Д-р Мирослав Дърмов,  Лексингтън, Кентъки, САЩ

Голяма работа е председателят на нелигитимното 42 Народно събрание. Преди десетина дни се опита да наложи цензура на българските журналисти, с което си навлече гнева на международната организация „Репортери без граница“. Но върхът достигна в предаването „Всяка неделя“, където поговори за любимия политик на Станишев и сегашното ръководство на БСП, ултра консервативната Маргарет Тачър. За съжаление, политикът от БСП не анализираше политическите актове на Желязната лейди. Той говореше на зрителите за впечатленията си от филмовата версия за живота на Тачър, в прекрасното изпълнение на Мерил Стрийп. Само че, доколкото знам, Михов не е филмов критик, а политик, така че би следвало да базира разсъжденията си на политически документи, а не на творчески интерпретации. Но какво да се прави, изглежда това е нивото на така наречените „социалисти“. Може би те гледат и американско кино, а не само новата версия на „Чапаев“. Въпросът не е, обаче, за увлеченията на видния политик към киното като елемент от пропагандата, а за това, че някакси фриволно, арогантно и безапелационно се опита да иронизира „игричките на Ноам Чомски и движението „Окупирай!“. Нещо, което никой политик, журналист или интелектуалец, който се определя като ляв, не би и си помислил, а камо ли да го изрече от националния екран. Очевидно, нито г-н Михов, нито партията, която представлява-БСП са леви. 

За зла участ за така наречените български социалисти, организацията „Окупирай Уолстрийт“ обяви 6 и 7 юли 2013 за дни на международна солидарност с протестиращите в Бразилия, България, Египет и Турция. И се очаква навсякъде по света да се проведат „маршове на достойнството“. В обръщението  е написано: “Ние приканваме всички наши другари този уикенд, 6-7 юли 2013, без съобразяване с границите да излязат и за завземат улиците, площадите, парковете и всичко, което принадлежи на човечеството. Нека се изправим, без значение къде се намираме; Египет, Бразилия, Турция, Гърция, България; в градовете или селата по света. Нека се изправим заедно, не само да изразим солидарността си един към друг, но и за да почувстваме, че ние водим нашата битка съвместно с другите по света.“ Така че утре и в други ден левите по света ще са на улиците, за да изразят своята солидарност и с протестиращите в България, които искат оставка на премиера и нови избори. А къде се оказват мушмуроците от БСП, които с всички средства са окупирали така нареченото ляво, и отвращават нацията от политиката на справедливост и солидарност? Според левите по света, българските управляващи и преди всичко

БСП, като основен стожер на номенклатурата и мафията,

са в компанията на „Мюсюлмански братя“ и ислямистите на Ердоган. Наистина, позорна дружинка. Това, което е полезно за България от създаващата се ситуация в света е, че от утре вече трудно може да убеди някого, че БСП е лява партия. Изключение може би ще прави бизнеспартьорът на Станишев от сделката за отпечатване на българските паспорти, но неговото поведение е пределно обяснимо. От днес, правителството на Орешарски и подкрепящата го коалиция БСП-ДПС-Атака е нелигитимно и за света. Така че, те скоро ще си ходят. Но както се казва, най-тъмно е преди разсъмване. Изпаднали в паника, управляващите се барикадират зад полицейски кордон. Така правеха и ислямистите в Египет, но от вчера полицаите танцуват по площадите заедно с протестиращите. Силно се надявам, че това ще се случи и в България и призовавам служителите на МВР и МО да застанат на страната на народа. Пламен Орешарски също така доста се обърка. До преди ден казваше, че няма да подава оставка докато има подкрепата на парламента, а сега заяви, че ще остане на власт, докато може да изпълнява функциите си. Как да се разбира тази жертвоготовност? И, разбира се, отново на улиците са мутрите на Сидеров в истерия. А БСП, осъзнавайки тоталният си провал, се опитва да окаля всичко. Протеститащите били купени, не представлявали бедните, имало контрамитинги от по 38 участници, но това били различните, че имало омраза. Последното е връх на цинизма. Нима очакват ограбения и измамен от тях народ да ги обича? И особено се дразнят, когато протестиращите са определяни като млади, образовани, хубави. Ако имаха малко чувство за реализъм, ръководителите на БСП биха се вгледали в лицата от протестите и контра протестите, и би следвало да са щастливи, че никой не използва наименованието от един от филмите на италианския неореализъм

“Мръсни, грозни, зли“,

за да описва техните подръжници. А и това може да се случи, защото толерантността на недоволните не е безкрайна. Шикалкавения от рода една година управление, референдум за това дали да има предсрочни избори или призиви за работещ парламент няма да помогнат. Достатъчно е да се видят репортажите от работата на Народното събрание по централните новини, за да се осъзнае, че атмосферата е като на пленум на БСП и едва ли хората в страната желаят подобна перверзия, представена като демокрация. И понеже вече не само в България, но и светът казва правителството и парламента да си ходят, време е за скорошни нови избори. А колкото до корекции на Избирателния закон, те могат да бъдат направени за седмица.

И като финал искам да цитирам последните редове от обръщението на „Окупирай Уолстрийт“ за провеждането на днешните маршове в солидарност с протестиращите в Бразилия, България, Египет и Туция: “Ние може да имаме различия в нашия външен вид, начин на мислене, култура и избор и т. н., но ние сме дълбоко свързани и решихме да маршируваме към достойнството като едно цяло, независимо какво ще ни струва да го достигнем“. Този призив е адресиран и към хората в България.