Проф. Кръстьо Петков

На сайта на БГНЕС се появи информация, която съдържа оценки на бившия министър на финансите Симеон Дянков за състоянието на българската икономика (виж по-долу). В свое изявление пред журналисти широко рекламираният „експерт” по международни финанси и антикризисни стратегии твърди, че намерил България „пред банкрут” и я спасил от очертаващата се катастрофа.

Няма да коментирам морала и манталитета на публично поведение на бившия чиновник от Световната банка, сред чиито мисионерски „подвизи” са съсипването на Акадамията на науките в Грузия и срива на реалния сектор на икономиката в България. Фактът, че заради неговата „спасителна” операция се вдигнаха на бунт стотици хиляди българи , които събориха правителството на Бойко Борисов говори сам по себе си за неговия (на Дянков) провал. Този факт беше косвено потвърден и чрез поисканата му оставка от самия премиер в навечерието на драматичното решение за оттегляне на ГЕРБ от изпълнителната власт.

В аргументите , които ползва за самореклама фамозният мисионер, се съдържат откровени лъжи, които не бива да се отминават без коментар:

Първо, не други, а г-н Дянков съсипа фискалния резерв. Когато пое кормилото на българските финанси, в резерва имаше над 8 милиарда лева. Днес , по непотвърдени данни, в него са останали под 4 милиарда лева, от които над 2,7 милиарда неприкосновена сума-от фонд „Козлодуй” , Сребърен фонд” и резерва на НЗОК;

Второ, като държавен ковчежник, той прилагаше всевъзможни счетоводни гимнастики, като безразборно и хаотично прехвърляше от сметка в сметка на бюджета суми, поставяйки в условия на хроничен дефицит цели социални системи- медицински услуги, образование, наука, социални грижи и пр.

Трето, връх на антизаконното бюджетиране беше едноличното му решение, в противоречие с чл. 100 на КСО, да спре индексациите на пенсиите през периода 2009-2012 г.;

Четвърто, вътрешните заеми, инициирани от МФ вървяха на конвейр и за 4 години надхвърлиха 5 милиарда лева;

Пето, външният заем от 2012 г., в размер на 800 милиона евро, чиито проектант и изпълнител е въпросният бивш министър, е чиста далавера в полза на тесен кръг български олигарси /част от тях-живеещи в чужбина/ и техни приближени финансови брокери;

Общият разчет на безотговорните харчове или пренасочените средства възлиза на астрономическата сума от над 15 милиарда лева.

При това положение да твърдиш, че си спасил държавата от банкрут, без съмнение е

нагла и безочлива лъжа

Ако всички мълчат, има опасност лъжата да се повтори хиляди пъти до и след изборите и , по обичайните закони на пропагандата, да се възприеме за чиста монета.

Истината е, че Самозванецът топ-финансист докара държавата до тежка ликвидна криза. Това бедствие ни сполетя за трети път през прехода - след мораториума върху външните плащания /при кабинета „Луканов” / и хиперинфлацията /при кабинета „Виденов”. Ликвидната криза означава, че в държавната хазна няма кеш за разплащане на нейните неотменими задължения – към бизнеса и общините, за законово регламентираните социални трансфери, за своевременно връщане на ДДС, за бедните и безработните.

Истината е, че на четвъртата година от „спасителната операция” Дянков, под икономически невежия надзор на Борисов, превърна бившата си родина в:

-страна с най-бедно население в ЕС;

-резервоар на отчаяни и безработни млади хора и изключено от социалния живот възрастно население;

-общество с най-голямо неравенство, поляризация и сегрегация;

-треторазрядна територия в Европа от гледна точка на качеството на живота и пр.

Но с това не се изчерпват всички поражения върху икономиката и социалната сфера.

Дянковизацията отвори пътя за:

1. Нелоялно отношение на държавата към бизнеса.

Не само чрез системния едностранен отказ и/или забавяне на плащанията по изпълнени поръчки, но и чрез преки форми на рекет /принуда за непазарни ценови оферти, силово събиране на глоби, вместо на полагаеми данъци и др./;

2. Антиконституционна финансова политика /случаят с присвояването на полагаемите пенсионерски пари и тези на НЗОК; опитът за посегателство върху Сребърния фонд и др./;

3. Дискриминационните правила за разпределяне на ресурсите от бюджета между общините-според принципа „наши” и „ваши”;

4. Статистически измами, в т.ч. опит в началото на мандата за заблуждаване на ЕК и Евростат за фактическото състояние на макрорамката;

5. Съзнателно и целенасочено разрушаване и/или финансово задушаване на научни и образователни центрове със стратегически принос за развитието на България.

Такава е кратката равносметка от 42 месечния престой на освободения поради несправяне с работата бивш служител на Световната банка, приютен по нечие разпореждане от екс-премиера Бойко Борисов.

Провалът на Дянков беше предрешен. Този на Борисов беше следствие на първия. Но и двата изглеждат окончателни. Дали ще се намерят разумни люде, които отново ще поверят националните финанси в ръцете на персони с широки пръсти, които за по-малко от 4 години профукаха български парични и непарични ресурси, надминаващи 1/4 от годишния БВП на страната.

Вероятно това е световен рекорд по разхищение. И по финансово престъпление. Защото парите не се стопяват-те се движат. От банка към банка и от сметка към сметка.Не е изключено до месеци офшорните списъци, разкрити от международните разследващи журналисти, да се обогатят с имена на прясно свалените от власт български управници.

Банкрутирали като политици, но спечелили като брокери!

------

ПП. Фактът, че един сравнителен статистик от СБ бърка историческите периоди и твърди, че България 60 години била под комунистическо управление, оставям без коментар....