отношение на сирийския въпрос Тръмп беше заел позиция напълно удовлетворяваща Москва.

Но във всеки човек има много повече, отколкото си представяме. Изглеждаше, че знаем всичко за президента на САЩ Доналд Тръмп: крайно неприятен субект, нарцис, нахален, циничен бизнесмен, лавиращ на границата на закона, демагог, равнодешун към преживяванията и страданията на другите хора.

И кой можеше да предположи, че този човек ще се окаже потресен до дъното на душата си (да, оказа се, че той има душа) от гибелта на отровените с газ стотици мирни жители, включително малки деца.  Бебета – възкликна няколко пъти по време на пресконференцията Тръмп.

Той не играеше и не се правеше на палячо, както прави обикновено. Той действително

 страдаше за тези нещастни, залети с химическа отрова деца

 И Тръмп направи нещо, на което е способен само абсолютно неопитен политик. 

В продължение на пет минути той преобърна американската външна политика към Близкия Изток – и тази на Обама, и тази, която мислехме, че той ще провежда.

Той прокле Асад, размаза Обама заради отстъплението му от „червената линия“ през 2013 година, с което развърза ръцете на сирийския диктатор.

Ако преди пет години Обама беше постъпил като Тръмп, нямаше сега да има стотици хиляди убити и милиони бежанци от Сирия.

А Тръмп абясни, че за него Асад е преминал всякакви мислими и немислими червени и всякакви други линии и няма да остане безнаказан.

Това не бяха политически сметки. Това беше емоционален взрив. На практика той изгори всички мостове, с което се постави в изключително сложна ситуация.

Сега Тръмп или ще се превърне в посмешище и нищожество в очите на целия свят или ще влезе

 в конфронтация с ядрена Русия

 55 години по-късно светът отново е в ситуация на „Карибска криза“.

И защо целият този политически „трън в з….ка“ беше нужен на Путин и Асад?

Ами те просто не очакваха такава реакция от Тръмп. Като професионални бандити те разчитаха демонстративно да се изгаврят с американския глупак, както направиха с неговия предшественик през 2013 година. И така щяха да получат „лиценз“ за всичко, което решат да направят.

Но изведнъж за тях долетя „Черният лебед“…

Ще прерасне ли сирийската криза в световна катастрофа?

Надявам се – не.

Показателно е, че „Никита Сергеевич“ Путин вече спря да повтаря версията на дебилите от армията за складовете с химически оръжия, нито идиотщините за „холивудските снимки“ с гибелта на сирийските деца. Той, превръщайки се, в отговорен държавник, заяви, че трябва да се проучат всички обстоятелства на ужасната трагедия в провинция Идлиб.

А след края на кризата, Асад скоропостижно ще се спомине, мястото му на губернатор на Латакия ще заеме някой генерал-алавит, който не се е оцапал прекалено много с военни престъпления.