Лойд Билингсли, bulgariaanalytica.org

Изборната победа на богатия строителен предприемач Доналд Тръмп през ноември миналата година над бившата първа дама и държавен секретар на САЩ, Хилари Клинтън, озадачи много хора в България, в цяла Европа и по света. По същия начин ги изненадаха и събитията от 21 януари, когато в деня след встъпването в длъжност на президента Тръмп хиляди протестиращи излязоха по улиците на Вашингтон. Както и при изборите, традиционните медийни поддръжници на предишното статукво на Америка не уцелиха в прогнозите и съобщенията си, въпреки че имаше достатъчно лесно достъпна информация на втори план, от която можеха да черпят.

Един от основните говорители на тези протести беше Анджела Дейвис, афроамериканска феминистка с богат опит в предизборните речи. Малцина в шумната и аудитория знаеха за любовта на Дейвис към „изцяло белите мъжки комунистически диктатури“.

През 1980 г., Анджела Дейвис беше кандидатът за вицепрезидент на комунистическата партия (КП) на САЩ, дъщерно дружество на КПСС, изцяло притежавано от СССР. Дейвис бе номинирана за кандидат за вицепрезидент, а кандидат за президент беше Гас Хол, белокож сталинист от старата школа, роден през 1910 г. Хол бе номинираният кандидат на КП на САЩ за президент и през 1972 г. и 1976 г. През 1980 г. комунистите смятаха, че Анджела Дейвис може да увеличи шансовете им на изборите, но Роналд Рейгън и Джордж Буш старши разбиха опозицията с безспорната си победа. За комунистите това бе особено горчиво поражение.

Роналд Рейгън е и първият профсъюзен лидер, който стана президент на Съединените щати и като ръководител на Гилдията на филмовите актьори, Рейгън водеше борбата срещу кампанията на Комунистическата партия да обсеби американската филмова индустрия. В тази кауза Рейгън си партнираше с колегата си демократ Рой Брюър от „Новата сделка“ на Франклин Рузвелт, за да изгонят КП на САЩ от града. Ето защо Анджела Дейвис и други комунисти изпитват трайна омраза към мъже като него.

Дейвис и Хол си партнираха отново в президентските избори през 1984 г., в период, когато сили, подкрепяни от комунистите, излязоха на преден план в Централна Америка и Африка. Както се знае в цял свят, Рейгън и Буш разбиха отново опозицията и спечелиха категорично. Рейгън не бе съгласен с мнението на президента Джералд Форд, който заявяваше, че „няма съветско господство в Източна Европа“. Според Рейгън, руснаците доминираха в Източна Европа и през 1987 г. в Берлин той отправи към Михаил Горбачов предизвикателството: „разрушете тази стена“.

За Анджела Дейвис, обаче, Берлинската стена беше нещо добро и тя никога не изрази и най-малката критика към някой комунистически режим, диктатор, или комунистическо революционно движение. Ако не е била съгласна с нещо направено или казано от Сталин, това никога не излезе наяве. От друга страна, Дейвис потвърди наблюденията на Джордж Оруел, изказани във „Фермата на животните“, че „плъховете са другари“, помагайки на жестоки престъпници като Джордж Джаксън, обвинен за смъртта на пазач в затвора.

През август 1970 г. Анджела Дейвис достави огнестрелните оръжия за нападението в съда, при което загина съдия Харолд Хейли. Дейвис избяга от кървавата сцена, но бе арестувана в Ню Йорк. На процеса срещу нея през 1972 г. над 20 свидетели удостовериха участието и в заговора да бъде освободен Джаксън, но тя получи оправдателна присъда. Това я направи известна в национален план и ѝ помогна да започне политическата си кариера.

През 1979 г. Съветският съюз даде на Анджела Дейвис Международната Ленинска награда за мир, която тя прие с голяма радост. По подобен начин афроамериканският актьор и певец Пол Робсън прие Сталинската награда за мир през 1952 г. Наградената от съветските комунисти Дейвис, обаче, нямаше успех сред избирателите. Въпреки кандидатурата ѝ за вицепрезидент от комунистическата партия и насилието в биографията ѝ, тя успя да заеме преподавателска длъжност в един от факултетите в Университета на Калифорния в Санта Круз, където преподава „историята на съзнанието“ и феминизъм.

Американските медии на статуквото определиха Анджела Дейвис като „активист“ и разбира се, „прогресивен“ и „специален“ човек. „Прогресивните“ някак си успяват да се освободят от „фалшивата съвест“, която задушава обикновените трудещи се, които упорито се придържат към своята религия и оръжието си. „Прогресивните“ също твърдят, че имат специални способности да виждат бъдещето и в тяхната визия САЩ изглежда като Съветския Америкастан, който доскорошният президент на САЩ се опитваше да постигне. Именно той бе определил за свой наследник бившата първа дама Хилари Клинтън, заявявайки, че тя е най-квалифицираният кандидат в историята на държавата. Оказа се, че избирателите не мислят така и противно на всички очаквания, те избраха Доналд Тръмп за президент. Това не е резултатът, който „прогресивните“ искаха.

Според „прогресивните“, не може да има нищо нередно или погрешно нито у техния кандидат, нито в някоя от техните политики. Ето защо, ако кандидатът им загуби, това би трябвало да се дължи на намесата на Русия, и по-точно на Владимир Путин, ветеранът на КГБ с извънредни правомощия. Тази теория на конспирацията, плюс повторните преброявания на гласове и натискът върху избирателната колегия, не успяха да обърнат изборите в полза на Хилари Клинтън, която между другото, някога е работила за сталинисткия адвокат Робърт Тройхафт, ръководител на Комунистическата партия в Калифорния.

На 20 януари, Доналд Тръмп законно встъпи в длъжност като 45-ия президент на Съединените щати. На следващия ден, обагрените в розово прогресивни маси се втурнаха към улиците на Вашингтон и Анджела Дейвис излезе, за да им разясни какво се е случило.

Дейвис заяви на ликуващите тълпи: „Ние представляваме мощните сили на промяната, които са решени да предотвратят възраждането на умиращата култура на расизма и хетеро-патриархата“. Дейвис беше готова да разкаже още много неща за лошите явления в Америка, но не и да сподели за своята Международна Ленинска награда за мир, нито за кандидатурата си за вицепрезидент на Комунистическата партия през 1980 г. и 1984 г., или за неизменната си подкрепа за всички бели и изцяло мъжки комунистически диктатури,

В България, в Европа и по целия свят, хората трябва да разберат, че всичко това е въпрос на записана информация. И както Анджела Дейвис сама каза на 21ви януари: „историята не може да бъде заличена като интернет страница“.

*Лойд Билингсли е автор на Barack ‘em Up: A Literary Investigation (Барак-адирай ги: Литературно разследване), и Hollywood Party: Stalinist Adventures in the American Movie Industry („Празненство в Холивуд: Сталинистките приключенски истории в американската филмова индустрия“.