Проф. Асен Чилингиров*

Пред нашите очи, както и пред очите на милиони телевизионни зрители от цял свят, следващи пътуването на папа Франциск в нашата страна, протекоха събития от най-голямо, решаващо значение за историята на нашата планета, по същество за християнската епоха, която определя смисъла и развитието на тази цивилизация. 
Прието е, че тази християнска епоха започва от първото пътуване на апостол Павел в Европа, с което се 

поставят основите на християнството

Но на кое християнство поставя апостол Павел основите? Нито в своите послания, нито в разказа за неговото пътуване става и дума за основаване на църква или за църковна институция. Задачата му, която той счита поставена от Бога, е да предаде словото Христово. А не да определя нормите и границите за общение на човечеството с Бога. И в неговата равносметка за изпълненото задължение (Послание до римляните 15:19), се говори за това, че със силата на Божествения Дух е разпространил благовестието Христово от Йерусалим и околността дори до Илирик. 

По време на това пътуване той е основал само една община на съмишленици, общината на Филипопол, в послание към чиито членове той обявява и същността на Христовото Учение.

И апостолът НЕ поставя основите на гръцката/елинската църква, която ще си присвои заслугите, че е приела християнството и е основала църковната организация. 
В общността на последователите на Христовото Учение за първи път сред духовните общества от Стария и Новия свят се изтъква непосредствената връзка с Отца, към Когото може да се отправя Господната молитва (Мат. 6:9-13) без посредници.

Ние станахме сега свидетели как на наша земя 

за първи път в историята се отправи и съвместната молитва

с представители на останалите духовни и религиозни общности в България. Но без представители на българската и гръцката църква.

В „православната“ църква се проповядва, че молитва към Бога може да се отправя само с посредничеството на църквата. Основен принцип на тази църква, е, че човек не може непосредствено да общува с Бога, въпреки че именно в цитирания от Матея текст и неговото продължение се говори за важността на молитвата и как трябва човек да се моли. 

И че не е нужен посредник, защото 

човек е в Бога и Бог е в човека

И тъкмо това e най-същественото в Христовото Учение: Бог е в човека, това е божественият дух. Това е и въплътяването на словото, възприето още от най-древните учения: по латино-гръцки инкарнация на логоса - мъртвата материя (която съдържа в себе си Божествения зародиш) се оплодява от Божествения Дух и придобива живот вечен. 

Това е казано в пророчеството за Раждането на Христа: "Девица - непорочната материя ще роди Сина и Той ще бъде наречен „Емануил, което значи Бог е в нас“. Това църквата превежда невярно с "Бог е с нас" и го написва кощунствено на своите военни знамена! 

А смисълът е във върховната тайна на Христовото Учение: Бог е в нас и ние сме в Бога. 

Ще завърша с цитат от Йоана 10:30 – „Аз и Отец, едно сме“...Това е същността на Христовото учение.

Противно на него се съчинява Символът на вярата, в който понятието за Бога-Отец се разтроява и води оттам към многобожието. А в историята на християнството Символът на вярата става основа на спора, който ще раздели християнството още в самото начало на две партии, водещи борба на живот и смърт помежду си. Тази борба няма нищо общо с Христовото учение.

Берлин, 06.05.2019

* Асен Чилингиров е български историк на изкуството и религиите. Живее от десетилетия в Германия. Автор е на многобройни студии и статии из областта на културата, българската и европейска история. В най-новите си изследвания Асен Чилингиров развива и обсоновава своята теза, че апостол Павел е проповядвал не в по-късно манипулативно въведеното градче Филипи, но във Филипопол, днешния Пловдив.