Бисерка Борисова, Стокхолм

Наближи ли Великден, голяма част от българите, които съдбата е пратила извън пределите на родината, изпадат в яйчена паника.  
Започва грандиозно пресмятане колко шоколадови яйца трябва да се купят за „първия Великден” – в католическия, протестантския, лутеранския свят.  После започва подготовката за боядисването на яйца за православния Великден.  
Стигна се до безумието православни християни да обясняват на приятелите си-католици: „Честито, вашият Исус възкрасна, а нашият ще възкръсне след няколко дни”. 
Та така: докато през последните години Европа е залята от освирепяла паплач, крещяща „Аллах Акбар”, християните на Стария континет  продължават щат не щат да делят Исус Христос на половинки.  „Наш”, „ваш”, „техен”... 

А всъщност Христос е един, хора! Един!

Всички ние, християните, имаме една религия! И се кланяме на един Бог! Защо, за Бога, трябва да го делим този Бог?!
За да обяснят това безумие, ръководителите на християнските църкви затъват във всевъзможни стари календари, пергаменти и легенди,  чрез които обаче трудно маскират основната причина - егото си!  И колкото да не ни се ще да го признаем, именно ортодоксалните църкви, включая Българската православна църква, са се запънали като магарета на мост и не отстъпват и на милиметър от празнуването на Великден по Юлианския календар -  защото изчисленията по него били „единствените верни”.  Което, съотнесено конкретно към България, звучи доста комично, тъй като още през 1968 година в страната ни официално е приет Григорианския календар и всички останали дати са приведени в съотвествие с него.  Тоест, ако празнуваме Великден по Юлианския календар, щото това изчисление било единственото вярно, ще излезе че празнуваме всички останали религиозни празници на грешните дати! 
Католиците,  които изглеждат доста по-склонни на компромиси в това отношение – особено след идването на Папа Франциск,  пък са се запънали да спорят по други параграфи, които звучат също толкова трагикомично.  Една от най-големите пречки пред сближаването на Православния и Католическия свят е 

въпросът със зачеването на Дева Мария! 

Не, не е първоаприлска шега!  Според католиците, зачатието на Мария било „непорочно”. Според ортодоксалната църква обаче тя си била зачената обикновено и порочно,  само зачатието на сина й  Исус Христос било „непорочно”.  
Хайде сега ми кажете, колко от нашите митрополити и колко от католическите кардинали, заради които християнският свят празнува най-светлия християнски свят разделен, са „светили” на родителите на Дева Мария, докато те са я зачевали?! Та съответно да знаят тия и ония попове баш как е станала тая работа!   Дет се вика, от едното елементарно възпитание не си е работа да си врете носа в креватите на хората, бре! И какво значение има как е била зачената Мария, щом като е дарила след това човечеството със Спасител?! Нима заради начина й на зачеване ще я обичаме и почитаме по-малко, та това да се превърне в основна разделителна линия за християнския свят?! 
Другата основна „драма драматична” в споровете между нашите и католическите духовници е въпрост, свързан с Папата. Да ме прощават католиците – и особено Папа Франциск, към когото храня искрено уважение, но по този въпрос тяхното поведение е чиста пародия. За какво иде реч? Та значи, според Католическата църква Папата е непогрешим. Прави, струва – всичко му е на шест! Обаче в същото време самият Папа Франциск не веднъж е искал прошка от хората. И какво стана сега? 

Хем непогрешим, хем иска прошка! 
 
Като при управление на социалистическо правителство – хем няма корупция, хем я бори успешно! Както вече казах, за мен Папа Франциск е един много достоен човек. Заслужаващ уважение човек.  Но именно ЧОВЕК! А непогрешими хора няма - та дори и да са Папа! 
И така, докато католически и православни висши духовници спорят по такива „свръх съществени” неща от Библията,  християните в Европа, включително българите стават все по-изнервени от невъзможността да празнуват Великден заедно.  С приемането на България в ЕС все повече нашенци учат и работят в Западна Европа, женят се за западноевропейци. Не са рядкост вече и западноевропейците, които развиват бизнес с България, Гърция.  Всеки би искал да отпразнува този светъл празник със семейството си. Но когато живееш в страна, в която почивните дни за Великден са обикновено седмица по-рано, отколкото в България, далеч не винаги можеш да организираш отпуск до родината. От друга страна,  християните в Европа, където и да са, искат да празнуват Великден заедно и вече на няколко пъти през последните години се случва – включително и в България, православна, католическа и арменска църква да отбелязват празника заедно, напук на ежбите между висшите духовенства и разликите в календара.  Защото очевидно ние,  най-пряко засегнатите от спорове между Ватикана и Източното православие по тази тема обикнонени миряни, имаме 

много повече уважение към Бога 

отколкото висшите духовенства на християнските църкви. Ние искаме Исус Христос цял на Великден, а не разделен на части и възкръстващ поетапно! 
За себе си ще кажа само, че отдавна престанах да деля христинския свят и християните на такива и онакива. Ако мъжът ти е швед, една от най-добрите ти приятелки – италианка, част от колегите – поляци, а на море ходиш в Гърция, където хазяите те наричат κόρη (в превод – дъще), хич не ти дреме как е била зачената Дева Мария.  Защото на куполите на църквите и в София, и в Стокхолм,  Рим, Краков или Солун има кръстове.  А от стените им те гледат иконите на същата тази свята Дева Мария. Която навярно също изпитва срам от споровете на кардинали и митрополити относно зачеването й...  В нейна чест и в името на обединението на християнството в този труден за Европа момент, искрено се надявам висшите християнски духовенства да проявят разум, да престанат да спорят „кой е по-по-най”, да прояват смирение и да престанат да разпъват Исус между древни календари и вековно его.  
Иначе казано – да си спомнят, че Десетте Божи заповеди важат и за тях!