Проф. Кръстьо Петков

Няма спор, че монополите бяха Поводът за гражданските протести в България, незапомнени по своята продължителност и териториален обхват. И още – че докато не бъде решен проблемът с озаптяването на тези най-едри спекулативни играчи на пазара на публичните услуги, социален мир  в държавата трудно може да се постигне. От масовите бунтове до реализацията на основателните искания на потребителите на публични услуги обаче има да се извърви дълъг път. До този извод стигам,  като съпоставям  силата на гражданския натиск с отбранителната тактика на свързаните с монополното статукво политико-мафиотски мрежи. Но да вървим подред.

Първите победи

Началният щурм извади ЕРП-та от регулаторния комфорт,  който си бяха извоювали при три поредни правителства. Стана ясно, че не просто са надписвали сметки на отделни домакинства, а систематично и повсеместно са  ги надували. Тоест, занимавали са се съзнателно и целенасочено с ценови измами, под прикритието на регулаторния орган – ДЕКВР. С колко процента е увеличавана цената и колко дълго „бизнесмените” от електроразпределението са трупали спекулативни печалби са интересни подробности,  които ще научим след месеци, когато приключат проверките. Тогава ще узнаем и кой е бил най-големият търговски бандит: “ЧЕЗ”, „Енерго-про” или  „EVN”. По-важният резултат дотук е, че трите компании влязоха задълго в международния черен списък на корпорациите-измамници. И ще им бъде изключително трудно, дори невъзможно, да възстановят името  на коректни пазарни агенти. Което е солидна предпоставка: а/за солени санкции, които българската държава и организациите на потребителите би трябвало да поискат чрез международните съдилища;б/ за задвижване на процедура за обратно изкупуване от държавата на мажоритарните дялове от фирмите-спекуланти.

Заедно с далаверите на измамниците лъсна и съучастието на регулаторния орган. Членовете на ДКЕВР подадоха оставка; назначен е нов шеф на комисията; цените на електроенергията бяха намалени, без монополите да гъкнат. Вярно е, че 6-7 процентовото им орязване е доста под реалните пазарни стойности, но в случая психологическият аспект е по-важен. Тази малка победа показва, че когато държавата си е на мястото и работи под натиска на гражданите, отношенията между търговци и потребители може да се поддържат в разумни рамки. 

Следващият успех е повече от символичен. Набрали кураж, протестиращите персонализираха своите обвинения. Пример отново дадоха варненци, които пракрачиха границите на негласнотомногогодишно  табу и изписаха на своите плакати името на „играча в сянка”: мега-корпорацията „ТИМ”. От Чехия дойде нов удар- достоверна информация, че  именно „ТИМ”, чрез фондовата борса и очевидно със съдействието на правителството, е изкупил миноритарните дялове на ЧЕЗ; и още- че фактически собственик на  „Енерго-про” е същата мощна бизнес структура. 

Така заговорът срещу потребителите на електроенергия, в който участват чуждестранни монополи, местни сенчести  бизнес-групировки и корумпирани политици  излезе наяве. Главната заслуга е на протестиращите граждани. Надеждата, че мрежите на енергомафията ще бъдат разплетени докрай, отново е свързана с  гражданските движения. Фактът, че протестиращите вече са разделени териториално и по секторни интереси, не е пречка, защото антимонополният заряд на тяхното недоволство е достатъчно силен.

Ефектът на доминото

Щом отбраната на енергоразпределителните монополи беше пробита на един участък от фронта, намаше как пробивът да не се разшири. В политическия и гражданския дневен ред трайно влязоха искания за:

Пълна ревизия на сделките, извършвани по цялата верига на производството, преноса и търговията с елекроенергия. Оттук се очаква да искочат далавери за милиарди левове-стига проверяващите да бъдат свободни в експертните си оценки , подкрепяни  от нов надзорен орган с участието на гражданите;

Целева ревизия на договора с американската компания, присвоила ТЕЦ “Марица-1” при уникални/антипазарни условия, приети в явен ущърб на държавата и потребителите;сега е моментът да се види кой и срещу какви комисионни е подарил огромни държавни активи на чуждестранен собственик и кои са му присъдружните/офшорни партньори (криминална схема, която се преследва от закона в ЕС и САЩ);

Поименна проверка на участието на висши партийни кадри и тяхна прислуга в бордовете на ЕРП-та и огласяване на получените тлъсти комисионни, заплати и бонуси;

Енергомафията е безспорен лидер в спекулативния сегмент на българското постсоциалистическо стопанство, обявено прибързано и лековерно за „функционираща пазарна икономика”. „Функционираща”-да! Но „ пазарна” – в никакъв случай. Защото до енергийния сектор са разположени още няколко сектори, в които монополните и картелните схеми и похвати, забранени със закон в свободните пазарни икономики, у нас се практикуват под закрилата на  държавата и политическите лобисти. Имам предвид топлофикациите, операторите-концесионери във водоснабдяването, банките и небанковите финансови/кредитни институции. За всеки от споменатите „бизнес”-сектори вече има подготвени пакети от искания и препоръки за демонополизация и ликвидиране на картелни съглашения.

 В интерес на истината, вратите пред протестиращите граждани за този стратегически пробив вече бяха отворени, благодарение на няколкогодишните акции на независими експерти и журналисти, пострадали от измамите граждани, спонтанно възникнали съпротивителни огнища (например срещу банковите измами). Досега обаче съпротивата беше инцидентна и разпокъсана, което даде възможност на пазарните спекуланти (особено в банковия сектор) да неглижират и дори да преследват недоволните потребители и техните адвокати. Но при наличието на активна национална/гражданска самоотбрана, съотношението на силите се промени. Днес Улицата диктува дневния ред както на политиците, така и на

притаилите се зад властта грабители 

Пропусне ли се този шанс от лидерите на гражданските протести, до разгром на монополистите- както на колонизаторите, така и на местните компрадори- няма да се стигне. Тръгнат ли обаче във втора фронтална атака, антимонополният поход на българите ще се увенчае с краен успех.Заради такава кауза вече си заслужава да се издигат призиви за смяна на Системата. Тя няма как да се случи само с изменение на конституцията и граждански квоти в управлението. Първата атака срещу Системата винаги е политическа, но реалната й смяна започва с икономиката. Затова бунтът срещу монополите- запазена марка на гражданското общество в България- трябва да продължи. До и след изборите! Тук и в Европейския съюз, който дотук се оказа лош защитник на интересите на потребителите в общността и косвен закрилник на монополите.