Илко Семерджиев*

Всяка система/държава, включително най-консервативната, трябва да бъде в динамично равновесие със средата, в която функционира. Това предполага лидиране, адаптация или реформа. Когато адаптацията не е в състояние да поддържа динамичното равновесие, трябва спешно да се мисли за реформи, защото в противен случай се стига до катастрофа и последващи болезнени реформи или революции. Лидирането е особен случай на изпреварване на времето, рядкост която само големи държавници могат да постигнат, но постигайки я, предопределят развитието на държавата си за столетия.

България преживя за по-малко от 30 години три катастрофи –

Живковско-Лукановата, Виденовата и Борисовата

След Живковско-Лукановата катастрофа бяха направени минимално необходимите реформи, които гарантираха оцеляване с последващо вегетиране на държавата и изливане на основите на мутро-олигархията и плутокрацията. 

След Виденовата зима кризата беше толкова ужасяваща, че времето беше петимно за лидер – Иван Костов реализира лидиране, което беше толкова опасно за обезвластената комунистическа номенклатура, че втори негов мандат нямаше как да бъде допуснат. Бе осъществен асиметричен метафизичен удар чрез закупуването, абдикирането и кандидатиране в изборите на Цар. И последващо мозъчно промиване с цел никога повече България да няма лидер-държавник. И некадърно преадаптиране в посока кръгом и напред.

След Борисовата зима икономиката и моралът вече бяха толкова смазани, че объркването на публиката стигна до пълна криза в ориентацията. Вместо алтернатива изборите излъчиха статукво от предишни причинители на катастрофи - плутократи. С олигарси зад гърба им.

Предстои нова зима. Зимата на революцията. 

Търси се отново лидер, по възможност държавник.

Ако не се намери, олигарсите просто ще си прегрупират плутократите.

*Коментарът е от личната страница на  д-р Илко Семерджиев, министър на здравеопазването в правителството на ОДС