Петър Бояджиев*, Франция

 В началото на 1969  година се озовах в затвора за политически затворници в Стара Загора. Бях с 12-годишна присъда при строг режим. Колкото и да изглежда странно, дължах тази малка присъда на присъствието в същия затвор на приятеля ми Алфред Фосколо, който беше френски гражданин. Нямаше как да ми дадат по голямо наказание от неговото, така че се отървах леко. Както се бяха нахъсали поради отказа ми да им играя по свирката, така щяха да ме одрусат, та едва ли днес щях да имам шанса да пиша тези редове.  Просто комунистите не са допускали, че някакъв си там пикльо, математик на 27 години ще намери сили да им се опъне. А аз дължа тези сили само на Бог, който явно е бил решил така. 

Но не пиша тези редове за да занимавам някого с моята личност. Друго е важното. Тогава повечето затворниците спяха в големи общи килии по 30 – 40 човека заедно. Изключение правеха само изолираните. И така на първо време не влизах в категорията  на изолираните,  в която по-късно се озовах за дълги години. И така намирайки се в една такава обща килия един прекрасен ден ДС отговорникът на затвора ме извика в кабинета си, както бяха ритуалите им. 

„Е, Бояджиев как е кошерът?” Напрегнах си гладната глава да разбера за какъв кошер става дума, но не успях. Онзи проумя недоумението ми и продължи: „Не ги ли виждаш бе, бръмчат като пчели в кошер. Не виждаш ли, че ти не си за тях. Ти си интелигентен,  умен, а те са прости”. 

„Е, като не съм за тях, защо сте ме поставили при тях”, попитах. 

„Е де,  сгрешил си, животът е такъв”, и почна да го увърта като едва ли не искаше да се предтави като най-загрижения за мен човек. 

И  така, днес думата ми е само за кошера. Разбрах и осъзнах всичко. На онзи етап нямаше микрофони в стените за подслушване. В една килия от 40 човека имаше 5 до 10 затворника приели, срещу облекчения да бъдат информатори на администрацията и също създатели на слухове и ежби. Всеки агент средно един път на 10 дена бе привикван да дава отчета си и  да получава задачите си. При необходимост имаше система да поиска и спешна среща. И така

килията  се превръщаше в кошер

напълно познат и контролиран от ръководството на затвора. Разбира се по- късно ние успяхме да противодействаме интелигентно и много неща се промениха.

Като наблюдавам днес какво се случва в България, с историята  около Бисеров, си помислих, че кошерът - килия се е превърнал в кошера - България. И май не само с този случай, а вече 24 години България е един кошер и бръмчи според свирката, която надуват агентите и службите. 

Вече повече от 150 дни властта е в задънена улица и в очевидна международна изолация. Колкото и да се пъчи тя си знае, че без отдушник, без маневри,  проблемите ѝ само ще се увеличават и затъването в блатото ще продължава. Явно е, че трябва да се направи нещо. Но какво е то, че хем да се хвърли нещо на протестиращата тълпа (както властта нарича протестиращите в своя кръг) и хем да се запази контролът върху статуквото. 

И някой (подозирам името му,  но нека да останем без имена за да не се разсейваме) се сети че имаше преди 24 години един 10 ноември, който свърши голяма работа.  Тогава царедворците на  комунизма изреваха – „ТОДОР ЖИВКОВ Е ВИНОВЕН. ДОЛУ ЖИВКОВИЗМА”. И какво ли не още изговориха, и пуснаха хората да гонят живковизма докато

скриха под килима комунизмът

 Така се стигна до днес,  когато  мнозинството от  хората се увери,  че са били изиграни яко.  

 Докато 24 години кошерът гонеше живковизма,  комунизмът леко, но сигурно си се измъкна от под килима и днес наднича от всяко кюше.  Сега ги пращат да гонят някакъв си Бисеров,  офшорката му , за да спасят офшоркаджиите. 

