Това довежда до финансова дестабилизация на страната. През есента и зимата на 1996 – 1997 година страната е в състояние на хиперинфлация. На 21 декември 1996 на проведения извънреден 42 Конгрес на БСП Жан Виденов подава оставката си като министър-председател и като председател на БСП.

Това бе част от представянето на събеседника по желание на водещия предаването, Кеворк Кеворкян.

Всъщност това далеч не е цялата истина за Виденов и мига, в който подава оставка.

Вярно е, че по време на управлението на Виденов изтича отсрочката за погасяването на външния дълг, но също така е вярно и друго, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЖАН ВИДЕНОВ ВЪРНА 2 МЛРД И 800 МИЛИОНА ДОЛАРА ВЪНШЕН ДЪЛГ!

Знаят ли го всички – едва ли. Иван Костов иска това да не се знае, и тези, които са наясно с връщането на 2,8 млрд външен дълг да си траят и да говорят единствено за Виденовата зима! Така на Костов му отърва... На тази легенда се крепи присъствието му в парламента още три мандата – защо да говорим тогава за върнатите 2,8 млрд от Виденов и да рушим илюзиите на хората? Не върви някак.

Договорката между Иван Костов и Николай Добрев, вероятно и Луканов преди смъртта му беше десните да поставят свой президент, а Виденов да продължи да управлява и изкара мандата си.

Това не се чу в разговора между Кеворкян и бившият премиер Жан Виденов.

Виденов подаде двете си оставки и по причина на това, че не пожела да направи коалиция с ДПС, но за това не се чу и дума в интервюто му с Кеворкян.

Другата причина Виденов доброволно да сдаде двата поста бе износ на няколко транша на големи суми пари, които стават причина да се развихри инфлацията. Защо Виденов премълча това – нямам представа, но това също засили решителността му да се оттегли.

Защо тези траншове се оказаха фатални – след 1990 година България зависеше предимно от външни инвестиции, и това се случваше докато от страната се изнасяха капитали!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кеворк Кеворкян: Каква е ролята на Костов в тъй нареченото предателство на Добрев? Или Костов беше един статист, който изчака реда си?

Жан Виденов: Имаше договорка тогава. Той доста рискува, защото резултатите от икономическата криза не бяха много ясни. Всичко можеше да стане, но стремежа му към властта го тласкаше да вземе всичко, което може тогава. Моите хора на „Позитано” искаха от него гаранции, че няма да ги пипа и ги получи.

Водещ: Получи ли ги?

Жан Виденов: Да.

Водещ: Кого трябваше да пипне според Вас?

Жан Виденов: Никого.

Водещ: Нямаше за какво ли?

Жан Виденов: По време на нашето управление аз бих се подписал, че по мое разпореждане, с мое знание, без мое знание, против моята воля далавери особени не са правени. За какво да извършва репресии?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кеворк Кеворкян: Какво уби в крайна сметка Луканов? Да Ви кажа, има една мерзка снимка. Аз затова съм много притеснен. Когато разгръщаме страниците на историята. Тая вашата снимка на погребението, която хвърля една сянка и след това медиите я тълкуваха по всевъзможен начин, удобен на временните властници. Какво, всъщност, обаче го уби? Имам едно предположение – алчността за власт?

Жан Виденов: Той алчност за пари нямаше.

Водещ: Това го казвате, сигурно ли е?

Жан Виденов: Да. Алчност за власт – огромна. Чувство за превъзходство...

===============================

Жан Виденов: Ще излезе утре някой от кръжеца му да каже, че съм го убил за четвърти път или за пети, вече не знам за кой.

Водещ: Това израз на какво безсилие беше, защото това си продължава с този кръжец? Дори едно момче, което сега нагазва в занаята беше извикало съпругата му и директно я попита БСП ли уби Луканов?

Жан Виденов: Ние доста, доста добре се разбирахме един друг.

Водещ: Вие двамата?

Жан Виденов: Не в смисъл да сме приятели, бяхме противници вътре в партията. Той по едно време беше извън партията на практика. Съвсем други интереси защитаваше формално членувайки в нея, но познавахме се. Нямахме тайни. Аз съм от същия професионален кръг. Един и същ университет сме завършили с него. Той имаше склонност да участва в големи рисковани игри. Някоя от тях го е убила.

Водещ: Да, политическото интригантство, преплетено с инженерство.

Жан Виденов: Склонност към риск и импровизация.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Жан Виденов:…Знаете ли, колко пари ни бяха нужни 1996 година, за да се справим с дълговия проблем – около един милиард долара и малко повече за 1997 година, които никой на България не даде.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Никой не дава този милиард, защото, целта е Виденов да бъде свален!

На 2 октомври застрелват Андрей Луканов. Този ден е повратната точка в договореностите Костов - Добрев. Срещи и договорености, в които аз лично не виждам нищо срамно, а по-скоро това са нормални контакти между политици, каквито се правят навсякъде в развитите държави. Ако тези срещи са били необявени, то това е било вероятно, за да се осигури без проблеми осъществяването на правителствените промени.

След смъртта на Андрей Луканов Иван Костов разрежда срещите с Николай Добрев, даже ги спира. В едни от последните срещи Иван Костов вече предлага съвсем друго нещо: 100 дни да се дадат на БСП, за да минат някои важни закони и след това да се проведат парламентарни избори.

След като Луканов вече го няма, Иван Костов изведнъж става много зает. Той заминава тайно, до Будапеща, където се среща с хора от "Отворено общество". Според публикация на в. "24 часа", която никой никога не опроверга, там Костов договаря заем от 25 милиона за излизане от зърнената криза - пари, за които след Жорж /Георги/ Прохаска никой не обели и дума. Срещу парите на Сорос от ръководството на опозицията в България, в края на 1996 е дадено обещание да се следват икономическите му препоръки в бъдещото правителство на малката балканска държава. Освен това в Будапеща Иван Костов получава обещание за подкрепа при евентуална смяна на властта.

Обстановката е нова и нещата са различни, Луканов не е между живите и това е третият миг на слава за Иван Костов! Два пъти министър на финансите, той вече гледа към премиерския пост, където хора, зад граница, сценаристи на българското политическо развитие са му обещали!

Въведен бе валутният Борд и нещата дойдоха на мястото си, но ако запитате Стефан Софиянски – те, той и Костов са се справили с хиперинфлацията!?

Върнати бяха и изнесените траншове, за да се стабилизира банковата система.

За хората от улицата, които с протестите си създадоха впечатление, че Виденов е бил свален едва ли не от Иван Костов и компания лидерът на СДС бе Спасителят!

Какво разочарование, но явно в българската най-нова история трябва да пием Горчивата чаша до дъно, за да изтрезнеем от еуфорията и манипулациите на политиците!

Тогава тези, които уредиха Костов с правителствен мандат предизвикаха изкуствена инфлация и логично хората излязоха на улиците!

Тогава никой не говореше за два пъти проваления министър на финансите Иван Костов, който понастоящем се разхожда като един финансов корифей в парламента и дава акъл наляво и надясно.

Какво свърши Иван Костов като два пъти финансов министър в началото на така наречения демократичен преход? ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО, това свърши.

Зад това Нищо стоят източените милиони от кооперации и фондации, милионите на „Сапио”, никакво законодателство, за да тръгне страната ни в правилна посока.

Доста Нищо ни осигури два пъти финансовият министър Иван Костов, няма как да му отречем! Като капак на всичко взе, че си поиска 1996 година властта, защото Някой му пошепна на ушенце, че може да я има... А, за да я има, единственият начин бе да се предизвика изкуствена инфлация и ИНФЛАЦИЯТА му бе осигурена!