Имам първи въпрос, на който давам и отговорът. Беше ли с нещо задължен Доган да приеме името му да се намеси още в началото на тази история ?  Каквото и да се  е случило в онази фамозна неделя , ако Доган желаеше да не му се мачка името, нямаше как секретарят му Местан да го  намеси в скандала.  Но не бъдете наивни, Ахмед е само  формално с представителни функции. Позиция, която сам си е избрал. И ако той не желаеше да го забъркват, Местан щеше просто да  обяви  това, което направи, съобщавайки само за среща между него и Бисеров. Значи Доган иска името му да се завърти в тази посткомунистическа  мелодрама.  Сами си потърсете отговор на въпроса, защо е пожелал това. 

Формално името на Доган се забърква от Местан, но Доган не е отронил и думичка до сега и още по-важно, никой не прави и опит да го попита от първа ръка. Всеки разумен човек в Европа само може да се удивлява на наглостта,  която управлява България  и на скопената журналистика. Тук не говоря за слугинската, а визирам някои журналисти, които се пъчат, че са силни и независими и какви ли не. Повтарят като папагали това, което им  се подхвърля по най-нагъл начин от агентурната пасмина и от някои празноглави обявили се за червени шамани.

Никой  дори не се опита да каже по същество в какво точно е подозиран Бисеров.  На гладната за справедливост общественост се показват снимки от къщите на Бисеров и се размахват някакви си парични превода,  със задна дата, които надхвърлят известния праг от 30 000 долара,  който много добре е известен на Бисеров. Той много добре като юрист е знаел, че не рискува нищо или почти нищо когато ги е поръчвал.  Нима къщите на Бисеров са от вчера. Този въпрос е проиграван още преди  15 години. И се установява също, че информацията за тези преводи си е била известна на българските финансови власти (добре четете – финансови)  по надлежния ред и в надлежното време. Но една госпожа (известна като поръчкова журналистка №1)  дълбокомислено питаq защо правителството на ГЕРБ е прикривало тази информация.  Кой е прикривал? Просто достойните наследници на комунистическата  Държавна сигурност не знаят друго освен да трупат какви ли не информации, да разиграват сценарии и активни мероприятия и нищо повече. Това е резултатът от псевдопрехода на тази Държавна сигурност, която се трансформира в масонски ложи  и партии.

Балонът Бисеров,

след който  пускат българите да бягат е един от опитите да ги излъжат отново. Да излъжат също Брюксел и партньорите, за да вземат паричките на Брюксел. Че с Брюксел няма да успеят съм сигурен, но дали с част от българите ще успеят ще видим.

Балон до балон. Избягал Бисеров от България! Къде живеят медиите и журналистите? Бисеров както и всеки  друг гражданин има право само с личната си карта да пътува колкото си иска в ЕС. Къде е съдебното решение, което му ограничава това право. Не виждате ли, че се подиграват с вас. Скрил пари от данъчните. Още никой нищо не е доказал законно. Какви са последствията, ако се докаже. Някой дава ли обяснения за това. Ами ще си плати, настройват общественото очакване. Излъгал в декларацията. А какви са законовите последствия за такава лъжа? Дори не засягам въпроса, че 95 на сто от депутатите в България лъжат в декларациите си. Но запитайте се какво наказание ги застрашава, а и кой им е потърсил сметка за това? 

Драги приятели, жадуващи за справедливост и правова държава, мога да ви дам още доказателства, че ви пускат балон, след който да бягате и да не видите, че правовата държава е още далеч. Ако не се лъжа дори имаше навремето един филм -  „Балонът” на Радичков, мисля хубаво ще е да го потърсите и гледате.

И  всичко това се разиграва точно около 10-ти ноември. Дата, която незнайно защо в медиите се нарича гръмко „НАЧАЛОТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ”.  

А ето и какво казва на по Нова ТВ за тази „светла” дата един червен корифей и традиционен говорител на ДПС Румен Петков: „ …..  Утре е една голяма дата за България 10-ти ноември... Тя стана възможна благодарение на хора, с много чувство за държавност с много чувство за демокрация като Добри  Джуров, Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов ..... „.