След като гушна властта същият Иван Костов ИНФЛАЦИЯТА изчезна! Като с магическа пръчка! Днес я има - утре я няма! Въпрос на банкови манипулации, трансфери и прочие!

За по-сигурно Костов направи и деноминация, при която стотици хиляди семейства изгубиха парите от току що реституирани имоти, които бяха вложили в банки! За пример ще посоча: един ден парите от тристаен апартамент 13 000 лева се превърнаха на 13 лева, с които човек не можеше да си купи и гуменки!

Това бе част от приноса на така наречения лидер на тъмносините Иван Костов, а за такъв принос, като не пропускаме и РМД-та и приватизацията на АК „Балкан” – в други правови държави съответният политик довършва дните си на котлова храна и подслон за сметка на Министерство на правосъдието!

Забравено бе, че Костов е виновникът за „Сапио”, забравено бе, че Иван Костов не искаше да се прави реституция, забравено бе, че Андрей Луканов лансираше Иван Костов –демонизиран бе Виденов, Николай Добрев бе изолиран от подстъпите към властта, ако е имало уговорка и срещи – то тя вече не важеше,срещите и разговорите бяха забравени!

Десните избраха без проблем на фона на уличните протести Петър Стоянов за президент! Един бивш бракоразводен адвокат, който криеше, че през 1992 година баща му бе пратил полицията да бие селяните в Цалапица!

Както сайтът „Хроники” писа преди няколко години, от Коледата на 1995 година, Петър Стоянов бе изпратен в Лондон да учи английски, тъй като знаеше единствено немски език. За това в СДС изобщо не се говореше и посветени поизчезването му бяха единици!

Първата част от уговорката, президентът да е на сините вървеше успешно.

Ако преди 24 юни 1996 година Иван Костов ме бе извикал от стаята в „Демокрация”, за да ми каже, че не е време да бъде свалян Виденов от власт, на 24 юни вече бях уволнена с още шестима колеги за по-сигурно!

Нямаше как Виденов да знае, че зад гърба му бе договорено кой да е следващият президент!

На събрание на депутати и ръководство на СДС в залата в „Красно село” по повод уволненията на журналисти от вестника, Стоянов негодуваше на висок глас, че ако върнат във вестника Люба Манолова – ще му провалят предизборната кампания?!

Тогава се случих до Светослав Лучников, който се ядоса и му извика: „Не стига, че от нищо те правим президент! Не стига, че никой не те познава и тепърва ще учим хората да те подкрепят, ами сега журналистите ти пречели!”

За Петър Стоянов се проведе 10-месечна кампания за президентските избори, която да го направи разпознаваем за гражданството. Идеята за това бе американска.

На 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обяви, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката бе дълбоката криза, в която страната изпадна вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството бе гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. нямаше никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента.

Въпреки събитията и решението на кабинета „Виденов” да се оттегли от властта, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов се питах тогава:

– това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъсняваше с действията си и ги правеше смешни и ненужни. На извънредно закрито заседание на Министерския съвет, Жан Виденов се сеща за все още действащия президент Желю Желев, чийто самолет от Париж, поради гъстата мъгла не може да кацне на летището.

Изпратеният Младен Червеняков не успява да разговаря с Желев – предполагам поради нежелание на президента това са се случи.

На извънредно, закрито заседание на Министерския съвет, Жан Виденов докладва:

ЖАН ВИДЕНОВ: Ще ви съобщя две информации. Едната е, че депутатите от опозицията са казали, че са съгласни да стоят в парламента и да не излизат, ако трябва и дни наред, докато се приеме декларацията. Може така да са решили тактически, а може и малко да са се поуплашили от тъмнината. Това обективно намалява вероятността за атака. Навън са излезли всички охранителни сили. Това означава, че нахлулите в сградата на парламента са изтласкани навън. Хората са извън кордона. Това е хубава новина. До няколко часа може би ще успеят да освободят охраняемия периметър около сградата на парламента.Над летището има мъгла и самолетът, с който пристига президентът Желев от Париж, не може да кацне. Бих попитал дали министър Червеняков като министър на правосъдието и като човек, който има известен контакт и авторитет пред президента Желев, дали желае да отиде да го посрещне? С него да разговаря по конституционно-правните въпроси и по въпросите на обществения ред.Може би да помолим и министър Илчо Димитров да отиде на летището. А може да отиде и госпожа Ирина Бокова.