А по случаят Бисеров ето какво казва въпросният говорител на Доган : „ …… Ние 23 години питаме, абе няма ли да има повдигнато обвинение срещу български политик, няма ли да има катарзис ........ и в момента, в който стана ясно, че се готви съдебно производство срещу Бисеров запoчнаха едни анализи, ама защо сега, ами нали 23 години точно това чакаме , ...... всичко това около тези анализи и връзки е несериозно,........  „Независимо от авторитета и влиянието, институционално и политически въпросът бе решен за часове”.

И дори го повтаря за да не остане незабелязано : „….. Аз не мисля че Бисеров е удобната жертва. И пак казвам след като 24 години питаме, абе няма ли най-после да име досъдебно производство срещу хайлайф корупцията срещу, политиците и  сега когато това се случва, ние започваме да се питаме - абе жертва ли е, да не би това да е някоя задкулисна игра и тъй нататък. Безспорни са двата факта – политическата светкавична реакция на ДПС и институционалният подход на прокуратурата и на ДАНС...”.

Опитайте се да разсъждавате. Тръбите че Доган управлява държавата и изведнъж почвате да захапвате първото парче мърша, което ви е подхвърлено. И какво излиза Доган – „Аз разпределям порциите”. И сега пак Доган – „Аз възстановявам справедливостта в държавата”. 

Опитват се да ви спретнат нов мини 10-ти ноември драги сънародници, а малцина от вас показват, че са си взели поуки от предишния. 

И на сакралната дата 10-ти пак като по сценарий Станишев се явява пред агент Димитър да ръси дълбокомислията си, които е научил от баща си. Е, разбира се агент Димитър няма право дори да пророни и дума за случаят „Бисеров”. В сценария

 всеки си има роля и импровизациите се наказват

Виждате ли колко жалки са с тази измислена дата мнозинството българи. Най-презрените хора в човешката история – доносниците, ви облъчват както си искат и когато си поискат, а вие квичите отзад – „най-великият журналист”. Ами истината е жалка. Мнозинството от  хората в България са загубили всякакви ориентири за добро и зло, за допустимо и недопустимо. Радвайте се на съдбата си, защото е напълно заслужена. А тези, които не я залужават ви обръщат гръб и отиват на Терминал 2. Жестоко, но е реалност.

Не е ли време да проумеете, какво и защо се случи на 10-ти ноември 1989 година? Не ли време да разберете, че това беше част от отчаяния опит на Горбачов да спаси съветската империя която беше в състояние на финансов банкрут.  Да се опита да излъже Запада и да се добере до кисиите му. В цял свят вече и куцо и сакато проумя и знае това само в тази педя земя – България още невежеството господствува.  Събудете се българи, осъзнайте се вместо да висите немили - недраги на опашката на Европа. 

И в заключение зададох следният въпрос в няколко групи във Фейсбук както и на моята стена: Кой, как и защо определи 10-ти ноември за национален протест? Как така се случи ,че денят на вътрешно  партийният преврат в БКП сега се представя като началото на демократичните промени в България. За сега никой не ми е дал смислен отговор. Разбира се, че аз имам някакво обяснение, но не това е важно. Важно е тези 15 000 – 20 000 хиляди, които излязоха в неделя с най-искрени намерения да разберат, кой и къде ги водеше. Кой имаше нужда от тяхната енергия и  с каква цел. Ако целта е оставка на првителството и предсрочни избори оставам в очакването тя да се постигне в близките дни.

*Петър Бояджиев е един от активните  български емигранти, който от дълго време живее и работи във Франция. Роден е през 1941 година в Нови пазар. През 1968 г. завършва математика в Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. Разработван е от тайните служби под името Демократа. В началото на 80-те години успява да избяга във Франция от където подпомага дисидентите за падането на режима на Живков през 1989 г.. Веднага след промените се връща за известно време. В момента живее във Франция.