Часове по-късно Червеняков докладва:

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние с господин Стамен Стаменов отидохме на летището, за да предложим на президента да се свика Консултативният съвет. Но по чиста случайност не можахме да разговаряме с него. Позицията ни е ясна. Проблемът е политически. Като правителство можем да отстояваме единствената позиция, че общественият ред и законността в страната следва да бъдат спазвани. Ще вземем всички необходими мерки в тази насока.

....................

/В кабинета на господин Жан Виденов влезе господин Георги Ламбов - секретар на МВР./

ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Ламбов, правителството обсъжда проект на решение, с който ще ви запознаем.Молим ви накратко да ни запознаете с обстановката около парламента. Господин Павлов беше вече тук и направи кратка информация. Ще ви помолим да ни информирате за настъпилите изменения в последния час.

ГЕОРГИ ЛАМБОВ: Ситуацията се мени с минути, поради което не знае какво точно е в момента.Вътре в зоната има 2300 души полицаи и служители на МВР. В парламента има 20 пожарникари, 50 души специализиран отряд и 100 от Вътрешни войски. Входовете са блокирани. Възможно е излизането само през малкия служебен вход. Хората се намират горе на стълбите пред официалния вход. Не успяваме да ги изтласкаме. Пред вратите има полицаи. Възстановен е кордонът, но парапети няма.Единственото място за щурмуване е през градинката. Депутатите няма откъде от друго място да излязат. В 2,30 часа ще имаме подкрепа от около 300 души, които ще бъдат от провинцията. Ще се опитаме от двете страни да щурмуваме, за да осигуриме възможност на депутатите да се качат на три автобуса. Ще ги закараме в някое наше поделение или във Военната академия. Имаме трасета до нашите поделения и Специализирания отряд за борба с тероризма.Непрекъснато получаваме подкрепление.Имаме проблеми с оборудването на хората. Не достигат щитове и шлемове.

На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев /чиито мандат изтича на 21 януари 1997 г./ отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента.

След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!?

На кого – на правителството на Виденов в оставка? Не звучи сериозно, но затова пък раздухваните протести пред парламента трябва да откажат БСП от следващо правителство, а сините работят да получат парламентарно мнозинство в следващия парламент при едни предсрочни избори...

Сценарият бе в ход – предстоеше война в бивша Югославия, НАТО имаше нужда от вярно нему правителство. Това не се вписваше в плановете на евроатлантическите партньори и Виденов бе демонизиран, обруган, без да има сериозна причина за това.

Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси над 2 млрд долара от външния дълг на страната!

На 19 януари 1997 г. новата президентска двойка полага клетва в парламента. Току що заклелият се президент дръпва една реч в духа на: Да свалим правителството, другари!

Петър Стоянов иска избори, той не желае да даде мандат на друго правителство на БСП да продължи да управлява, т. е. сам взема решението за това.

Налице са: изкуствено предизвикана инфлация, протестите на улиците, започнали от 19 декември 1996 година, кога ако не на 19 януари сините ще могат да наченат кампания, за да вземат внушително парламентарно мнозинство?

След седмица, на 27 януари 1997 година от ДСК са изтеглени 1,5 млрд лева, което също подпомага инфлацията...

Това ми липсваше в интервюто с Жан Виденов в предаването "Всяка неделя" - успех е, че след толкова дълго мълчание Виденов най-сетне проговори, но не успя да каже всичко...

Това е причината аз да допълня останалото от тези драматични дни, когато се изкриви историята, победителите я писаха, и така бе позволено да се кажат много неистини.